Иран се сблъсква с един от най-тежките периоди на икономически и военен натиск в съвременната си история. Момент, в който САЩ се стремят да затегнат примката около Техеран чрез санкции и военни удари, успоредно с мащабна операция за гарантиране на продължаващото съществуване на трафика на петрол през Ормузкия проток – един от най-важните морски коридори за енергия в света.
Докато Вашингтон залага на това, че този нарастващ натиск ще принуди Иран да направи отстъпки или дори ще доведе до разпадане на режима, анализатори смятат, че да се залага на бърз крах на иранския режим може да е преувеличено. Особено като се има предвид, че страната е натрупала през дълги години богат опит в разглеждането на санкциите и заобикалянето им.
Тези събития се случват в момент, в който Иран преживява остра кризисна ситуация в икономиката, докато валутата му (риалът) достигна исторически ниски нива, а инфлацията надхвърлиха 80% на фона на дълги опашки за гориво и хляб и задълбочаваща се криза на безработицата.
Икономическа война и периодични атаки
Съединените щати упражняват едновременен натиск върху Иран чрез икономически санкции и военни операции в опит да отслабят способността на Техеран да използва пролива Ормуз като стратегическа карта за натиск.
В рамките на американските усилия десетки петролни танкери предприемат движение през нощта в региона, в опит да избегнат рисковете, свързани със сигурността.
Информацията сочи, че флот от над 60 танкера изключва своите предаватели, докато корабите плават успоредно с оманското крайбрежие по време на излизането си от Персийския залив към Оманския залив.
Тези операции са съпътствани от американска военна защита, като американски самолети се противопоставят на иранските ракети и безпилотни летателни апарати, които атакуват търговското корабоплаване и американските сили в региона.
Според развитието на ситуацията на място Иран започна постепенно да губи част от способността си да контролира Ормузкия проток, който представляваше най-важното му оръжие за натиск по време на продължаващата вече шест месеца война със САЩ.
Политици и анализатори смятат, че отслабването на иранския контрол над протока, съчетано с засилващите се икономически санкции, подхранва надеждите на някои американски политици, че натискът ще доведе до изтощаване на иранската икономика и ще принуди режима да се предаде или да се разпадне.
Тези прогнози обаче срещат широко разпространени съмнения, особено след като САЩ и Израел започнаха войната през февруари миналата година, основавайки се на очаквания, че иранският режим може да се разпадне в рамките на няколко седмици.
Американският министър на финансите Скот Бисънт повтори прогнозите си, че иранската икономика скоро ще се разпадне в резултат на последната икономическа война, която САЩ води срещу Иран, успоредно с икономическата блокада и предишните засилени санкции, както и военните атаки.
Освен това американският държавен секретар Марко Рубио заяви, че икономическата война срещу Техеран ще постигне резултати и че подкрепата на Китай или други страни за Иран няма да има ефект.
В същото време изявленията на политическите лидери в Иран, особено на президента Масуд Пезешкиан, показват, че последната икономическа война, в която Вашингтон реши да наложи санкции на всяка държава, която поддържа икономически и финансови отношения с Иран, оказва силен натиск върху и без това влошеното икономическо положение.
Икономическата война, обявена наскоро от американския президент Доналд Тръмп чрез министъра на финансите, има за цел налагането на вторични санкции срещу всяка държава, организация или субект в света, който поддържа финансови, търговски или икономически отношения с Техеран, включително забрана за държави, финансови и икономически субекти да имат достъп до американския пазар и банковата система за финансови разплащания.
И макар че Иран успя да устои на различни пакети от санкции в продължение на повече от четири десетилетия, увреждането на икономиката му още малко преди избухването на войната го прави неспособен да се справи с притискането, което САЩ започнаха да му налагат.
Опасения за риала
Изявленията на иранските политици започнаха да отразяват състоянието на икономическа криза в страната и усещането за опасност от продължаващо влошаване на положението на живот на милиони иранци, а трудностите, свързани с високата цена на живота, ги подтикнаха да създадат протест по улиците в края на миналата 2025 година и в началото на тази година.
Политическите лидери се опитват да успокоят народа, въпреки че осъзнават, че „войната сега е икономическа", както повтаря Бежкян.
В отговор на обещанието на американците да продължат да засилват икономическите санкции срещу всеки, който поддържа отношения с Иран, както и на изявленията им за предстоящия колапс на иранската икономика, управителят на иранската централна банка Абдул Насир Хемти заяви, че страната му разполага със средствата да се справи с „икономическата агресия", като подчерта, че тя разполага с достатъчно валутни резерви.
Обаче опитът на банката и нейния управител да се интервенира на пазара, за да се спре разпадането на валутата, не повиши нейната стойност, като обменният курс достигна над два милиона риала за един американски долар. Някои доклади посочват, че Централната банка вероятно е инжектирала два милиарда долара в пазара, за да ограничи влошаването на обменния курс на риала, което от своя страна отслабва покупателната способност на гражданите и увеличава равнищата на бедност.
