- Помня като вчера какво беше в залата в София преди 11 г., когато дойдох с Италия за финалната четворка на Евроволей 2015, представям си какво ще е сега
- Нашата основна цел си остават олимпийските игри през 2028 г. Всеки мач е част от пътя до Лос Анджелис.
Джанлоренцо Бленджини дойде в България с мисия да класира мъжкия ни национален отбор по волейбол на олимпийските игри през 2028 г. Но младите "лъвове" избухнаха още на световното през 2025-а с исторически сребърни медали. А треньорът стана архитектът на успеха. При посрещането на площад "Св. Александър Невски" италианецът излезе пред морето в бяло-зелено-червено (ама в българската подредба на цветовете, не в италианската) и с неподправена емоция го каза простичко: "Нямам думи. Има само едно нещо, което помня сега...". И започна да скандира на микрофона на български: "Българи юнаци".
Роден е на 29 декември 1971 г. в Торино. Играе волейбол, но в ниските дивизии в Италия. Никога не е бил голям волейболист, но избира своя път в треньорството, за да признае целият свят, че в това поприще е сред най-големите. Учил политически науки, но с треньорството доказал, че е истински професор по волейболните науки. Сега пред него и България е следващото предизвикателство - европейското първенство по волейбол, на което "лъвовете" ще играят пред българска публика в София от 9 септември.
В навечерието на Евроволей 2026 треньор №1 на България за 2025 г. Джанлоренцо Бленджини даде специално интервю за "24 часа".
- Господин Бленджини, готов ли сте отново да извикате “Българи юнаци”, както го направихте на площада в София след големия успех на световното първенство?
- О, още е рано да го казваме. Трябва да живеем ден за ден. Според мен това е най-добрият начин да работим, да се подготвяме и да изживеем европейското първенство и настоящия момент. Разбира се, не знаем какъв ще бъде резултатът. Никой не знае. Спортът е такъв. Но в едно сме сигурни - нашите хора, българите - не само феновете, а българският народ, ще бъдат с нас по време на това първенство. Ще бъде невероятно и незабравимо. В това съм сигурен. И съм изключително горд. Горд съм, защото хората ни подкрепят, не само по време на мачовете. Усещаме тяхната любов, подкрепата им, усещаме колко много вярват в нас. И това е привилегия.
- Колко по-специално е да играеш на голямо първенство пред родна публика? Знаете и от опита ви с Италия, но и с България...
- Това наистина е привилегия да бъде изживяно. Нещо, за което не знаеш дали изобщо ще получиш възможност да изживееш през спортната си кариера. Аз съм го преживявал в Италия по време на световно първенство! А какво да кажа за неописуемото изживяване на площада в София след световното първенство. Изживяхме успеха много повече на българска земя след първенството, отколкото по време на световното, защото бяхме във Филипините. Много, много силно изживяване. По-силно и от онова, което изживяхме с мачовете ни от Волейболната лига на нациите в Бургас, при положение че в Бургас беше фантастично - хората бяха страхотни, залата беше пълна до краен предел. Но сега връзката на момчетата с хората е още по-силна. Да бъдеш част от такова изживяване, наистина може да се опише точно с една дума - привилегия.
На европейското първенство в София ни очаква нещо наистина специално. Спомням си отлично какво беше в голямата зала в София преди 11 години. Аз бях тук за финалната четворка на Евроволей 2015 с Италия. И няма как да забравя онзи момент, защото играх срещу България в мача за третото място. Помня го като вчера. Не беше никак лесен мач за България, защото отборът беше загубил предишната вечер полуфинала срещу Франция, след като водеше 2:0. Но спомняйки си какво беше в тази зала с всичките тези хора по време на финала за третото място, това наистина беше незабравимо. Представям си какво ще е сега.
- Какво ще обещаете на българите за дните след 9 септември, когато в София се открива Евроволей 2026?
- Отдадеността, енергията и силата на момчетата. В спорта не можеш да обещаеш резултат. Можеш да обещаеш единствено онова, което зависи от самия теб. Когато имаш противник, не можеш да гарантираш повече от това, защото понякога и надскачането на собствените възможности може да не е достатъчно.
