Притеснява ме различното отношение към две профашистки прояви у нас - в Банско и на Младежкия хълм, казва ученият
Патоанатомът доц. д-р Бенямин Анави следи с тревога последните събития, станали както на Младежкия хълм в Пловдив, така и в Банско, където младежи, изповядващи неоназимъм, нападнаха хотел с италиански евреи. Уважаван дългогодишен преподавател в Медицинския университет във втория български град, вещо лице в съда, той отправя въпроси, без да крие и своите притеснения. "24 часа" го потърси след последните събития.
- Доц. Анави, как еврейската общност в Пловдив приема наличието на неофашистка организация, която беше разкрита?
- Силно притеснително. И не само това. Има нещо много фрапиращо. Това са реакциите на два случая напоследък. След убийството на Георги Кузев от Кричим обществеността реагира адекватно към тези неофашистки прояви. Но дни по-рано в Банско имаше друг случай - неофашисти нападнаха италиански евреи в хотел. Там са действали хора, изповядващи същата идеология. Отишли са през нощта, за да нахлуят в хотела. И те викали безобидно “Зиг Хайл”. Полицията прави връзка между двете събития, но не го казва официално.
- Вас кое ви притеснява?
- Различното отношение към двете профашистки прояви - тези с убийството на Джендем тепе и в Банско. Да, в Пловдив случаят е много по-драстичен. Но ако в Банско са хванали явката, там сигурно има същите символи, а на фланелките им са нарисувани черепи.
- Според вас на какво се дължи надигането и избуяването на организации като “Кръв и чест”?
- Споделям позицията на премиера. Когато рушиш паметници на принципа “анти”, ти си в позицията на “про”. Средно положение няма. Когато се казва, че в България е нямало фашизъм преди това, тогава избуява онова, което уж не го е имало. Майка ми и баща ми са се сгодили с разрешение за погребение. Не са имали право на събиране на двете еврейски семейства заради полицейския час. На мен ли ще казват имало ли е фашизъм, или не? И баща ми на другия ден след сватбата е заминал на лагер. Вярно, трудов, но при много тежки условия, изселен като евреин.
- Как трябва да реагират властите и обществото в днешно време на такива прояви?
- Службите реагираха адекватно в този случай.
- Но се твърди, че такава групировка в Пловдив е имало и преди повече от 20 години?
- Повтарям, че в момента се действа адекватно. А защо преди години са си затваряли очите, не зная. Но идва въпросът кой е ръководил тези служби, когато не е имало реакция? Тези, които бутаха паметниците ли? Не сте ли виждали пречупените кръстове по единичните паметни плочи, останали в Пловдив по погрешка?
- Как трябва да се действа според вас?
- Да се разказва истината за историята. А тя не е тази, която е популярна. С окупацията на Македония през 1942 г. всички македонци са получили българско гражданство. Но на евреите в Македония и Гърция е отказано такова. И всичките те са ликвидирани - 11 343-ма души. Това се помни.
- Колко души наброяват евреите в Пловдив сега?
- При миналото преброяване 111 души се самоопределят като евреи. Очаквам към момента да не са повече от 80.
- Тези хора страхуват ли се от наличието на неофашистка организация в Пловдив?
- Атмосферата не е такава, че да се страхуват. Нямам притеснението, че живея в антисемитска общност. Мисля, че тези, които могат да противодействат, са по-силни. Стига да не подценяват тези групички, които трябва да бъдат смазани. И второ, “Луковмарш” е откровена пронацистка проява. Докато съществува той, ще има и такива гнезда.
- Защо след повече от 80 г. от ликвидирането на нацизма той продължава да има свои поддръжници?
- Нацистите си имат своите родственици. Има хора, пострадали от комунизма, които разбираемо отиват в онази посока. Някои идеализират миналото. Да, икономическото развитие на България до 1939 година е било много добро. Но от това не следва, че после не е имало Закон за защита на нацията. Знаете ли, разчиствах миналата седмица тавана. Между семейните реликви открих брой на в. “Зора” от 24 септември 1942 г. Основната тема в него е битката при Сталинград. Говори се как вторият фронт е безпредметен и Хитлер ще може да прехвърли при нужда войските си на запад. Оставих този брой за куриоз синът ми да го прочете - дано го направи. Пропагандата е била в пълен ход, както и сега. И затова и майка ми, която почина на 101 г. и е потърпевша от всичко това, казваше: “Да, благодарение на българското прогресивно гражданство сме оцелели. Но ако не беше настъпил преломът на войната, нямаше да ни се размине.”
Нека не забравяме фразата на Юлиус Фучик “Хора, бдете!”.
