В първото им общо интервю той: Кеворкян е моят тв баща, татко Милчо ме научи на 2 и 200, признавам грешките си, за да я предпазя
Тя: Генератор е на добри примери, интелигентно ме контролира какво следвам в мрежата
Само чрез въпросите в играта ще разкажем чудната история на "Стани богат" - вече е на 25 г., казва тв водещият
Знаещ, находчив, умен, общителен и много добър човек - такъв е обичаният и много известен радио- и тв журналист Ники Кънчев. Националната му популярност идва, когато става водещ на умната игра "Стани богат" и вече 25 години е нейно лице. Той обаче ползва славата за нещо още по-важно - прави десетки благотворителни компании за хора, нуждаещи се от помощ, като повечето от тях са деца.
Тя е порасналата му дъщеря Мари София, която от ученичка върви по стъпките му - не просто е доброволец в благотворителността, но и сама има свои идеи как да помага. А от тази есен е студентка по "Медии и комуникации" в американския университет "Джон Кабът" в Рим.
- Ники е един от най-популярните журналисти у нас, а Мари София започва да изучава медиите. Тази кръвна връзка в професията звучи съвсем логично, но все пак откъде е интересът към журналистиката при вас?
Ники: О, това е въпрос за 100 000 евро поне при мен. Никой в семейството ми не е журналист, на лавиците в библиотеката ни в моя роден дом имаше повече приключенски романи и поредицата “Световна класика”. Тати ми завеща “Капитан Фракас” и “Наследникът от Калкута”, а мама беше най-обикновен служител, ритуалчик, каквато ѝ беше длъжността. Може би от нея съм взел заставането пред хората, воденето на “ритуала”.
Реално моят телевизионен баща беше Кеворк Кеворкян, защото почнеше ли “Всяка неделя”, се залепях с “C 200”. От Кево попивах всичко, което той правеше на тв екрана. После започнах да се замислям сам за жанровете и видовете журналистика, статии, очерк, репортаж, дори и дописка – най-късото нещо във вестникарството, новина в няколко реда, забутана някъде долу на страницата или пък сложена, за да запълни страницата. Тя и самата дума “дописка” издава, че нещо е дописано, че е мъниче. Тя обаче е може би най-ценното в нашия занаят, защото всеки журналист помни първата си дописка. Моята беше във вестник “Народна армия”. Бях в казармата и се осмелих да напиша нещо за казармения живот, сложих я в плик, залепих го с език и опааа, тя взе, че излезе във вестника. Е, повярвайте ми, веднага командирът на батальона в школата в Плевен ме повика на спявка кой ми е разрешил, кой ме е подучил и прочее. Като ме изслуша, полковник Йовчев мъдро обобщи: “Пиши, пиши, школник Кънчев! Имаш талант! Само преди това съгласувай статиите ти с мен”.
Мари София: Винаги съм била много любопитно дете. Много ми е било интересно защо едно нещо се случва по един или друг начин, защо различните страни живеят по различен начин. Любопитството винаги ме е водило.
И честно казано, в днешно време ние младите разполагаме с толкова много дигитални възможности. И това прави медиите още по-интересни, защото хората научават от тях всеки ден много бързо нови и нови неща. Около мама и тати пък познавам някои много интересни, именити журналисти. Бях и на стаж в любимото ми Дарик радио, където тати и мама са се срещнали за първи път. Там погледнах на професията от всички страни. Стажувах и в киностудиото “Разказ” на Крис Захариев, Анастас Шипков и Даниил Колев, които правят много документални филми и продуцират различни проекти, включително и някои от изявите на “Молец”. Спечелих си сама стаж по журналистика и медийно съдържание в Брюксел и бях там с деца от училището, където учех доскоро. Този стаж ми беше много полезен също.
- Да, Мари София е родена и израства в “медийна” среда, след като и двамата ѝ родители работят в медиите. Това ли е причината да се насочи да изучава “Медии и комуникации”?
Мари София: Донякъде това е причината: моето семейство. Когато си израснал в такава атмосфера, няма как да не попиеш от медиите, от техния аромат, очарование, дори и от техните проблеми. Но аз съвсем сама си направих избора какво да уча. Родителите ми просто ме подкрепиха в това решение. Баща ми го познават всички, майка ми Даниела е известен рекламист, има своя си агенция и работи много успешно с различните медии с различни съдържания. Помага на бизнесите да стават още по-успешни.