Можеш да обещаеш, че ще дадеш повече от 100 процента
Точно за това се подготвяме. Това е нашата цел – да бъдем най-добрата версия на себе си. Да можем да преминаваме през трудните моменти, без да променяме отношението си. Да продължаваме да вярваме, че можем да обърнем лошия момент във всеки един мач. Защото във всеки мач - дори в тези, които печелиш, трябва да преминеш през трудни моменти. Всеки съперник притежава качество. европейското първенство в някои ситуации може да бъде по-сложно дори и от световното. Или най-малкото е също толкова трудно. Имам три европейски първенства. Този турнир е много по-различен от другите континентални шампионати. Знаете, че в мъжкия волейбол огромна част от най-конкурентните отбори са европейски. Достатъчно е да погледнете световната ранглиста. Затова и за европейските отбори винаги е по-трудно да се класират за олимпийските игри, особено когато игрите не са в Европа, а в Северна, Южна Америка или Азия.
Отделно за това европейско първенство нашата половина е значително по-тежката. Събирането на отборите от групите в България и Румъния прави тази половина доста по-трудна от другата. Но ние знаем това и трябва да сме готови да се справим. Точка.
- Ще трябва да се справим поне с един измежду Полша и Франция, за да стигнем до финалната четворка в Италия...
- Да, така е, но в тези две групи, които ще се съберат в София за елиминациите, има и други много класни отбори. Говорим за Полша и Франция, но има и Украйна и Турция, които бяха във финалите на Лигата на нациите, имаме Германия, която ще е с всички свои основни състезатели за разлика от световното първенство - с основния си разпределител и диагонал... Групата ни е от най-трудните и половината ни с идването на отборите от групата в Румъния е изключително балансирана с много силни потенциални съперници и очаквани изключително равностойни мачове още от 1/8-финалите. Ясно е, че първенството ще бъде изключително трудно и трябва да сме готови за битка от първия мач.
- Вече сте и като баща за нашите млади момчето, любимци на цяла България. Познавате ги отлично. Усеща ли се нещо специално в поведението им заради факта, че им предстои европейско първенство у дома?
- Мога да кажа, че чакаме този момент още от началото на лятото. Да играем пред нашите хора, пред техните хора... Усещам тази емоция още от самото начало. Тези момчета приемат връзката с хората като нещо огромно, което носят в сърцата си. Нещо, което им дава допълнителна сила. Затова да играят пред българите е не просто привилегия. Това е нещо незабравимо. Нещо, което мечтаеш да преживееш в спортната си кариера. Мисля, че точно това чакат момчетата. И виждам, че искат да покажат пред техните хора най-добрата версия на себе си.
А “най-добрата версия” не означава непременно да играеш добре, защото не можеш просто да решиш: “Днес ще играя добре.” Но можеш да решиш да оставиш всичко на игрището. Това означава
никога да не се предаваш. Да можеш да страдаш.
Да не променяш отношението си. И да бъдеш горд, че си дал абсолютно всичко, което имаш. Виждам момчета, които са горди и вдъхновени от специалната връзка с българския народ. Готови да оставят сърцата си.
- Моля ви, не казвайте “техните хора”, казвайте “нашите хора”, знаете колко ви обичат българите. Може би защото усетиха, че България наистина се превърна във ваша втора родина...
- Да, да, да. Благодаря. Знаете ли, аз просто говоря искрено и със сърцето си. И винаги искам да съм искрен. Мога да го кажа, разбира се, защото аз също имам специална връзка с българската публика, с българския народ. Но аз съм италианец. Някой може да си каже: “Да, добре звучи, но не си честен”. Аз
обичам простичките неща и честността. Не искам да се преструвам.
Не искам да играя някаква роля. И когато говоря, също предпочитам да го правя простичко и откровено.
За България - ясно е, че обичам тази страна. Признателен съм за любовта, която ни дава българският народ. Чувствам се изключително добре тук. Срещнах толкова много добри хора - и не говоря само за хората около мен или за хората в отбора. Това е реалността. Това чувствам. И съм много горд, че имам тази възможност - да опитам да дам своя принос, да направя нещо, което може да направи някого щастлив. За мен това е огромна цел. Да давам своя принос хората да бъдат щастливи.
- Имате ли нови любими неща в България, може да сте открили нова любима храна освен шопската салата и супите?
- (Смее се.). Мусака. Тя влиза в списъка на любимата ми храна при шопската салата. Е, не обичам толкова много таратор. Ям таратор, разбира се, но не ми е от най-любимите. И разбира се - баница.
Баницата е толкова вкусна...
