На Запад нарастват опасенията, че Владимир Путин не желае да преговаря за мир и планира нова ескалация, не само в Украйна, но и срещу страните от НАТО. Източници на The New York Times твърдят, че руският президент си е поставил за цел за 2026 г. "разпадането на НАТО и ЕС отвътре".
Източници на Bloomberg, близки до Кремъл, казват, че Путин обмисля засилване на ударите с балистични ракети или дори в краен случай използване на тактически ядрени оръжия в Украйна. Офисът на Зеленски смята, че Москва може би подготвя нова офанзива срещу Киев и Чернигов.
Тази седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи изненадващо посещение в Москва за първи път от началото на войната - според една от версиите, неговата мисия е била да предупреди Кремъл да не атакува страни от НАТО.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че вижда признаци на подготовка за ескалация и следващите седем до осем месеца биха могли да бъдат критични за сигурността както на Украйна, така и на целия европейски регион.
Германският вестник "Билд" и британският "Телеграф" описаха до голяма степен сходни потенциални сценарии за открита или скрита агресия от страна на Кремъл срещу НАТО и Европейския съюз.
Списъкът на "Билд"
Атака на подводници
Русия разполага със специализирани подразделения и подводници, способни да атакуват критична инфраструктура на морското дъно. Потенциалните цели включват електрически и интернет кабели, тръбопроводи и различни офшорни инсталации. Едновременната атака срещу множество цели неизбежно би довела до сериозни смущения в комуникациите, енергийните доставки и търговията. Освен това, бързото идентифициране на източника на саботажа е изключително трудно.
Сценарий "Нарва"
Експертите от няколко години повдигат въпроса за възможността тайна руска операция, подобна на тази, която Кремъл извърши в Крим през 2014 г., да се повтори в град Нарва на естонско-руската граница. В града внезапно се появяват въоръжени "малки зелени човечета" без отличителни знаци, провокират се вълнения и сепаратистите стават по-активни, а Кремъл отрича всякакво участие до последно.
Агресия в Балтийско море
Готланд (принадлежи на Швеция) и Оландските острови (принадлежат на Финландия) многократно са фигурирали във възможни военни сценарии. Контролът над Готланд представлява заплаха за един от най-важните транспортни центрове в Балтийско море. Експерти казват, че е напълно възможно изненадващо нападение от страна на Русия с цел разполагане на системи за противовъздушна отбрана и противокорабни ракетни системи на Готланд. Това би могло значително да усложни разполагането на войски на НАТО в балтийските държави.
Арктическо предупреждение
Друга потенциална кризисна точка е архипелагът Свалбард в Северния ледовит океан. Той е под суверенитета на Норвегия (член на НАТО), но се ползва със специален статут съгласно международен договор. Това позволява на Русия да извършва икономическа дейност на архипелага - там тя има свое селище Баренцбург. Експертите се опасяват, че Кремъл може да провокира криза на архипелага, като обвини Норвегия в нарушаване на договора и се опита да завземе стратегически важни точки. Свалбард се намира на няколкостотин километра от Колския полуостров, където са базирани важни съоръжения на руския Северен флот, включително военноморските ядрени средства за възпиране.
Балтийски кошмар
Сувалкската ивица (тясна, 100-километрова гранична зона между Полша и Литва) е най-уязвимата точка и най-вероятната точка на пряка конфронтация между Русия и НАТО. От едната страна на коридора е Беларус, от другата е руският анклав Калининград. Бърза инвазия от Беларус към Калининград би откъснала балтийските държави от останалата част на Европейския съюз.
Списъкът на "Телеграф"
Кримски сценарий
Атака на Кремъл срещу съседни държави от НАТО, моделирана по примера на анексирането на Крим, се счита за най-обсъждания вариант, разглеждан от Владимир Путин, пише вестникът. Този сценарий предвижда "активисти" (руски агенти под прикритие) да организират протести срещу изфабрикувано преследване на етническото руско малцинство в градове като Нарва, Естония, и Даугавпилс, Латвия. Под прикритието на тези "протести" руски войски без обозначения биха преминали границата и биха завзели контрола над ключови градове.