Иранската информационна агенция „Тесним" цитира думите на Хемти, изказани по време на конференция за ислямското банкиране в този вторник, че „имаме твърда валута и имаме много от нея", като посочи, че „от началото на годината Иран е осигурил около 18 милиарда долара в чуждестранна валута".
Управителят на иранската централна банка посочи няколко източника, сред които петрол, който е в процес на продажба и е натоварен на танкери, както и резерви, които не са замразени, и други, които не подлежат на замразяване.
Ясно е обаче, че тези изявления не намират отклик сред обикновените иранци, които ежедневно страдат от последиците на американския икономически натиск върху страната им. Правителството среща затруднения при вноса, тъй като всеки, който влиза в сделки с него, се страхува от вторични американски санкции, а приходите на страната непрекъснато се влошават в резултат на американската блокада на иранските морски пътища.
Спад в приходите от износ на петрол
Освен това разговорите за наличието на приходи в иранската хазна изглеждат далечни от реалността, тъй като доклад на агенция „Ройтерс" от тази седмица посочи, че „износът на ирански суров петрол е спрян от седем седмици, което представлява безпрецедентен период".
Докладът стига до заключението, че „американската блокада успява да постигне това, в което санкциите се провалиха, тъй като Китай е лишен от възможността да внася каквито и да било нови пратки от ирански суров петрол".
Оценките на компаниите „Кеплер" и „Фортекса" сочат, че през август миналата година Иран е изнасял между 220 000 и 255 000 барела суров петрол и кондензати дневно, което представлява спад спрямо около 740 000 барела дневно през юли 2026 г., и около 2 милиона барела дневно през миналия март.
Според Самир Мадани, един от основателите на сайта „Tanker Trackers.com", в момента Иран разполага с 29 танкера в пролива, които превозват 36,11 милиона барела суров нефт.
Вярно е, че десетки танкери, принадлежащи към „сенчестия флот", свързан с Иран, продължават да оперират извън зоната на блокадата – 51 кораба работят в Оманския залив, а други 81 доставят товари в Азия или чакат край бреговете на Малайзия – но корабите, които разтоварват стоките си, не могат да се върнат в страната поради блокадата.
Според Клер Йънгман от компанията „Фортекса" в момента 27 танкера, подлежащи на санкции и свързани с търговията с ирански петрол, чакат край крайбрежието на Шри Ланка и не могат да се върнат в Иран.
Дори плаващите петролни хранилища не намират начин да се освободят чрез продажба на Китай или другаде, като данни на компанията „Фортекса", публикувани от The Independent, показват, че количествата ирански суров петрол в плаващите съоръжения за съхранение на запад от линията на блокадата са се увеличили до 41,7 милиона барела в края на миналия август от 35,5 милиона барела в края на юли 2026 г., докато общото количество на иранския суров петрол на плаващите съоръжения е спаднало до 107 милиона барела от 135 милиона барела.
Тъй като петролът е основният източник на външни приходи за Иран, спирането на износа означава изчерпване на държавната хазна и невъзможност на правителството да осигури чрез внос стоките, от които се нуждаят гражданите, и води също така до спиране на производството и стопанската дейност, а затягането на обръча чрез забрана на достъпа до световните платежни системи означава още по-голямо влошаване на положението, което се отразява на живота на иранците.
Според оценките на Международната банка иранската икономика претърпява свиване (отрицателен растеж) от 2,7 процента, като се очаква този процент да се повиши с нарастването на икономическия натиск.
Според официалните ирански данни годишната инфлация достигна 88,4 процента, докато ръстът на цените на основните хранителни продукти варира между 150 и 300 процента.
Най-значимото затруднение за иранците е непрекъснатото, почти ежедневно покачване на цените на стоките от първа необходимост, през март цената на един ратл сирене (около 400-450 грама) беше 450 000 томана (историческа парична единица в Иран, която се равнява на 10 000 ирански риала), докато сега цената на същото количество възлиза на около 800 000 томана, което е повече от двойно в сравнение с предишната цена през първия месец на войната, която беше равна на приблизително 6,5 долара.
Мрачна картина
Длъжностните лица в иранското правителство признават проблема с влошаването на жизнения стандарт и, както заяви президентът Пезешкиян, Иран в момента не може лесно да изнася петрол, а също така изпитва затруднения при събирането на данъци и не може да пренебрегне проблемите, с които се сблъскват компаниите и бизнеса.
Сайтът „Аср Иран" съобщава, че затягането на санкциите и ограниченията върху транзакциите, както и натискът върху валутните резерви, са вкарали иранската икономика в още по-трудна фаза, тъй като повишаването на разходите за търговия и производство постепенно се отразява върху цените, заетостта и доходите на гражданите, и добавя „Всеки ден на масата на икономическите политици трябва да стои един въпрос: колко още удари може да понесе иранското семейство?"