Някак си неусетно попих от тях медийния въздух. Запомнила съм много от техните разговори в колата, докато пътуваме, и винаги ми е бил интересен медийният свят.
- Мари, защо избрахте Рим, където сте приета да следвате? Какво ви хареса и с какво ви привлякоха университетът и специалността?
- Рим е вечният град. Има толкова много възможности там. Това е град с невероятна история и култура, но същевременно е и жив, динамичен и много космополитен. В Рим медиите са много, работят активно със световни компании. Градът носи история, образи, хора и различни гледни точки. Културата е навсякъде: дори в храната - и пица, и паста, през хубавото време и градската атмосфера. Университетът е американският “Джон Кабът” и се надявам да имам преживявания с невероятни хора от цял цвят. А специалността “Медии и комуникации” винаги ще я има. Комуникацията е основата на човешките отношения и ни отличава да не сме първични. Истинската комуникация е не просто да бъдеш чут, а да бъдеш разбран. Медиите са пътищата, по които стигаш до публиката си.
- Вие самата как и откъде се информирате за това, което се случва у нас и по света - през какви медийни канали? Възможно ли е традиционните медии да си върнат интереса на младите?
- Информирам се най-вече от интернет чрез телефона си. Следя различни новинарски сайтове и приложения/апликации като The New York Times и Le monde. Също и ТикТок и особено инстаграм, защото там се появяват интересни допълнителни истории, снимки, видеа за неща, за които съм научила от други места. В момента диджитълът е най-актуален. Миналото лято в университета “Бокони” в Милано основно това учех. Там самият бог на футбола Златан Ибрахимович ни изнесе лекция и беше много интересно. Предстои да видя в университета какво ще е следващото ниво.
- Какво научихте от баща си за медиите?
- Много са неговите уроци. Често преминават в лекции. Същото важи и за майка ми Даниела. И тя е на “ти” с медиите. Преди няколко години тя надгради с още повече знанията си, като завърши в “Харвард бизнес скул” в Бостън специалност “Дизайн мислене и иновации”. Това ми показа, че ученето никога не спира донякъде и че желанието за самоусъвършенстване няма възраст и граници.
От баща си научих как се структурира една информация, колко е важно заглавието за нея, защото то грабва вниманието и окото на този, който чете. Сега от “Стани богат” виждам как той общува с участниците, как им помага да влязат в шоуто, колко е близо до хората и зрителите, което е може би най-важното за един водещ: да е от страната на зрителите и участниците.
От майка си знам, че трябва да съм сигурна дали информацията, която някой ни е поднесъл, е истинска или фалшива, как да разпознавам fake news, какво е фишинг и кои са опасностите в нета. Как да постигнеш най-доброто с наличните инструменти в момента. Да генерирам идеи. От препятствията пред себе си да си изграждам възможности!
- Кои са най-добрите уроци и за какво, които сте получили от баща си?
- На първо място, да бъда добър човек. Да възпитавам сърцето си в доброта. Затова веднага писах на университета какви благотворителни акции ще се организират и че имам желание да бъда доброволка в тях. Също така да знам стойността си и да не позволявам да се възползват от нея. Да пазя чисто името си.
- Ники, на какво я учите и до днес?
- Баща ми Милчо ми завеща може би най-силния си съвет: “Да знаеш и 2, и 200”. Живял съм и в общежития като половин България, живял съм и в скъпи хотели. И принцът, и просякът имат еднаква стойност за мен. Уважението се печели всеки ден, а не се купува еднократно.
- Вие с майка ѝ Даниела как приехте решението на Мари?
- За нас образованието винаги е било изключително важно. То не е просто диплома или професия, а начин човек да изгради собствено мислене, да разшири хоризонтите си и да има свободата сам да избира своя път в живота, да се събере с правилните хора още на чина в училище.
Първото образование детето получава вкъщи. Личният пример от родителите. Домът ни е изпълнен с книги - колкото една библиотека. Всички са прочетени и препрочитани. Винаги сме искали дъщеря ни да получи добро образование, но никога не сме искали да избираме вместо нея. Когато тя каза, че е избрала да учи “Медии и комуникации” в Рим, приехме решението ѝ с много гордост и, разбира се, с отговорност. Даниела видя, че това е не просто желание, а осъзнат избор на специалност и среда, в която вярва, че ще се развива. В крайна сметка това е и една от най-важните роли на родителя – да даде на детето си корени, но и достатъчно свобода, за да полети. Ние сме до нея и вярваме в избора ѝ.
