В момента се преговаря за две сериозни инвестиции в туризма, казва търговският аташе на България в Румъния
- Г-н Маринов, спечелихте тази година класацията на Министерството на икономиката за най-добри резултати като търговски аташе. Какви са заслугите ви?
- Спечели целият екип на Министерството на икономиката, инвестициите, индустрията, както и моите колеги от посолството на България в Букурещ. Това е екипна работа. На годишната среща вицепремиерът Александър Пулев обяви колко важен инструмент е да можем ние да представяме България, за да привличаме инвестиции и стратегически партньори - основно това е нашият приоритет. Беше взето решение и да се срещаме по-често, дори в онлайн формат, което ще улесни връзката между нас и бизнеса.
Икономическата дипломация заедно с външната политика трябва да вървят ръка за ръка, защото по този начин може да изградим добри стратегически партньорства и инвеститорите да гледат на България по-сериозно. Освен това Агенцията по инвестиции и агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия отново се връщат под шапката на Министерството на ик
ономиката. Преди бяха към Министерството на иновациите и това малко забавяше комуникацията, сега е доста по-добра.
Конкретно за дейността ни в Румъния спечелихме, защото ние с посланик Радко Влайков създадохме практика посолството да е отворено за всички, най-вече за бизнеса. Имаме много двустранни форуми, правим редица срещи, постоянно работим с компаниите и създаваме възможности те да познават все повече и повече партньори. В момента у нас има много по-добри фискални условия и румънски компании все по-често се регистрират в България.
Вече двете държави се представят на други пазари като партньори, които работят заедно. И това ще ни донесе само успех, защото сме допълващи се икономики.
- Какво набелязахте след срещата с компаниите в София?
- Аз имах множество срещи с различни компании. С всяка установихме добър контакт, изпратиха ми презентациите си, набелязали сме потенциални клиенти и дори осъществихме някои контакти, за да пласират продукцията си в Румъния.
- Има ли и по-големи инвестиции по време на вашия мандат?
- Има няколко. Български строителни компании работят по инфраструктурни проекти в Румъния вече доста години – по изграждането на магистрали, метро, ВиК проекти. Имаме производство в медицинската сфера. В сектора на бързите кредити България е един от лидерите на пазара.
- А от Румъния в Бъгария?
- ROM петрол, “Емаг” са сред големите имена, навлезли на българския пазар. Има и доста в туристическия бранш, където и в момента се преговаря за две сериозни инвестиции. От месеци работим и по още една в производството на високотехнологични продукти, това ще е много голям проект в Северна България. Надявам се другия месец да ги обявим.
- Какви са основните сектори в стокообмена между двете държави?
- За 2025 г. стокообменът надхвърли 8,7 млрд. евро, което е рекорд и ръст от 2,9%. На първо място в търговията е електроенергията с дял от почти 20%. Освен това България изнася биодизел, желязо, минерали, торове, газ, пшеница, акумулатори, машини, устройства от всякакъв вид, особено земеделски. При вноса отново имаме електрическа енергия, медикаменти, електрически апарати.
Може би едно от най-важните пера в нашите икономически отношения е туризмът. За 2025 г. отново имаме ръст с 8,5% на румънски туристи, които като брой са около 1 млн.
- Това лято идват ли у нас на море?
- Първите месеци започнаха по-слабо, но това се дължи на финансовата стагнация в Румъния. Но по информация на румънски туроператори и български хотелиери са започнали да правят резервации в последния момент и към края на сезона може да очакваме лек ръст.
- А български туристи в Румъния има ли?
- Румънските туристи в България са на първо място вече доста години поред. Българските туристи в Румъния също заемат челните места. Просто профилът на българския туризъм в Румъния е много по-различен, тъй като румънците използват нашите летни и зимни курорти, а през останалото време посещават близки градове като Велико Търново, Русе. Сега тепърва откриват балнео туризма. Докато българите в Румъния ходят по планинските курорти, на исторически места, културни мероприятия, в Румъния има доста концерти, традиционните базари са едно от най-привлекателните неща.
- Казахте, че търговията с електроенергия е на първо място. Това изпъкна особено ясно сега, когато Румъния спря работата на своя АЕЦ заради ниското ниво на р. Дунав. Как се справяте?
- В петък беше спрян вторият реактор на АЕЦ “Черна вода”, което означава 680 мегавата по-малко в мрежата. Но няма драстично повишение на цените на тока.
- Правителството призова да се ограничи потреблението, вие съобразявате ли се с това?
- Ние също получихме имейл с такъв призив от компанията доставчик за определени часове. Аз лично се съобразявам, за да не се стига до по-сериозни сътресения.
- А с горивата имате ли проблеми?
- Горивата са скъпи. Дори сега се вдигнаха горе-долу с 20 бани - румънските стотинки, което е около 4 цента. Бензинът доближава 10 леи – 1,91 евро, което е рекорд, а дизелът – към 11 леи – 2,10 евро. Такива цени не е имало от много време. В момента се обсъждат някакви мерки на правителството, може би временно намаляване на акциза.
- Има ли директни помощи за хората?