Но не мога да си позволя да ям толкова много, защото е доста мазна. (Смее се.)
- България бързо стана любимо място и на вашето семейство - миналата година дори семейната ви ваканция беше тук. Тази година остана ли ви изобщо време за почивка? Има ли още неща, които семейството ви иска да види в България?
- Да, да, да. Беше невероятно. Наистина невероятно. Миналата година имах повече време. Този сезон не беше възможно, защото дъщеря ми беше в Италия с нейните волейболни ангажименти. И когато аз имах няколко дни почивка, този път аз отидох да видя семейството си в Италия. Но съпругата ми отново успя да дойде - прекарахме 4 дни в Самоков. За съпругата ми и дъщеря ми България също е невероятно място. Но е трудничко да се организираме. Когато имаш дъщеря на 16 към 17 години, играеща волейбол всеки ден, ангажирана с училище... Не е лесно, но едно е ясно - когато могат, жена ми и дъщеря ми са много щастливи да идват в България.
- Вие дойдохте в България с мисия - олимпийските игри в Лос Анджелис, казахте да не бързаме с очаквания... Но България направи историческо постижение - сребърни медали на световното първенство. Бързо или очаквано дойде този успех?
- Не го очаквахме. Но трябва да бъдем щастливи. Лесно е да го кажем така - ако завършим втори и на следващото световно първенство, ще се класираме за олимпийските игри. Първите три отбора от световното ще се класират. Но когато ти се случи нещо хубаво, никога не е прекалено рано. Просто трябва да управляваш по най-добрия възможен начин новата ситуация, която не си очаквал. Не можеш да бъдеш тъжен, защото ти се е случило нещо хубаво. Това би било лудост. Трябва да останем фокусирани върху първата и истинската цел на нашия път, който започна през лятото на 2024 година - да стигнем до олимпийските игри през 2028 г. Пътят минава през световното първенство, през всички турнири от Волейболната лига на нациите и през европейското първенство тази година. Това не означава, че не сме фокусирани върху европейското - напротив, защото то е много важно за нашия път. Но основната ни цел, особено след успеха на световното първенство, трябва да бъде да се преборим за възможно най-добро място в световната ранглиста. Ден след ден, месец след месец и лято след лято трябва да бъдем в позиция, която ще ни позволи да стигнем до тази първа и най-важна цел - олимпийските игри. Именно заради начина на класиране всеки мач е важен. Разбира се, когато спортът е твоя професия и играеш на най-високо ниво, първата цел винаги е да спечелиш мача. Но непосредствено до нея стои ранглистата. Винаги. Не можем да изгубим посоката. Пътят беше определен още в началото и сребърният медал от световното не може да го промени. Какво може да се случи в главите на играчите след сребърния медал? Не знам. Но трябва да го управляваме. Лесно е да кажеш какво трябва да направиш. По-трудно е действително да го направиш. Не трябва да променяме отношението си, концентрацията си, своята обсебеност от волейбола. Преди сребърния медал всеки искаше да покаже: “Аз съм на нивото на останалите”. Сега вече го показахте. Но трябва да имате същото отношение.
Покажете го отново. Показвайте го всеки ден. Не променяйте отношението си.
Не променяйте начина, по който работите. Същото важи и за целта. Тя не се промени след сребърния медал. Нашата цел е да се класираме за олимпийските игри. А пътят към тях минава през отделните състезания, но най-вече през световната ранглиста. Всеки мач е важен за ранглистата. Включително всеки мач на европейското първенство.
- Да завършим отново с Евроволей 2026 - предупредили ли сте вашите приятели и близки, че в края на септември може да сте в Милано по работа? С националния отбор на България... За полуфиналите и финалите на първенството...
- Надявам се, че това може да се случи. Работим. Но не гледаме какво ще стане утре, работим за днес. Трябва да сме фокусирани всеки ден, ден след ден. Сега просто трябва да работим колкото е възможно по-добре. Преживяхме доста тежка седмица заради вирус в отбора. А сме толкова близо до европейското първенство. Сега е по-важно отвсякога да бъдем концентрирани. Всеки ден, а след това - всеки мач. Сега работим ден за ден. След това ще започнем да мислим само и единствено за първия мач. И така - напред. А после се надяваме да стигнем възможно най-далеч. Надявам се да стигнем толкова далеч, че да се срещнем и с хората в Италия.