- Какви искахте да станете като малки?
Мари София: Исках да стана кинорежисьор. Което пак е свързано с медиите.
Ники: Първо се възхищавах на учителската професия заради благородството и отговорността, която тя носи за формирането на бъдещите характери на децата.
- Какъв баща е Ники Кънчев, доколко е строг, какво позволява и какво не?
Мари София: Баща пример. Винаги иска да научава от какво ново се интересувам, често иска да бъда “най-добрата”. Забавно му е, когато му разказвам неща от деня ми. Успява да ме контролира много интелигентно какво гледам на телефона, защо го зяпам. Имаме еднакви хобита като гледане на филми, четене на книги. Но когато стане въпрос за нещо важно, веднага става сериозен.
- Какво е най-важно при възпитанието на детето - средата, образованието, личният пример?
Ники: Личният пример. Децата не толкова слушат какво им казваме, колкото гледат и помнят как живеем. Не можем да обвиняваме училището, телевизията, улицата, чалгата и прочее за това, че ние като родители сме катастрофирали.
- Заради личния пример на баща ви ли започнахте да се занимавате с благотворителност, Мари?
- Точно той е примерът ми да помагам на другите, които са в нужда. Той е абсолютен генератор на такива кампании, инициативи, търсят го постоянно да помага.
- Кога и как ви направи впечатление, че той не само работи в медии, но непрекъснато помага на различни хора и каузи? По време на ковида той и други доброволци разнасяха храна, обяди и вечери на лекарите и сестрите в болниците.
- Когато започна да ме взима със себе си за различните поводи и виждах очите на хората, на които помагаше. Някои излекувани, слава богу, други поне опитали да бъдат излекувани у нас или в чужбина. Трети нахранени, облечени и на топло. Много негови приятели идваха и даряваха, той някак си умее да ги увлича: запознах се с Алек Алексиев, Яна Титова, Алекс Фейгин, златните момичета, водени от Симона Дянкова, братята Братоеви, Пламен Мирянов, Миро, пастор Максим, много са.
- Вие обаче не просто помагате на татко си, а и сама вече имате свои инициативи. Какви са те?
- В няколко от рождените си дни вместо подаръци помолих гостите да насочат средствата към кауза в подкрепа на недоносените дечица и осигуряване на лечение на малкия Калоян Димов от София, който има проблеми в развитието си. Аз самата съм родена в 7-ия месец и знам, че борбата е 24-часова и подкрепящата среда, добрата апаратура са от изключително значение.
Направих и своя серия от тениски и канчета с дъга и детенце, което тича щастливо по нея, и парите от печалбата отиват също за подобни каузи. С тези тениски и канчета се включвам с успех и в благотворителни търгове.
- Кой е любимият ви спомен от детството?
Мари София: Спомените, когато пътуваме навсякъде по света с родителите ми. Слънце, море, история, безгрижие. Концерти.
- Ники, вие какво си спомняте най-ясно от детството на Мари София?
- Исках много бързо да проговори, за да си говорим. Да я науча на всички неща, които знам, да ѝ разкажа за всички грешки, които съм направил, за да не ги прави и тя.
- Как се живее с толкова популярен баща?
Мари София: Известността си е негова грижа! За мен той е моят баща и край! Не му говоря на “Ники Кънчев”, а на “тати”. Иначе понякога е интересно, понякога трудно, винаги обаче е специално, най-вече бих казала, че е едно много голямо приключение.
- Само преди два месеца беше абитуриентският бал на Мари София, българската традиция за съзряване и представяне в обществото. Колко време се подготвяхте за него и какви спомени ще запазите?
Мари София: И аз, и семейството ми отделихме традиционните няколко месеца за търсене на рокля, бижута, после на грим. Много ми помогнаха едни от най-добрите ни дизайнери Жоро Пентаграм и Васил Петрийски, които сътвориха за мен елегантна и стилна визия. “Изпращането” също беше много елегантно: родителите, учителите и децата бяхме на мило събиране пред храм-паметника “Св. Александър Невски” и оттам поехме само младите. Всичко помня и ще го помня цял живот. Бих казала, че е един от най-незабравимите ми дни.
- Мари София, докъде стигат мечтите ви?
- Докъдето смелостта позволява. Според мен е много важно да имаш мечти за напред и да си знаеш целите, но също да живееш в момента. Искам българите да се гордеят с България!