- Не. Единствено по-рано беше въведена мярка за ограничаване на цената на природния газ за домакинствата.
- В България новото правителство се опитва да ограничи инфлацията, основно при хранителните продукти, като сега се въвежда справедлива стойност. В Румъния има ли такъв проблем и някакви мерки?
- Миналата седмица Националният статистически институт на Румъния изкара последните данни за инфлацията, която в момента се оценява на 8,2%. Тя беше над 10% към началото на годината. Националната банка пък направи ревизия за инфлацията към края на годината - първоначално бяха подали 5,5%, но вече очакват да бъде 6,1%.
Мерките в Румъния дават резултат, но въпреки всичко цените на основните стоки в почти всички сектори растат, най-вече заради горивата. При хранителните с 5%, при нехранителните – със 7,9%. Цената на електроенергията за година е с 3,4% по-скъпа, което за големия бизнес е много.
В Румъния още през 2022 г. беше приет таван на надценките за определени храни – основните от потребителската кошница. Това ще важи до края на тази година. Таванът е 20% за производство и обработка и 5% за цялата верига на доставка и на крайния продукт.
- И според вас това довело ли е до резултат?
- Според мен не. Когато са много прекупвачите по веригата, се губи абсолютно всичко. Цените на тези продукти, така или иначе, се повишиха доста.
- Какви мерки е взело правителството за ограничаване на инфлацията?
- Бюджетни ограничения и реформи. Румънското правителство иска да държи дефицита малко под 6,5% от БВП и постепенно да влезе в прага под 3%. Първо покачиха таксата за ДДС и акцизи за всичко, което идва от бюджета. Има по-високи такси за социално осигуряване за различни категории работници. Ограничиха се публичните разходи. В момента се дискутира реформа на системата на пенсиите и заплатите, да се намалят разходите в неефективни звена в управлението. Направи се седемгодишен план, с който правителството пое ангажимент към европейските институции, че ще се осигури стабилност в икономиката. Тъй като в момента скачането на данъци и такси води до отлив на инвестиции.
- Това води ли до негативни нагласи на бизнеса?
- Не бих казал. Бизнесът е гъвкав, опитва се да отговори на новите изисквания, правят реформи вътре в самите организации. Диалогът с управляващите е добър.
- Промениха ли се двустранните търговски отношения след влизането на България в Шенген?
- Определено имаме много позитивен тласък. Хората пътуват доста по-облекчено, няма ги тези километрични опашки от камиони по ГКПП-тата. Това е добре и за хората, и за бизнеса.
- Достатъчно добра ли е свързаността между двете държави?
- Свързаността е сред основните проблеми. Особено в момента с ниското ниво на Дунав фериботите не работят и всичко се насочва основно към двата моста при Русе и Видин. Сега сме в пика на туристическия сезон и това създава затруднения. Но двете държави работят активно за изграждането на нови мостови съоръжения.
- Приемането на България в еврозоната също ли имаше положително отражение?
- Това се приема много позитивно. Всеки, с когото си говоря, ни поздравява и изразява надежда, че скоро и Румъния ще влезе в еврозоната.
- А какво е нужно още на България, за да се увеличат инвестициите?
- Една по-добра реклама. Неслучайно вицепремиерът Пулев постави основен акцент в последните месеци и на индустриалните паркове. Те имат потенциал да се превърнат в хъб за привличане на инвестиции.
- Забелязвате ли тенденция България вече да не е пазар на евтина работна ръка?
- Ние отдавна трябваше да спрем да се рекламираме като евтина дестинация, защото не сме - имаме добри специалисти, добри продукти и трябва да показваме, че можем да дадем добра добавена стойност към всичко.
- Вие от колко време сте търговски аташе, какво се е променило с времето?
- Вече 10 години съм на позицията в Букурещ. Всяка година имаме промяна и цифрите растат неимоверно. Разбира се, по време на пандемията всичко се върна назад, но след това отново се възстановиха. Тогава дойде войната в Украйна, което пък даде нови възможности. Аз виждам как бизнесът се адаптира. Румънците все повече започнаха да опознават българите и обратно, вече има доста по-голямо доверие между двата народа, особено в бизнеса.
- Като че ли все пак по-често големи компании са предпочитали Румъния пред България? Например там има автомобилни заводи.
- Тук отговорът е много прост - по-големият пазар. Разбира се, Румъния има и традиции в автомобилостроенето от социализма. Но сега виждам нова тенденция - компании, които искат да изградят част от мощностите си в Румъния, а друга - в България. Тук водещото ще е какви специалисти имаме, какви са данъчните условия.
Във високотехнологичния сектор България е по-подходяща дестинация, в IT сектора сме го доказали. Този пазар е интересен, защото вече има много добро партньорство между български и румънски компании, които работят заедно по общи продукти.
CV
Ивайло Маринов е ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ) към посолството на България в Румъния от 2016 г. Между 2010 и 2012 г. е изпълнителен директор на Easy Asset Management IFN S.A. в Букурещ, а преди 2010 г. – изпълнителен директор на Transportes Aranda. През 2019 г. получава докторска степен по икономика от Стопанска академия “Д. А. Ценов”.
