Работих с Илияна Йотова във времето, когато беше евродепутат и зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент. Нямам съмнения, че тя е боец, когато трябва да се защитават националните каузи, и убеден европеец в отстояването на демократичните ценности и достиженията на ЕС.В нейно лице съм открил диалогичен човек, коректен колега и опитен политик.
Когато преди 10 години ѝ предложих да организираме съвместна конференция, на която да поставим ребром въпроса за прекратяването на дискриминационния Механизъм за сътрудничество и проверка за България, тя прие, без да се замисли. Независимо от политическите си различия, обединихме усилия, за да се борим срещу двойните стандарти спрямо страната ни и да поставим на дневен ред необходимостта от преглед на върховенството на закона не за една или две, а за всички държави членки.
Битката ни за пълноправното членство на България в Шенген отне години, но всички български евродепутати я водихме заедно. Илияна Йотова се включи активно в този процес. Щом станеше въпрос за приемането на България в Шенген, знаех, че мога да разчитам на нея без значение, че аз съм от политическото семейство на ЕНП, а тя – на ПЕС.
Работата е пресичала пътищата ни и по други поводи като предизвикателствата за сигурността след терористичните атентати в Европа, позицията на страната ни за Северна Македония, развитието на електронното правосъдие и дори подкрепата за кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица. Когато през 2022 г. организирах форум за цифровата трансформация в правосъдието, Илияна Йотова вече беше вицепрезидент, но се включи като последователен поддръжник на политиките в тази сфера.
Влязох в Инициативния комитет за издигането на кандидатурата ѝ за президент с увереността, че подкрепям отговорен държавник. Сред останалите кандидати за поста не виждам алтернатива на висотата, която изисква институцията. Да, имаше смисъл в идеята за общ десен кандидат, но тя беше минирана. Сега има двойка с претенции за десен профил, но зад нея стоят партии, които правят политика с доноси срещу България.
Фактът, че ГЕРБ не издига свой кандидат в надпреварата, според мен е разумен ход в настоящата ситуация. Но това значи ли, че трябва да се отказваме от правото си на избор?!
Наясно съм, че решението ми ще даде повод да се вихрят спекулации, но всички опити да бъда отписан от ГЕРБ и вписан в нечии други политически кръгове или сметки са напълно безпочвени! Не сменям отбора. Винаги съм бил отборен играч и такъв ще остана.
Не са ми чужди опасенията на много от членовете и симпатизантите на ГЕРБ, че президентският вот може да бетонира цялата власт в ръцете на една политическа сила, но смятам, че Илияна Йотова е надраснала партийните противоборства – доказа го и с избора на Кирил Вълчев за кандидат за вицепрезидент. Тя има и куража да отстоява интересите на България.
Това съвсем не означава, че приемам всички нейни позиции безкритично. Напротив!
Можех да не давам гласност на подкрепата си, но ако честната позиция в политиката е проблем, явно твърде много сме се отдалечили от нормалността. Не ми е в характера да мишкувам.
Предстои ни мажоритарен избор за държавен глава и обединител
Пожелавам ѝ успех!
(От Фейсбук)
Авторът е евродепутат от ГЕРБ от 2014 г., преди това -два мандата депутат от ГЕРБ в българския парламент - Б.Р.
