Тук никой не го вижда, а фитилът вече дими!
Имаше една стара градска песен: “Приятелкоо, съперницее, на мой любим любооооовнииицеее...” Помните ли я? Такава е и дружбата между Турция и САЩ напоследък – на думи двете са в дружна натовска прегръдка, но на дело са на ръба на войната и даже отвъд. Естествено, тази война ще е “прокси”, т. е. Турция ще воюва с Израел. Нетаняху отдавна се заканва.
Нещата напоследък отиват натам неудържимо. На 17 август Израел бомбардира сирийската авиационна база Абу ал-Духур край Алепо веднага след посещението на група турски офицери. Базата е недалеч от турската граница и Ердоган отдавна гледа на този район като де факто свой. Очевидно и Израел напоследък има същите претенции. Според Нетаняху Ердоган разполага там радари и бойни дронове, с които ще удари израелските войски. Според Ердоган това е пълна лъжа, офицерите били на приятелска разходка и обмен на мисли. Но както е тръгнало, скоро горката Сирия пак ще се превърне в свирепо бойно поле.
С какво това ни засяга нас ли?
Не че правя аналогии, но напоследък Турция е гостувала неканена във всички свои съседи, които не са в НАТО. Ами ако тази задръжка отпадне, пази боже - а не виждам как ще оцелее. И докато родните умни глави ни плашат с руски танкове, под седалищните части на милата ни татковина е заложено най-голямото буре с барут в съвременния свят. То обхваща целия Близък изток, част от Африка и Южна Европа, а фитилът му вече дими.
На всеки, който криво-ляво разбира Русия, би трябвало да му е ясно, че в близките 50 г. тя няма да нахлуе на българска територия. Тя нито го може, нито го иска. Изобщо не ѝ пасва на дереджето. Виж, бурето с барут отдолу може всеки момент да гръмне и да разкъса България на парчета, но за това цари гробовно анализаторско мълчание.
Както споменах, Израел нападна сирийско-турската база на 17 август, а 5 дена след това т. нар.
“Пакт Мека” покани Иран да се присъедини
към него. Този пакт, известен също така като “ислямското НАТО”, бе сключен между Турция, Пакистан и Саудитска Арабия на 7 август и хвърли целия свят в геополитическо недоумение – а в кое НАТО остава Турция?
Твърди се, че трите ислямски държави са се разбрали за нещо като “чл. 5” от договора за НАТО, който задължава страните да се притекат на помощ, ако една от тях е нападната. Това създава сложен възел от шизофренни екзистенциални заплахи, тъй като Турция де юре членува в европейското НАТО, т. е. тя е подхалифна на САЩ, но пък САЩ и Израел са в гореща война с бъдещия съюзник на Турция - Иран. В същото време Израел, хранен войн на САЩ, е на прага на войната с Турция.
Дотук виждаме равнобедрен шизофреничен триъгълник. Но като добавим Саудитска Арабия, Пакистан и Иран, имаме пълна междуконтинентална лудница. И не е ясно кой я управлява – лекарите или пациентите? Тук дори не включвам Сирия, която съществува само формално (а беше чудесна държава). Обаче в северната ѝ част са кюрдите, които САЩ подкрепя, въоръжава и им обещава светло бъдеще, ако слушат, а Турция се чуди как да им остави само тъмното минало.
Междувременно долната камара на американския Конгрес прие закон, който обединява американското дигитално разузнаване с израелското. Два народа – една цел, както се казваше навремето за интеграцията със СССР. Вероятно става дума за спътниковите данни и шпионирането с изкуствен интелект.
Какво ли ще стане с това дяволско кълбо от съюзи и конфликти? Дявол знае, но че ще гръмне, ще гръмне, и то точно отдолу под нас, а нашата армия се състои от рейнджъри за умиротворителни мисии, въоръжени с полеви бани и кухни.
Американците наричат такива приятелства “френеми”
– и приятел, и враг, както дойде, но векторът винаги е от приятел към враг. Турция стана френеми на САЩ още през 2003 г. - тя не им позволи да използват уж съвместната база Инджерлик във войната срещу Ирак. От тогава Чичо Сам иска да изнесе своите 50 ядрени бомби от Инджерлик, но Анкара не дава, за да си стои суха под ядрения чадър. Чичо Сам пък не настоява, страх го е Анкара да не създаде своя бомба и да накаже с нея Израел.
Турско-американската любов направо умря след неуспешния опит за преврат през 2016 г. За всеки случай Анкара разчисти всички “гюленисти” – последователи на проповедника Фетхуллах Гюлен, който бе известен като “мюсюлманския Сорос”. Гюленистите бяха заели мощни позиции в армията, министерствата и медиите на Турция, но вече ги няма и от 10 г. Ердоган е напълно отвързан от американския синджир. След това Анкара купи руската зенитна ракетна система С-400, а САЩ отказаха да ѝ дадат предплатените изтребители Ф-35. Напоследък Тръмп обещава да прати самолетите, но само ако Ердоган се освободи от С-400. Ердоган пък обещава да се освободи от С-400, ако Тръмп даде самолетите. Класика - Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
Разбира се,
най-прецакана от турската горда мощ е клетата Европа
Тя можеше вече да има магистрален газопровод от Израел през Кипър и Гърция, но Анкара ѝ мина път. Още през 2018 г. турските бойни кораби прогониха насила от водите край Кипър принадлежащия на италианската компания ЕНИ сондажен кораб Sapiem 12000. През 2021 г. те прогониха малтийско-италианския проучвателен кораб, който картографираше дъното край Крит. Миналата година тяхна жертва става друг италиански кораб, който проучваше дъното за полагане на оптичен кабел. И какъв е аргументът? Както знаем, Турция на практика контролира западната част на Либия, където е столицата Триполи. Благодарение на това тя сключи турско-либийски договор, който тегли един диагонал през Средиземно море и обявява долната част за турско-либийска икономическа зона, напълно игнорирайки гръцките острови по средата!
Разбира се, това е “казус бели”, грубо нарушение на всички възможни международни правила и договори, но Европата трън си вади. А като си помислим как храбро САЩ, Великобритания, Италия и Франция разкъсаха Либия на Кадафи заради едното нищо! Къде отиде онзи героизъм?
Уви, този конфликт също тлее и изчаква подходящия момент. И всичко това е под нас, а не над нас, скъпи еднопистови опоркаджии, които гледате на североизток като влюбени телета.
В началото на века знаменитият геополитик Джордж Фридман, тогава шеф на частното ЦРУ “Стратфор”, издаде книгата “Светът през следващите 100 години”. В нея изобщо не се предвижда някога Русия да нападне Балканите, но някъде около 2050 г. двете нови суперсили, Полша и Турция, ще се сбият. Къде точно ще стане това – в района на Перник или малко по-нагоре, в книгата не е указано. Но повече от очевидно е, че Турция няма как да воюва с Полша, преди да разреши всичките си проблеми на юг от България. За целта ѝ остават още 24 години и 5 месеца – напълно достатъчно, за да научим турски.
Шегувам се, разбира се.
