Инфлацията не се мери само по десетина стоки, които купуваме ежедневно - проследяваме цели 867, казва председателят на НСИ
- Доц. Атанасов, от работната група към финансовото министерство, която в момента обмисля нова методика за минималната работна заплата, казаха наскоро, че им липсват данни за медианните заплати, защото НСИ изчислява и публикува само средните. Готова ли е статистиката да изчислява и медианните заплати и каква е всъщност разликата между двете?
- От следващата година НСИ ще може редовно да изчислява и публикува не само средната, но и медианната работна заплата – по икономически сектори и по области.
За да смятаме медианната заплата, трябва да разполагаме с индивидуалните заплати на всеки един служител и работник в България. Досега такова изчисление се правеше веднъж на четири години чрез мащабно проучване сред фирмите. Но с внедряването и надграждането на електронния регистър в НАП “Електронна трудова книжка” вече разполагаме с пълната база данни.
Медианната заплата представлява просто стойността, която разделя наетите лица, подредени по размера на възнагражденията им, на две равни по численост групи. Половината получават заплата, равна на или по-ниска от тази стойност, а другата половина – равна на или по-висока от нея. Тя представя по-справедлива информация за заплатите, защото не се влияе съществено от много високите или много ниските възнаграждения. Ако подредите заплатите на десет души например, ще видите, че ако най-ниската и най-високата заплата имат екстремни стойности, съответно и средноаритметичната ще се повлияе от тях и ще изкриви общата картина.
- Електронизирането на трудовите книжки ще има ли и други последици, които засягат измерванията на пазара на труда?
- Създаването и поддържането на всякакви национални и регионални регистри е изключително важно в съвременното дигитално общество. Този регистър, който се поддържа от НАП, ще заработи добре и ще съдържа важни данни, без които страната не може. Тези данни, събрани на едно място, ще се ползват за разработване на различни политики и стратегии, свързани с пазара на труда. Дори дискусията от последните дни за методиката за определянето на минималната работна заплата е на база на тези данни.
Ние и досега публикуваме информация за средната работна заплата за страната и за наетите по трудово правоотношение, но при наличието на такъв работещ регистър ще имаме възможност да публикуваме всяка година освен медианна работна заплата и допълнителни индикатори. Единствено регистърът трябва да бъде с достатъчно добро качество на събираните данни и с пълен обхват, което очаквам да се случи през следващите месеци.
- КНСБ обаче пък има претенции да се изчислява и издръжката на живота, на нея как ще отговорите?
- Синдикатите имат собствено изследване и обявяват данни за издръжката на живот. Но то е по тяхна методология, която не е официална статистика. НСИ провежда изследване за доходи, разходи и потребление на домакинствата, което се прави всяка година още от 50-те години на ХХ век и до днес. При него няколко хиляди домакинства в цялата страна записват в специални дневници всички свои доходи, разходи и покупки. След това ние обобщаваме тези данни. Така може да се види и покупателната способност на домакинствата – със средния доход на едно домакинство какви стоки и услуги може да се купят.
Тази информация е публично достъпна и е достатъчна, за да се оцени каква е издръжката на живота, стига да бъде определено какви и какво количество стоки и услуги са жизненоважни за едно домакинство или семейство.
Ние сме водили разговори с КНСБ по този въпрос неведнъж, но има процедура за това какви изследвания НСИ трябва да прави. Ако правителството реши, че се нуждае от официални данни колко струва издръжката на живота, то това трябва да бъде включено в националната статистическа програма през следващата година и с необходимия допълнителен ресурс бихме могли да разработим методология и да провеждаме и такова изследване.
- Хората обаче често изразяват съмнения в данните за инфлацията – на всеки му се струва, че е значително по-висока от официално обявената, независимо че така или иначе и официалната е над средното за еврозоната ниво. Защо има такова разминаване между очаквания и резултати?
- Преди всичко, хората често изразяват възмущение от наличието на цени, които според тях са високи. Заради възприемането на текущите цени само на някои продукти, стоки или услуги спрямо изминал период, за който си спомнят, хората смятат, че инфлацията е значително по-висока. Това е често срещано явление при ежедневни покупки. Но тук идват разликите.
На първо място, НСИ изследва промяната в цените. Проследява ценовото изменение, а не отсъжда дали дадена цена е висока, или не. Второ, инфлацията не се измерва само с ценовите промени на десетина продукти, стоки и услуги, които попадат в ежедневните покупки. Измерванията се правят върху много голям брой стоки и услуги и включват хиляди обекти и десетки хиляди наблюдения на ценовите изменения. Както е известно, в извадката за 2026 г. в потребителската кошница влизат 867 стоки и услуги, за които всеки месец се извършват близо 42 хил. регистрации в над 6300 точки.
