През 2026 г. откритията на Перперикон буквално „валят", което показва колко важно е целевото финансиране на приоритетни археологически обекти. Ще припомня, че то е подкрепено и от Президента на Република България, г-жа Илияна Йотова, при посещението на Перперикон през август 2026 г. Тогава тя присъства лично на откриването на мавзолей и каменен саркофаг от римската епоха. Нова уникална находка от Перперикон пък ни пренася в епохата на най-голямото могъщество на Второто българско царство при цар Иван Асен II (1218-1241).
Не за пръв път в скалния град излизат лични печати на видни средновековни владетели. Такива са оловните печати на византийските императори Анастасий I Дикор (491-518), Константин IX Мономах (1042–1055) и Андроник II Палеолог (1282-1328). От Перперикон е един от двата известни златни печати (хрисовули) на най-дълго царувалия български средновековен владетел – Иван Александър (1331-1371). Той регистрира война между Българското царство и Византийската империя за Перперикон от 1344 г., която е описана от василевса и писател Йоан Кантакузин.
Сега обаче става дума дума не за император, а за...императрица. Откритият оловен личен печат бе разчетен от специалиста по сигилография Димитър Стоименов и се оказа на една от великите жени в историята на Византия, внучка, дъщеря, съпруга и майка на императори. Това е Ирина Комнина Дукина Ласкарина, чиито дядо е император Алексий III Ангел (1195-1203), а съпруг бил един от най-могъщите василевси – Йоан III Ватаци (1221-1354). Баща й Теодор I Ласкарис подел пръв борбата срещу създадената през 1204 г. от кръстоносците Латинска империя, а синът й, Теодор II Ласкарис, се отличил също с победи над рицарите.
Намереният на Перперикон печат е единствен, открит при археологически разкопки, докато другите известни пет екземпляра са от големи световни колекции като тези на Ермитажа в Санкт-Петербург и Дъмбъртън Оукс във Вашингттон. Паметникът е запазен отлично и показва достолепната дама права, стъпила на овален подиум с висока императорска корона, наречена модиола. Императрицата е препасана с царствен лорос, държи скиптър, а надписът гласи: „Ирина Комнина, най-благочестива августа." Отзад е изобразен също прав Исус Христос с рядката иконография на „Литротис" – „Изкупител [на човешките грехове]".
Но коя е императрица Ирина Комнина Дукина Ласкарина и каква е връзката й с Перперикон, където тя очевидно е изпратила важно писмо, скрепено с нейния личен печат? Тя се омъжва за Йоан III Ватаци през 1221 г. при възцаряването му и е негова вярна спътница в живота до смъртта си в 1239 г. Още на следващата година Ирина ражда престолонаследника и бъдещ император Теодор II Ласкарис. Тогава обаче, след едно падане от кон, тя получава травма, която я лишава от възможността да има повече деца.
През всички години на брака с Йоан III Ватаци императрицата била рамо до рамо със съпруга си и активно участвала във вземането на политическите решения. Според хрониста на тази епоха, Георги Акрополит, тя, „имаше смел характер и се отнасяше с всички величествено по царски." Ирина била „мъдра жена, умела в управлението и демонстрираща истинско имперско величие. Обичаше научните разговори и с удоволствие слушаше учени мъже, които много уважаваше."
А това е много важно, защото времето било напрегнато и драматично. През 30-те години на XIII в. за доминация на Балканите ожесточено се борели четири империи – Латинската, двете византийски – Никейската и Епирската, както и Българското царство. През 1230 г. цар Иван Асен II разгромява при намиращото се само на 29 км от Перперикон селище Клокотница епирския император Теодор Комнин и става най-силен владетел в Югоизточна Европа, като има конкурент само в лицето на Йоан III Ватаци. Ето защо последният търси с всички средства съюз с българина и в тази насока голяма роля играе Ирина Комнина Дукина Ласкарина. Както пише Георги Акрополит, двамата търсели „начин в трудния момент да запазят собственото си царство, което изисквало голяма мъдрост."
През годините след победата при Клокотница двете страни си разменят множества писма. За да постигнат жадувания мир с българите, през 1234 г. ромеите предлагат на царя брак на 11-годишният престолонаследник Теодор със също малолетната Елена, дъщеря на българския владетел. Но много е важна другата клауза в проекта за договор. Според нея византийската страна се съгласявала да бъде призната независимостта на Българската църква при условие, че тя скъса със сключената още по времето на цар Калоян през 1204 г. уния с римския папа.
През пролетта на 1235 г. Йоан III Ватаци и цар Иван Асен II се срещат официално край Дарданелите. Малко по-късно в град Лампсак на малоазийското крайбрежие се провежда специално органзиран църковен събор. На него Вселенският патриарх Герман II донася скрепено със златен печат послание от всички източни православни патриарси и българският архиепископ Йоаким I е интронизиран за „патриарх на българите". Малко по-рано е сключен и брака между невръстните Теодор Ласкарис и Елена Асенина.
Императрица Ирина взема дейно участие в цялата поредица от събития. Заедно със съпругата на цар Иван Асен II и дъщеря на унгарския крал Бела IV, Анна-Мария Арпад, тя присъства на всички церемонии. А след сватбата на двамата младоженци, Елена е отведена в тогавашната византийска столица Никея. Там свекървата се заема с тяхното възпитание, защото, както споделя Георги Акрополит: „Теодор още беше дете, защото, както казахме, бе едва навършил единайсет години, когато се ожени за принцеса Елена, и двамата бяха в невежество относно сексуалния живот. Те бяха образовани и отгледани под ръководството на императрица Ирина, жена с доброта и склонна към всичко най-добро." Дъщерята на Иван Асен II направо е влюбена в своята свекърва и когато две години по-късно баща й къса съюза с ромеите и я връща в Търновград, тя горчиво пролива сълзи.
Но какво ли е пишело в изпратеното до Перперикон писмо на императрица Ирина, скрепено с нейния печат? Последните археологически проучвания сочат ясно, че през XIII-XIV в. градът е бил много важна крепост, контролирала областта Ахридос (Източните Родопи) на границата между Византия и България. От V в. нататък там е резидирал епископ и може би кореспонденцията се отнасяла до търсенето на подкрепа за признаването на българския патриарх от местния архиерей. А може би в писмото е ставало дума за сватбата на царските деца и се е изисквало съдействие от тукашните власти. Историята мълчи за конкретния повод, но е сигурно, че документът е съдържал важни нареждания на императрица Ирина.
