Преди няколко дни разказах за огромния интерес, който предизвика по света откриването на Перперикон на личния печат на императрица Ирина Комнина Дукина Ласкарина. Отново ще отбележа, че това е била една от най-влиятелните дами в цялата Византийска история, чиято роля е съпоставима с тази на фаталната Ливия в древноримската история. Тя била от императорско потекло от всички страни – по дядо от Алексий III Ангел (1195-1203), със съпруг един от най-могъщите василевси – Йоан III Ватаци (1221-1354). Баща й Теодор I Ласкарис подел пръв борбата срещу създадената през 1204 г. от кръстоносците Латинска империя, а синът й, Теодор II Ласкарис, се отличил също с победи над рицарите.
Но за нас е най-важна намесата й в историята на Второто българско царство. Императрица Ирина взема дейно участие във всички исторически събития след колосалната победа при Клокотница на цар цар Иван Асен II над епирския император Теодор Комнин през 1230 г. Както е известно, тогава Българското царство отново се разширява неимоверно и става огромна империя, догонваща размерите на великата Първа българска империя на цар Симеон Велики. Ирина участва във всички преговори на своя съпруг и император Йоан III Ватаци с българския владетел за признаването на Българската патриаршия и за сключването на мир с династичен брак между 11-годишният византийски престолонаследник Теодор със също малолетната Елена, дъщеря на българския цар.
Ето защо откриването на печата на императрица Ирина на Перперикон е направило толкова голямо впечатление по целия свят. Вече споменах за десетки публикации в САЩ, Гърция, Румъния, Турция и други страни. Ще припомня как журналистката Ниха Захид от базирания в Атина водещ международен новинарски сайт и информационна агенция GreekReporter.com пише, че „печатът отбелязва ключов период от балканската политика през XIII в." и илюстрира как „оживената кореспонденция между Българското царство и Никейската империя е била особено интензивна от 1233 до 1235 г." Янис Кацарос от сайта HuffPost Greece, който е оторизираното гръцко издание на популярната американска медия HuffPost, разказва биографични данни от живота на императрица Ирина и я сочи като много важна фигура на Балканите в XIII в.
Леман Алтунташ от сайта за археология arkeonews.net, специализиран върху археологическите разкопки на територията на днешна Турция и районите на Месопотамия и Древен Египет, също сочи Ирина като „една от най-влиятелните жени" на епохата. Той подчертава работата на екипа на Перперикон и на специалиста по сигилография Димитър Стоименов, идентифицирал пръв собственичката на печата. Кристиана Дида от румънския informat.ro кшо оценява тази „значителна находка на археолозите". Александър Попеску от популярния румънски сайт www.stiripesurse.ro пък се спира на рядката иконография на Христос като „Изкупител на човечеството".
Лично аз съм много поласкан от оценката на Бен Леонард от archaeology.org, официалния сайт на Archaeology Magazine, издаван от намиращия се в Ню Йорк Archaeological Institute of America (AIA). Той ми се обади лично, за да помоли за добра снимка на печата и повече информация. В неговата публикация подробно се обяснява съществуването и значението на средновековната Българска империя за цялостната история на европейския континент.
Но без съмнение най-много ме изненада и зарадва силното отразяване на събитието в руски и украински сайтове за култура и история. Независимо от ожесточената война, в която са затънали двете страни, журналисти и историци отделят внимание на важния за цялостната православна цивилизация печат, открит на Перперикон. Така Татяна Шчеглова от сайта на много популярното оше по времето на социализма руско списание „Вокруг света" подчертава колко знатна личност е била императрица Ирина Комнина Дукина Ласкарина и как нейната дума се чувала в политиката. За голямата историческа роля на съпругата на император Йоан III Ватаци пише и украинският gazeta.ua. В материала се акцентира на важната роля на специалиста по сигилография Димитър Стоименов, разчел надписа върху печата и намерил точните аналогии. Тук само ще добавя, че след смъртта на корифея в сигилографията у нас проф. Иван Йорданов, този учен се утвърди като най-добрия познавач на средновековните византийски печати.
Много интересна е статията на украинския журналист Антон Ходоренко в сайта techno.nv.ua, който е специализиран раздел за наука и технологии в големия украински информационен портал NV, известен преди като „Новое Время". Той съобщава подробно за намирането на императорския печат, но също така припомня предишните открития на Перперикон. Според автора става дума за разкопаването на единайсетия „кръгъл мавзолей, разположен до скални гробници, свързани с култа към т. нар. наречения „Тракийски конник", идентифициран с митичния владетел Рез." Това добавя, пише авторът, още един необичаен погребален комплекс към свещения южен квартал на древния град. Нататък Ходоренко пояснява, че новооткритият мавзолей се датира приблизително от III до V век сл. Хр. и е построен като перфектна окръжност, отличава се с щателно изработен вход, обърнат на изток, и е украсен с фино обработени каменни елементи. Най-сетне журналистът цитира моето мнение, че подобна концентрация на късноримски мавзолеи-ротонди не е известна в други части на римския свят.
Татяна Лаврухина от основаното в Санкт-Петербург през 1879 г. списание „Родина" пък е избрала друга тема, за която пише в електронния вариант rodina-history.ru. Става дума за оригиналната поза на Исус Христос върху обратната страна на печата, представен в рядката иконография на „Литротис" – „Изкупител [на човешките грехове]". По думите на журналистката тя е „извън канона" и по този начин Господ „разкрива интригите на византийската императрица".
Не се наемам да кажа откъде е хрумнало на Татяна Лопухина да вижда интриги на императрица Ирина в образа на Христос, но без съмнение е интересно, че печатът от Перперикон вече предизвиква размисли и идеи. Забележително е също, че руски журналисти пишат за средновековната Българска империя и признатата от Византия на събор ав Лампсак през 1235 г. Българска патриаршия. Ще припомня на читателите, че това се случва три десетилетия преди създаването на Московското княжество. Събитието е датирано точно в 1263 г., когато княз Александър Невски дава земите на Москва на най-малкия си син Даниил.
