Вместо да отговори защо една жена е отведена принудително и защо са използвани белезници, Демерджиев ни разказва в какво е била подозирана преди години. Без да има обвинение, без да има присъда за нещо.
Какво общо има това с въпроса дали действията на полицаите в Струмяни са били законни, необходими и съразмерни? Нищо.
Задържането на Гергана по подозрение не е присъда. То не е нейна характеристика. Не е пожизнено клеймо, което държавата може да изважда всеки път, когато гражданин зададе неудобен въпрос или когато полицията трябва да оправдае собственото си поведение.
По тази логика, ако утре Иван Демерджиев бъде заподозрян по някакъв несвързан казус, при всяко негово изказване за работата на МВР трябва първо да припомняме в какво е бил заподозрян. Без да е бил обвинен и без да е бил осъден.
Именно така действа авторитарният рефлекс: не отговаряш на аргумента, а компрометираш човека. Не обясняваш защо институциите са действали по този начин, а вадиш нещо от миналото на този, който задава въпросите. И всичко това, за да бъде отклонено вниманието от очевидния провал на премиера и свитата му в Струмяни.
Самият вътрешен министър казва, че задържането на Гергана Петрова е било грешно и че не се е налагало.
Тогава за какво точно ни е разказът за миналото ѝ?
Ако МВР твърди, че е имало конкретна и актуална информация, че тя представлява риск за охраняваното лице, нека я посочи и обясни как тази оценка е довела до конкретните действия на място. Такава информация обаче очевидно няма..
Ако няма такава връзка, тогава миналото ѝ се вади не за да обясни задържането, а за да бъде дискредитирана. И това е недопустимо.
В правовата държава гражданинът не е длъжен да доказва, че има права. Правата му не зависят от житейския му път. А полицията е длъжна да отговаря за всяко свое действие спрямо всеки гражданин
