Румен Радев да вземе пример от Вашингтон, Ататюрк и Петър Велики
Ама много естествено, че “Евровизията” ще бъде пратена в Бургас и софийските сини си го знаят, но въпреки това си роптаят, тъй като предусещат едно още по-болезнено пренебрегване. Ще се опитам да го обясня, но по-долу.
Иначе то е ясно - София е на блусарите и рокаджиите, докато Бургас си е столицата на европеидната естрада още от времето на бай Тошо. А щом вече имат и зала, наречена “Армеец”, то при генералското управление друг избор просто не е възможен.
Аз лично съм обиден на “Евровизията” още от 1958 г., когато тя пренебрегна „Воларе” (Nel blu dipinto di blu) на Доменико Модуньо, но това не ми пречи да коментирам геополитическите последици от този купон. Запитайте се - може ли един град, който така е затънал в боклук, че не е способен да домакинства на “Евровизията”, да бъде столица? Освен това според Хемингуей всяко място, което не е край морето, е провинция. Не знам дали той наистина го е казал, но крайно време е да преместим и държавната столица в Бургас, барабар с жълтите павета и “Дондуков” 1 и 2. Точно сега му е времето, нали ще сменяме модела? Смяна на модела ще рече революция, но без кръв. Премествайки столицата, ние ще улесним смяната на олигархичния хаос с демократичен авторитаризъм, която се извършва пред очите ни в момента.
Това за авторитаризма не съм го диагностицирал аз, твърдят го едни уважавани научни комунисти, които са вече отучени и дори преобучени. Но пък още от времето на Платон и Аристотел е ясно, че новият вариант на управление е за предпочитане, защото по-добре един добросъвестен стопанин, отколкото десетина - двайсет олигарси, които се надпреварват кой какво да завлече.
САЩ например се осъзнават като сериозна държава едва когато при управлението на Вашингтон си местят столицата на брега на реката Потомак. За да спаси и модернизира Турция, Ататюрк прехвърля центъра на държавната власт от Истанбул в Анкара. Както е известно, Русия обува европейски панталони едва когато Петър Първи изоставя Москва с нейните задръстени боляри, строи Петербург и си поставя там престола.
За да смениш модела, първо трябва да смениш столицата - това показват изброените исторически примери. Всеки път това е означавало преход от хаос към подредена държава. Трябва да излезеш от хаоса и да го гледаш отстрани, за да го овладееш. Много интересно е, че и тримата споменати по-горе основатели на нови столици са били генерали от кариерата, което буди някои много актуални нашенски аналогии.
Май забравих Константин Велики, който също е бил велик пълководец и също е преместил столицата на своята империя в Константинопол. Защо не намирам такова местене в новия петилетен план на ПБ?
И в миналото имаше предложения за местене на столицата, но те все се раждаха в главите на архитектите и затова все посочват или свободни терени, или красиви пейзажи. Само че нашите деди са избрали София не заради терените и пейзажа, а заради пътя към Европа, тогава център на света. Както знаем, днес Европа е заден двор и световна глуха линия, а новият център на света е Източна Азия. Турция пък вече е индустриален гигант, който току-що основа своето мюсюлманско НАТО заедно с Пакистан и Саудитска Арабия. Там е морето, там са парите, там са заводите, а ние, софиянците, сме задънени и зарязани, зарити в боклук и пътят на запад води към тъжния упадък на Стария континент.
Но да се върнем към възраженията на десните партийци от София. Те усещат някак си инстинктивно, че геополитическият императив е на път да им отнеме важна част от властта. Работата е в това, че българският политик по принцип уж се избира от целия народ, а се уволнява от жълтите павета. Народът ги избира - паветата ги уволняват. А властта на уволняващия винаги е по-голяма от властта на назначаващия, тъй като тя страхува този, който вече е назначен. Неназначен не може да бъде страхуван, нали така? Питайте Пеевски.
Затова тръгне ли си столицата, заедно с нея ще си тръгне и правото да заплашваш политиците с уволнение. Така държавата ще се нормализира.
Но за целта ще е препоръчително фондациите, тинк-танковете, атлантическите съвети и другите богоугодни организации да си останат в София. Въпреки това ще се освободи огромен сграден фонд, в който би могла да се нанесе част от брюкселската бюрокрация, та да са заедно. Чувам, че Белгия вече ѝ е станала тясна. Витоша можем да я дадем на Къшнър, дано поне той пусне лифтовете.
Така геополитическата воля и влияние ще се проектират през Бургас и през София в посока Рим, Париж, Берлин, а не обратното, както беше през миналия век. Да, тази смяна на посоката ще е революционна, но нали и затова призовава песента “Бангаранга”, която ни докара “Евровизията”: “…Никой да не спи тази нощ, добре дошли на бунта!” (Welcome to the riot!).
Нейна конкурентка, която остана трета, направо си падаше садо-мазо: “…Искам да ме душиш, да ме душиш, да ме душиш /Родена съм ти да ме контролираш, искам да ме душиш/ Ду-ду-ду-души ме…” – и така нататък в същия дух. Чист мазохизъм. Но в журито са били садисти, щом са казали “Няма!”.
Както виждате, този певчески дуел възпроизведе два противоположни типажа от Френската революция - Робеспиер и Маркиз дьо Сад. Дьо Сад е символ на отиващата си, дореволюционна култура. Победата обаче отиде при българския Робеспиер, Дара, с нейната “Бангаранга”. Това ни дава зелена светлина да разбъркаме нещата, да сменим и модела, и конституцията, и столицата. И когато новата столица последва световната чалга на път за Бургас, за нас, софиянците, ще остане един утешителен лаф от софийския фолклор:
“Когато на готин човек му е кофти - това е блус. Когато на кофти човек му е гот - това е чалга…”.