На теория НАТО би се оказал в дилема: това руска атака ли е или упражнение по улична демокрация? И докато алиансът се колебае, Русия може да разположи войски, за да "пази мира". Проблемът с този сценарий е, че е трудно да се повтори един и същ трик два пъти. "Ако някой като кримските "малки зелени човечета" от 2014 г. се появи по улиците на Нарва, просто ще бъде застрелян", пише "Телеграф".
Директна атака срещу съседна държава
Най-лошият и най-малко вероятен сценарий. Става дума за следното: едновременно нахлуване от Беларус и Калининградска област, отрязване на Сувалкската ивица и десант на руски парашутисти на Готланд, Швеция. В резултат на това трите балтийски държави ще бъдат откъснати от останалата част на НАТО както по суша, така и по въздух. Руски дронове ще унищожават изолираните балтийски и съюзнически войски, а сухопътните сили бързо ще напреднат към Рига, Талин и Вилнюс.
Експертът по Русия Марк Галеоти казва, че за този сценарий е направена обширна подготовка: "Ако руските войски преминат границата с Естония, всички знаят какво да правят." Руските нахлуващи сили ще бъдат контраатакувани, а въздушните и ракетните сили на НАТО ще бъдат разположени срещу техните тилови части.
Единично нападение
Сценарий, който експлоатира несигурността. Например, руски хеликоптер извършва "аварийно кацане" на границата с Калининград поради проблеми с двигателя. Невъоръжен "спасителен екип" е изпратен да върне екипажа в Полша или Литва. Дори и бързо да се оттегли, Русия ще е демонстрирала способността си да прониква на територията на НАТО безнаказано.
Съществуват много вариации на сценария "изгубен хеликоптер", включително предишни случаи на ракети и дронове, "случайно" прелитащи над Украйна и разбиващи се в Полша, Румъния и Молдова, а както видяхме - и в България. Чрез подобни инциденти Русия сигнализира за способността си да нанесе по-сериозни щети и се опитва да внуши страх на западните политици и да намали подкрепата им за Украйна.
Под фалшив флаг
Експерти казват, че Кремъл складира заловени или свалени украински дронове, за да ги използва по-късно при провокации, за да създаде впечатлението, че масивен украински въздушен удар срещу Русия се е провалил, като дроновете са кацнали на фронтовата територия. Полша, където антиукраинските настроения вече са във възход, би могла да бъде изкушаваща цел за подобен удар. Този сценарий е по-правдоподобен от сценария с Нарва и би могъл да има желания политически ефект. Не е ясно обаче как Русия би могла да го използва, за да подкопае НАТО.
Саботаж в Европа
Кремъл вече демонстрира способността си да извършва саботажи в цяла Европа, често насочен към държави, които са по-малко подготвени от непосредствените си съседи. Например, откриването на дрон на летище Лайпциг е един такъв подозрителен инцидент. Ако Путин търси начин да изпита НАТО, следващата логична стъпка би била да нареди операция, която би причинила жертви, като например дерайлиране на влак или бомбардиране на фабрика, пише вестникът.
Но подобни операции са изпълнени с риск, тъй като биха могли да провокират военен отговор. "Да предположим, че дрон, летящ близо до летище "Схипхол" или "Шарл дьо Гол", се сблъска с пътнически самолет, убивайки 200 или 300 цивилни на територията на НАТО. Изведнъж се появява нужда от отговор, далеч по-решителен от този, който сме виждали преди и ще се получи ескалация, която нито една от страните не иска", твърди Сам Грийн, професор по руска политика в Кингс Колидж Лондон.
Кибератака
На теория системните кибератаки се считат за основание за задействане на клаузата за колективна отбрана на НАТО. Но по самата си природа те са трудни за откриване и не е ясно какви контрамерки да се предприемат. Хипотетична атака, която деактивира системите за кръвопреливане на някоя национална здравна служба, би довела до загуба на живот.
Но такива атаки не е задължително да са фатални. Срив на фондовия пазар, който ще предизвика паника, или затварянето на ключово летище биха могли да причинят широко разпространени смущения, влияейки върху вземането на политически решения. Експертите смятат, че Кремъл разчита подобни атаки да не предизвикат значителни ответни мерки.