Тези въпроси отразяват реални опасения от експлозия на вътрешната обстановка в резултат на скъпотията на живота. В подробен доклад тази седмица дипломатическият редактор на британското издание „Гардиън", въз основа на информация и данни от Иран, нарисува мрачна картина на условията на живот на иранците.
Миналия месец увеличението на цената на растителното масло беше 383 процента в сравнение с цената му преди година, докато ръстът на цената на яйцата се оказа 295 процента.
Цените на пилешкото месо скочиха със 177 процента, а на месото – със 148 процента, което се дължи на факта, че много ирански семейства са прекратили употребата на месото в менюто си, тъй като не могат да си го позволят, което доведе до спад в търсенето.
По думите на иранската агенция „Мехр", търсенето на месо е спаднало с 50 процента през миналия април, а влошаването на условията на живот надхвърля невъзможността на семействата да си купят храна и дрехи, тъй като кризисните ситуации се задълбочават по отношение на наличността на гориво, при липса на възможност за внос на петролни продукти и влошаване на местното производство.
Най-много бензиностанции са затворени, поради което гледката на дълги опашки от автомобили пред пунктовете за разпределение на гориво се превърна в нещо обичайно.
Сривът на риала и трапезите на иранците
На фона на продължаващите военни сблъсъци между САЩ и иранския режим и ескалиращата икономическа несигурност, иранският риал продължава да се понижава. През последните дни обменният курс на един долар на пазара в Техеран надхвърли 2 милиона и 200 хиляди томана (риала),
Въпреки това, според доклад на агенцията „Independent Persian", получен от обменни бюра в Техеран, само малък брой продавачи са готови да продават долари в момента, на фона на широко разпространените очаквания сред участниците на пазара, че обменният курс ще продължи да се покачва.
В същото време цените на еврото, британската лира, емирския дирхам, златото и различните видове златни кюлчета отбелязаха нови рекорди, успоредно с ускоряването на темпото на покачване на цените на потребителските стоки и услугите. Мнозина икономисти предупреждават, че продължаващото понижение на стойността на риала ще доведе до нова вълна на инфлация в иранската икономика, като първите ѝ жертви ще бъдат служителите, пенсионерите и работниците.
По време на семинара „Перспективи за иранската икономика 2026" иранският икономист Мир Мохамед Глуани очерта два сценария за бъдещето на валутния пазар, „В първия сценарий, ако положението продължи без избухването на по-мащабна война или постигането на съществено политическо споразумение, икономическите модели предвиждат, че средната цена на един долар ще варира между най-малко 2 милиона томана и 258 000 томана. Що се отнася до втория сценарий, предвид публичните заплахи на американския президент Доналд Тръмп за по-мащабни и по-жестоки атаки, ако военните сблъсъци ескалират, износът на ирански петрол бъде напълно спрян, а равнищата на инфлацията и паричната ликвидност се повишат, средният обменен курс може да надхвърли рекордни нива".
Иранците и валутния курс
Глауани също така отбеляза, че при изключително високите нива на инфлация вече не може да се стабилизира валутният курс чрез административни решения, както се правеше предишните години, тъй като инфлационният натиск се отразява все по-бързо на валутния пазар.
В същия контекст „Хабер Онлайн" и информационната агенция „ИРНА" съобщиха въз основа на мненията на икономически експерти, че ръстът на паричната ликвидност, продължаващото инфлационно продължаване, повишаването на производствените разходи, бюджетният дефицит и ограничените валутни резерви, както и засилващата се несигурност, предизвикана от войната, са най-значимите фактори, влияещи върху валутния пазар. Дори председателят на Централната банка Абдул Насир Хемти призна, че обменният курс не може да бъде фиксиран административно на определено ниво за дълъг период, без да се отчитат нивата на инфлацията, паричната ликвидност и валутните резерви.
Хроничната инфлация
От своя страна иранският икономист Рахман Саадат изрази мнение, че повишаването на обменния курс не се дължи само на военните събития, а към него допринасят и фактори като хроничната инфлация, нарастването на паричната ликвидност и увеличаването на държавните разходи. Той заявява, че цените на много стоки са се удвоили през последните три месеца и е естествено това да се отрази на валутния пазар, като добави, че икономическите последици от войните обикновено се проявяват след няколко месеца и че произтичащите от тях инфлационни натиски вече започват да се проявяват.
Според информация, получена от „The Independent Farsi", много търговци на пазарите в Техеран през първите дни са се въздържали да предлагат стоките си за продажба или са променяли цените ежедневно, а понякога и на всеки няколко часа. Някои собственици на магазини казват, че липсата на ясна представа за бъдещето на валутния курс ги е лишила от възможността да определят дългосрочни цени, а дори и да продават на изплащане или на кредит.
Нарастват опасенията, дори сред представителите на иранското правителство, че продължаването на икономическото влошаване и затрудненията в ежедневието на милиони иранци могат да доведат до протести, подобни на тези, които страната преживя в края на миналата година и в началото на тази. Тези предишни протести бяха предизвикани основно от повишаването на разходите за живот, и то още преди избухването на войната.
