Малко място в пролива Ормуз, което Иран използва за наблюдение на корабите, налагане на условия за преминаване и блокиране на корабоплаването с мини и ракети в един от най-значителните енергийни коридори. Това е остров Ларк, който САЩ избраха, за да нарушат военното затишие с Иран, продължило около месец.
В неделя, 30 август, американски удар порази две пускови установки на остров Ларк – първата известна американска атака на територията на Иран от края на юли. Централното командване на САЩ изтъкна като оправдание, че сили от Революционната гвардия са били засечени да се подготвят за изстрелване на ракети, носещи морски мини, към пролива Ормуз, като посочи, че операцията е отстранила непосредствена заплаха за корабоплаването. От своя страна Революционната гвардия обяви, че има загинали и ранени сред военни и цивилни, и отвърна с изстрелване на балистични ракети срещу бази, използвани от американските сили в Йордания. Йорданската армия съобщи, че е прихванала осем ракети, които са влезли във въздушното пространство на кралството.
Петролните пазари реагираха бързо на ескалирането, като цената на суровия брент прескочи границата от 90 долара за барел.
Остров в тесния пролив
Ларк се намира на юг от остров Ормуз и на югоизток от Кашм, срещу оманския полуостров Масандъм, в една от най-тесните части на пролива.
Ширината на пролива Ормуз в тази зона е около 39 километра, като търговското корабоплаване се осъществява по два коридора, всеки с ширина от по две морски мили, разделени от буферна зона със същата ширина. Това естествено стесняване удвоява ценността на всеки военен обект, намиращ се в близост до транспортните маршрути. Корабите, превозващи петрол и газ от пристанищата на Персийския залив, преминават през ограничено пространство, което позволява наблюдението им от радари, катери и безпилотни летателни апарати и ги поставя в обсега на ракетните системи на крайбрежието.
В Ларк се намира база на морските сили на Революционната гвардия, както и предварително оборудвани позиции за ракетни системи и противовъздушна отбрана, твърди „Енциклопедия Ираника".
Островът не е нова дестинация в конфликтите за петрол. Той е бил използван като място за превоз на суров нефт по време на ирано-иракската война, преди иракските сили да бомбардират съоръженията тук през 1987 г. След около четири десетилетия Ларк отново се оказа в центъра на конфликта, но този път като контролен пункт за транзитното движение, което го превръща в един от стълбовете на иранския контрол върху един от най-чувствителните енергийни коридори в света.
Анализаторът Насир Ездин счита, че значението на Ларк се е увеличило след затварянето на пролива Ормуз и прекъсването на по-голямата част от корабния трафик вследствие на избухването на войната на 28 февруари. Тогава Иран създаде морски коридор за кораби, получили неговото одобрение, който минава между острова и иранското крайбрежие, вместо обичайните навигационни маршрути в омански води. Този маршрут позволява на Революционната гвардия и иранските власти да проверяват корабите преди да им бъде разрешен преходът. Данните за проследяване на корабите показаха, че някои от тях са били отклонени към Ларк, на фона на съобщения, че един от танкерите е платил около два милиона долара за преминаване, което накара анализаторите по морски транспорт от „Lloyd's List" да опишат района като „порта за събиране на такси в Техеран".
По този начин островът съчета две функции: управление на транзитния трафик и налагане на условията си със сила.
Какво са пренасяли двете платформи?
Централното командване не разкри вида на платформите, нито ракетните системи, подготвени за изстрелване, нито механизма, използван за пускането на мините във водата. До момента не са налице публични доказателства, които да позволяват независима проверка на естеството на боеприпасите. Разполагаме само с американската версия.
Въпреки това ливанският вестник „Ан-Нахар", цитирайки военни източници, посочва, че опасността от иранските мини не се ограничава само до тези две платформи. Списанието „Proceedings", свързано с Американския морски институт, оценява запасите на Иран на между 5 и 6 хиляди морски мини, както от традиционни видове, така и от такива, които се задействат при засичане на кораби. Те могат да бъдат разпръсквани с помощта на малки лодки, кораби и подводници, което дава на Гвардията разнообразни варианти, които трудно могат да бъдат неутрализирани с един-единствен удар.
Опасността от морските мини надхвърля тяхната разрушителна сила. Откриването на само една мина в търговски маршрут е достатъчно, за да принуди корабите и застрахователните компании да предположат, че има още, и да започне бавен и скъп процес на разминиране. Затова Иран няма нужда да затвори напълно пролива, за да повиши цените на петрола и да принуди танкерите да спрат.
Атаката срещу Ларк създава впечатлението, че САЩ няма да позволят на Иран да постави отново мини в региона, след строгите предупреждения на американския президент Доналд Тръмп, в които той заплаши всяка иранска сила, която се опита да постави нови мини, с „незабавно унищожение".
Стивън Уилс, експерт по морски въпроси в „Център за морска стратегия" към „Американската морска асоциация", казва, че тези удари ясно потвърждават, че САЩ работят за превръщането на пролива в зона, свободна от мини и по-безопасна за движението на търговски кораби.
Нападението срещу пусковите платформи на остров Ларк, които са в етап на приготвяне и оборудване, отразява също така преход от отбранителен отговор към пряк превантивен удар за защита на морските пътища.
Тази операция показва специфичните усилия, които изискват действията по конфронтация с заплахите от мини.
Уелс твърди, че обезвреждането на мините изисква директни действия на място, независимо дали това става чрез безпилотни системи, разположени в близост до източника на заплахата, или чрез пилотирани системи, които се разчитат на хеликоптери, водолази и морски бозайници, способни да откриват мините.
