Тази неделя крайната десница е в добра позиция да вземе властта в германска провинция за първи път от 1945 г. насам.
Улрих Зигмунд, водещ кандидат на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия" (AfD), излезе на сцената на централния пазар в град Наумбург и заяви, че в Източна Германия има ново „пробуждане".
Преди важните избори в региона Саксония-Анхалт в неделя – на които Зигмунд е на ръба да стане първият крайнодесен лидер, управляващ германска провинция от 1945 г. насам – този апел към източна идентичност докосна много хора.
Това пише британската журналистика Ан Макелвой в анализ за "Политико", след като посещава Източна Германия. Ето какво разказва още Макелвой за впечатленията си от района:
"Млад мъж до мен крещеше „Ostdeutschland!", въпреки че беше твърде млад, за да е живял в комунистическата Германска демократична република. „Там беше по-чисто", обясни той. „Повече германско. Не американо-германско като Запада."
Елементи от новото пробуждане на Зигмунд звучаха напомнящо за стария Изток и речта му със сигурност би се отразила добре в Кремъл. Той осъди глупостта да се подкрепя „корумпираната" Украйна и обърна внимание на необходимостта от връщане към доставките на петрол и газ от Русия.
Източна Германия официално се разпадна през 1990 г., но не изчезна. Борбата ѝ за идентичност в рамките на разпростиращата се германска федерална система, с власт, концентрирана в Берлин, подхрани възхода на крайната десница.
Ако AfD наистина си осигури категорична победа този уикенд, това ще повдигне дълбоки въпроси за това как канцлери като Хелмут Кол, Ангела Меркел и Фридрих Мерц не успяха да управляват прехода след обединението и да предотвратят големи части от изтока да се отклонят по политическа траектория към крайната десница.
Наденички и бойци
В общо взето оптимистичната опашка за наденички и бира в Наумбург имаше и някои по-невесели хора с неонацистки тениски и символика. Един от тълпата ми каза, че правителството в Берлин „изпраща парите ни от данъците на евреите в Израел и на [украинския президент Володимир] Зеленски, вместо да ги харчи тук".
Важно е да се подчертае, че източната политическа идентичност не е монохромна носталгия по ГДР. Всъщност, AfD пренасочва лозунга от демонстрациите срещу комунизма през 1989 г. – „Wir sind das Volk" – „Ние сме народът" – за свои собствени цели.
Това се докосва до спомени за маршове за свобода в последните дни на социалистическата държава.
„И сега ще покажем отново на света", каза Дирк Хузенлауб, металообработващ работник в синия си гащеризон, с когото разговарях по време на друга предизборна спирка в близкия град Люцен.
Той се е справил добре като самонает работник, снабдявайки много местни компании. Но той добавя, че „хората на върха не искат да се справяме добре – те ни държат нарочно надолу". Последваха редица конспиративни теории в интернет, включително идеята, че Мерц и неговият предшественик Меркел „са ни предали – рискуваме страната ни да се срине по начина, по който се срина старата Източна Германия".
Отвъд дружелюбието на опашката за наденички, настроението може бързо да се влоши – както открих, когато се опитах да говоря със Зигмунд в Лютцен, само за да ми кажат, че „основната" преса не е добре дошла. Бях грубо бутнат настрани, ръката ми беше извита от мускулест, тежък Зигмунд, който носеше слушалка и пищно татуиран врат.
„Мръдни или ще те заведа в полицията", излая той. Проведохме кратък, непродуктивен дебат относно конституционно гарантираното право на свободна информация на обществени места.
Последва още едно силно усукване и блъскане, което завърши с това, че се препънах в бордюра и бях завлечена до полицейска кола. Никой не изглеждаше особено притеснен от това.
„Тази жена не съдейства", изръмжа пазачът. На следващата спирка в Наумбург друг внимателен полицай ми нареди да стоя далеч от „Зона за сигурност 1" – навсякъде близо до сцената.
След това дойде по-смразяващото предупреждение.
„Това е за ваша собствена безопасност", добави той. „Най-добре запомнете, че в тази зона AfD е господар."
Меркел и реакцията към миграцията
Последните двама канцлери – Мерц и Меркел – предизвикаха силна реакция в Източна Германия.
За Меркел резултатът можеше да бъде по-положителен. Тя самата е родом от Изтока и е била активен участник във Венде, или „завръщането", от комунизма. Тя наследи обещанието на Кол да създаде „процъфтяващи пейзажи" в „новите федерални провинции". Изоставените градове бяха възстановени, замърсяването на въздуха от енергийните източници на кафяви въглища приключи, а пътищата с дупки вече са достатъчно гладки, за да се движат по тях с шум в Mercedes и BMW.
Но Изтокът реагира много по-негативно на решението на Меркел да позволи масов приток на търсещи убежище от Сирия и Северна Африка през 2015 и 2016 г.
Отговорите на Меркел не стигнаха достатъчно близо до хората, притеснени от скоростта на социалните промени. И от 2015 г. AfD започна да се издига.
Ерата на Covid също задълбочи разделенията: кампания в социалните медии поиска въвеждането на руската ваксина Sputnik V пред по-добрите варианти. Това демонстрира сложна смесица от нагласи, които и до днес са силно застъпени в преданията на AfD: Недоверие към западния капитализъм и приемане на Русия.
Ветеранът социолог Детлеф Полак диагностицира „митология на жертвата", с която западните политици трудно се борят, без да звучат дистанцирано. Цели три четвърти от избирателите, които клонят към AfD, смятат, че обединена Германия ги е лишила от заслуженото, в сравнение с две пети от обществеността в старата ГДР.
„Няма смисъл да се опитвам да ви убеждавам (в оправданието за приемането на над 1 милион бежанци), каза тя на митинг, на който присъствах в последната ѝ предизборна кампания през 2017 г. в индустриалния град Битерфелд, докато враждебна тълпа освиркваше и надуваше рогове, за да не бъде чута. Зад кулисите тя поклати глава, очевидно бясна.
Колкото повече беше възхвалявана като олицетворение на международната либерална демокрация заради силните си отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп, толкова по-отчуждена ставаше от социално консервативните източноамериканци. AfD също се научи от движението MAGA как да обединява множество направления на мисълта в послания на кампанията, преплетени с поредица от фалшиви или преувеличени истории.