Не може да има равенство между очаквания и резултати, както казвате, защото НСИ спазва установените европейски регламенти и международни стандарти и прилага утвърдени методологически стандарти. Оценката на редица институции, между които Евростат и ОИСР, е, че НСИ спазва стриктно възприетата методология и резултатите от прилагането ѝ са достоверни.
Като се говори за средните нива на инфлацията в България и в еврозоната, следва да се има предвид периодът, с който се сравнява. През по-голямата част от 2024 г. нивото на хармонизирания индекс на потребителските цени в България беше под средното ниво за еврозоната или близко до него. Такава беше картината и в първите три месеца на 2026 г. Но конфликтът в Близкия изток промени коренно ситуацията. Оттогава темпът на нарастване на инфлацията в еврозоната започна да се ускорява. Това важи и за България, където ръстът е по-висок, но нито една държава - членка на еврозоната или на ЕС, не е изолирана.
НСИ провежда изследване сред потребителите, като на всеки три месеца ги пита за възприятията им за инфлацията и за очакванията им в следващите 12 месеца. Анкетата от юли 2026 г. показва, че потребителите продължават да считат, че през последните 12 месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо спрямо оценките, регистрирани от предходната анкета. Същевременно инфлационните им очаквания за следващите 12 месеца са по-умерени.
- Да, в момента индексът се успокоява, макар че цените на петрола и горивата не показват признаци на успокояване, още по-малко пък трайно. Защо се получава така?
- Според индекса на потребителските цени през юли 2026 г. темпът на нарастване се забавя до 4,5% на годишна основа спрямо 5,4% на годишна база, колкото беше през юни 2026 г. През юли 2026 г. месечната инфлация е 0,8% при -0,9% месечно през юни 2026 г.
Но като цяло през юли 2026 г. цените на стоките и услугите са увеличени най-много в областта на развлеченията, спорта и културата - с 11,6%, при услугите на ресторанти и хотели - с 2,3%, и при режийните разходи за жилището: ток, вода, газ - с 2%. От една страна, това е свързано с по-високи цени на електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, влезли в сила от 1 юли 2026 г. чрез административни решения. От друга страна, се намираме в разгара на летния туристически сезон, когато по принцип цените са по-високи и търсенето е по-голямо. На обратния полюс - през юли 2026 г. с най-големи понижения са цените на стоките и услугите в групите на облеклата и обувките, застрахователните услуги и храните – те са се понижили на месечна база с 1%. Влияние оказва сезонният характер при плодовете и зеленчуците и при дрехите.
- Какво стана с данните за цените, които щяха да подават големите търговски вериги? Правителството ще изисква от тях занапред и данни за справедливата цена на стоките, което означава те съвсем да излязат на светло, това не помага ли за по-лесното им проследяване?
- Търговските вериги подават информация към НСИ, и то всяка седмица. Тези данни се обработват веднага след получаването им. Този процес започна в началото на 2024 г. и не е спирал, напротив – броят на търговците, които споделят данни и информация само за статистически цели, се увеличава. А се разширява и обхватът на секторите, в които оперират търговците.
Към момента експертите използват данните от веригите, за да класифицират стоките и продуктите съгласно влязлата в началото на 2026 г. нова европейска класификация на индивидуалното потребление в съответствие с тази на ООН. Съгласно европейските регламенти е необходимо да бъдат натрупани достатъчно данни за период от 24 месеца, за да може да се оценят надеждността и качеството на получаваните от търговците данни, след което при консултации с Евростат, да се прецени използването им при изчисляване на инфлацията.
Именно получаването на данните на седмична основа осигурява в момента това да даваме експресна оценка за инфлацията още в последния ден на текущия месец, което правим, откакто сме член на еврозоната.
- Предприемачите и счетоводителите се оплакват от това, че трябва два пъти да подават на различни места годишните си финансови отчети – в НАП и в статистиката. Нали има вече съвместна точка за достъп, защо се налага да правят това? И системата редовно да изпитва трудности в пиковите моменти?
- Добрата новина е, че от началото на следващата година годишните отчети на фирмите ще се подават само на едно място – в Информационна система “Единна входна точка”.
Тази стъпка се забави във времето заради особености при подаването и вписването на годишните отчети в Търговския регистър. Този въпрос вече е изчистен, дори е законово регламентиран. От няколко месеца работим по новата информационна система и даже съвсем скоро ще можем да я отворим за регистрация и упълномощаване на хората, които ще подават годишните отчети.
Мога да се похваля, че тази и миналата година нямаше никакви затруднения при подаването на отчетите в пиковите моменти, сигурен съм, че и занапред ще е така. Осигурили сме достатъчно мощни сървъри, които да поемат трафика на данни, за да могат всички над 500 хиляди фирми да подадат данните си.