Рафаел Коен, американски военен експерт и директор на програмата за военна стратегия и доктрина в института „Ранд Корпорейшън" от своя страна вижда промяна в американската политика, тъй като през изминалите няколко месеца САЩ се фокусираха върху поддържането на пролива Ормуз отворен за движението на петролни танкери, и тази стъпка се прави напълно в съзвучие с тази цел, според изявленията му пред „Ал-Хура".
Откакто започнаха военните операции, американската армия се фокусира върху предотвратяването на поставянето на нови мини от Иран в рамките на ангажиментите на Вашингтон за защита на свободата на корабоплаването, както и на противопоставянето ѝ срещу твърденията на която и да е държава за абсолютна и неоспорима суверенност над този воден път. Коен твърди, че администрацията на Тръмп, въпреки че като цяло предпочита да използва икономически натиск (чрез блокада и санкции) и дипломация, многократно е доказала готовността си да прибегне до ограничено използване на сила, в случай че Иран предприеме атака срещу петролни танкери или американски войски в региона.
Именно това се случи при последния удар – той беше относително ограничен и имаше за цел пряко да попречи на Иран да предприеме евентуални атаки с ракети и мини в пролива.
Иън Ралби, председател на „Окслем Уорлдвайд" – американска неправителствена организация, занимаваща се с насърчаване на разбирателството и доброто управление, заявява, че на този етап трябва да се обърне по-голямо внимание на отварянето на пролива и на предотвратяването на налагането на волята на Иран върху корабоплаването, особено предвид опасенията за енергийните доставки с наближаването на зимата.
Ударът беше нанесен, след като Вашингтон обяви, че е приключил с разминирането на международните морски пътища, а президентът Доналд Тръмп предупреди, че всеки кораб или лодка, която залага нови мини, ще бъде унищожена. С атаката срещу „Ларк" САЩ превърнаха това предупреждение в военна „червена линия", дори след като бяха пренасяли натиска си върху Техеран от удари към икономически санкции.
Но унищожаването на две платформи, според Насир издин, не прекъсва възможността на Иран да блокира пролива Ормуз, нито отваря коридора за нормалното движение на корабите. Проливът остава част от Конфликтът относно условията за уреждане на спора, като Техеран се придържа към правото си да регулира преминаването, докато Вашингтон изисква той да бъде отворен без ограничения или такси.
Ето защо „Ларк" беше идеална цел за ограничен удар и силно послание. Островът е точката, в която мините се срещат с ракетите, а военното наблюдение – с приходите от преминаващия трафик. САЩ могат да унищожат платформа на брега ѝ, но отнемането на контрола над пролива Ормуз от Иран изисква нещо повече от ограничен удар.
Въпросът, който възниква, е: защо САЩ нанесоха удара си, в момент, когато всички признаци сочеха, че администрацията на Тръмп в момента се фокусира върху морската блокада, наложена върху иранските пристанища от 13 юли миналата година,и върху операцията „Икономически изгнаник", която има за цел да задуши иранската икономика и да наложи вторични санкции срещу държавите, които все още поддържат търговски отношения с Техеран?
Има редица фактори, които биха могли да обяснят действията на САЩ. През изминалата седмица се състояха редица дипломатически преговори, които завършиха с провал и не успяха да достигнат до формула за намаляване на ескалирането и подготовка за възобновяване на разговора. Отделни посещения в Техеран, осъществени съответно от командващия пакистанската армия маршал Асим Мунир, от оманския външен министър Бадр ал-Бусаиди, и премиерът и външен министър на Катар шейх Мохамед бин Абд ал-Рахман Ал Тани, не успяха да убедят иранския режим да отвори пролива Ормуз за международното корабоплаване; напротив, иранската страна се придържаше към вече добре известните си високи изисквания, като прекратяване на войната, изплащане на обезщетения, отмяна на санкциите и освобождаване на замразените средства, преди да се обсъжда бъдещето на пролива.
Освен това иранският режим ясно обяви, че съгласието, постигнато с Маскат относно отварянето на временен коридор за преминаване през Ормуз, в никакъв случай не означава, че Техеран автоматично ще отвори пролива, и че изпълнението на иранските условия трябва да предшества всяка стъпка в тази посока.
Миналата седмица командващият „СЕНТКОМ" адмирал Брад Купър обяви, че американският флот е разминирал пролива от морските мини, заложени от Иран. Американските власти насърчиха търговските кораби да преминават през оманския коридор, като посочиха, че американските сили наблюдават внимателно морския път и са готови да атакуват всякакви ирански сили, които заплашват корабите.
Въпреки това преминаването остава рисковано. В нощта от събота срещу неделя петролен танкер беше ударен от „неизвестен" снаряд, докато плаваше по оманския маршрут. Революционната гвардия обяви, че е избухнал пожар на петролен танкер в резултат на сблъсък с морска мина, и повтори, че безопасният коридор за преминаване на корабите е иранският маршрут, след заплащане на таксите.
Икономическият натиск между две войни
На фона на политическата безизходица, предизвикана от разминаването в позициите, Тръмп обяви, че не бърза с намирането на решение и разчита, че американският „икономически удар" срещу Иран ще принуди режима да се предаде и да отстъпи от условията си, за да избегне конфронтация с разпада.
В същото време американски експерти изразяваха опасения, че Иран може сам да предприеме военни действия с цел да пробие блокадата и да се възползва от липсата на американски противоракетни системи, за да повиши цената на войната в навечерието на междинните избори в САЩ.
Изследователят по иранските въпроси Самих Сааб се пита към какво ще доведат последните удари, които сочат, че връщането към военния вариант все още е възможно и от двете страни, и че икономическият натиск, който двете страни упражняват една върху друга, не е нищо повече от преходна фаза между две войни?.