Тв водещият: Нека без срам и свян да подчертаваме пряката връзка между хубавия живот и образованието
- Ники, валят честитки по телевизията от ваши чуждестранни колеги, все водещи на “Стани богат” по света. Познавате ли ги, има ли международен клуб на водещите, обменяте ли опит?
- Тези поздрави много ме поласкаха, а и са голямо признание за всички нас, огромен жест към целия ни екип и към Би Ти Ви. Нямаме “Клуб на водещите”, но това е много добра идея. Иначе се познавам с няколко от водещите, като поводите за запознанство са различни. Преди 15 години веднъж телефонът ми иззвъня и на леко старовремски български език ми се представи Хуберт Урбански от Полша. Той е полският водещ, а знае нашия език, защото има български корени от известното семейство Лекарски, които са участвали на олимпиади по конен спорт от името на България. Поканих Хуберт в България, той засне и четири-пет документални филми за своя ютюб канал и си изкарахме страхотно.
Обучавал съм как да водят предаването сръбския водещ Иван Желькович и македонския Трендо. С Иван сме също лични приятели. Той и сега снима в България сръбските епизоди.
Преди няколко месеца се запознах и с Максим Галкин, съпруга на Алла Пугачова. Той водеше руския вариант преди години.
- Как и защо “Стани богат” се задържа 25 години на екрана?
- Помня, че когато стартирах, един приятел, който изобщо не е от телевизионните среди, не е продуцент, просто ми каза: “Качваш се на много, много голям космически кораб!”. Но не очаквах, че чак 25 години ще продължи това пътешествие, и отново искам да благодаря най-вече на зрителите, които обичат това предаване и заради които то има толкова висок рейтинг.
“Стани богат” е уникално предаване за знанието, но и не само. Прилича на тези изпити, които взимаме в живота си, както например шофьорски изпит или първия студентски изпит. “Стани богат” не е просто “това го знам, това не го знам”. Трябва да покажеш характер, воля, съобразителност, всичко, което се налага да изпиташ, и цялата палитра от емоции, които човек трябва да преодолее в някоя реална житейска ситуация.
- Какво ново ще има в играта за годишнината? Най-важното май е голямата парична награда - 125 000 евро. А друго?
- Тази есен празнуваме 25 години в ефира на България. Не са много предаванията, които могат да се похвалят с такова нещо. За първи път в българската история на състезанието участниците ще трябва да направят първия си важен избор между две версии на играта, и то още преди да са чули първия въпрос. Те ще избират между класическата и съвременната версия. При класическата играчите ще се върнат към правилата – с оригиналните три жокера – “50:50”, “Попитай публиката” и “Обади се на приятел”. С този избор ги очаква и специалната награда от 125 000 евро.
При съвременната версия участниците ще разполагат с повече възможности за стратегия. Ще избират три от четири жокера – “Попитай водещия”, “Обади се на приятел”, “50:50” и “Помощ от приятел в студиото”, като сами определят и втората гарантирана сума.
Въпреки правилата и парите най-важното за мен си остават Техни Величества Въпросите. Те продължават да са набор от искрящ ум, гениални хрумвания, питания за неща, които всеки ден са пред очите ни, но не сме им обръщали внимание.
Ще бъде много интересно – и за участниците, и за зрителите, защото чрез въпросите в специалния сезон ще преминем и разкажем чудната история на “Стани богат”. Ще има въпроси за човека, който е измислил името на играта, за хора, свързани с историята на предаването и у нас, и по света, и още много, много, заради които си струва зрителите да гледат от 7 септември всяка делнична вечер от 18 часа по Би Ти Ви. А този сезон епизодите ще бъдат достъпни и на VOYO един ден преди ефир.
- Знанието все още ли е важно в живота ни? За какво служи, освен за подобни тв игри?
- Да, и трябва все повече и без срам и свян да подчертаваме пряката връзка между хубавия живот и образованието. Ако искаш готина кола или морско приключение до Малдивите (не че това трябва да са единствените ни ценности!!!), моля, учи повече, зубри чужди езици, не си бъркай в носа в тези 4 години в училище и после още толкова в университета.
- Как се чувствате, когато участниците ви използват за жокер? Случвало ли се е да им дадете грешен отговор?
- Е, случвало се е, разбира се! Аз не съм робот или чичко Гугъл. Винаги помагам, когато мога. Аз не съм пазач на парите в играта, а придружител на пътешественика, който се опитва да открие и изкопае златното ни съкровище.
