Ще започна с еврейски виц от страницата на Solomon Moni Fraces:
Двама евреи гледат предизборни плакати за президент.
– Моше, какво ще кажеш за кандидатите?
– Истинско щастие е, че ще изберат само един!
Това на шега.
Сега, сериозно!
Идеята на изборите за президент, заедно с вице, е, че последният при определени обстоятелства може да се окаже президент. Сиреч, към него трябва да проявяваме същата „бдителност", която евентуално проявяваме и към кандидата за президент.
Общата логика на този процес е, че всички сме, за много голямо съжаление, застрашени от болест, дори смърт.
Та тогава по принцип идва вицепрезидентът.
Е, в изключително редки за историята на човечеството случаи може и президентът да се самоотлъчи, да абдикира или да си намери друга, по-подходяща работа. И тогава пак идва вицепрезидентът.
Затова цялата работа с личния ни избор е работа на двойка, защото избираме един изпълняващ и един евентуално изпълняващ ролята на президент.
И би трябвало да ни се иска тези да не са пълна излагация във вътрешен и външнополитически план.
Ама това е в идеалния случай.
Защото на това състезание /нашенското/, освен претенденти, се явяват и хора с най-различна мотивация, толкова различна, че чак не знам дали може да бъде описана с думи – някои имат вътрешна нужда от слава и известност, други представляват партии, чиито интереси преследват, и какво ли не друго.
Но важното е, че там вицето не стои просто за красота /в някои случаи и за мощ/, а стои, защото може при някои обстоятелства да се окаже баш президент.
Основният претендент на настоящите избори си има вече вице, което владее латински /заедно с още няколко езика/. Има си образование и професия /и тя не е журналист/, има си дори и бизнес.
И независимо от доста голямото количество кал, която се изля в последните часове, макар и не идеален, си изглежда напълно смислен вариант за този пост.
Следващият кандидат за вице не е известен, защото не е известен и кандидатът за президента. Нещо повече, не е известно дали въобще ще ги има. Защото според Борисов това не е като участие в олимпийски игри, а трябва да участваш само ако ще вземеш да спечелиш. При цялата изключителна спорност на тези твърдения, сигурна съм, че Борисов по-добре си знае от мен работата и ще си реши какво иска – да участва в битка, която изглежда предварително изгубена, или да се „подчини" на политическото правило, че политическите партии, ако искат да ги има, трябва да участват.
Но ако все пак ще издига, добре е да има смислена фигура и за президент, и за вице, че иначе – голям срам.
Имаме и имената на двамата претенденти на „демократичната общност". Или поне претенденти да са представители на „демократичната общност", каквото и да значи това в техните очи.
Гюров е повече от приличен кандидат. Да, не е извървял политическия път, който би следвало, малко е „стечение на обстоятелствата", но си е съвсем приличен кандидат.
Беше доста по-приличен, преди да го накарат да чете чужди думи от аутокюто, но там това е системен проблем. Там „избраните" са единствено умни и не се очаква от „избраниците" да са, та затова им се подготвя всичко, че да не се улеят.
Аз по точно обратния начин „спечелих" изборите през 2021, но това е въпрос на подход, а и на това /и това е най-важното/ колко вярваш, че кандидатът ти е истински достоен. Ако вярваш, оставяш го да бъде себе си. Ако не вярваш – режисираш го.
Та тук се набелязва твърде много режисура, която не стои много добре на автентичния Гюров.
Но при вицето, ееее, там въпросът е съвсем друг. „Вкарването на думи и изречения" в устата на човек, дето тези неща не само не ги мисли, но не ги и разбира, това не решава проблема.
В смисъл, би могло да го решава. Снимаш го, правиш му две режисирани изяви и го скриваш.
Да оставиш такъв човек да се „разплува" в дълги формати по студиата, ето това вече има характер на самосаботаж.
Но думата ми беше, че когато избираме двойка – президент и вицепрезидент, трябва да имаме ясното съзнание, че последният може да се окаже президент.
В българските условия, както видяхме, е особено възможно.
(От фейсбук)
