Вече нямам сълзи за изплакване. Моля за спокойствие да опитам да изградя живота си наново
Световната шампионка по кану-каяк до 23 г. Йоана Георгиева обяви в ексклузивно интервю за "24 часа", че новото решение на Спортния арбитажен съд означава край на спортната кариера и на живота , какъвто го познава до момента. На 31 юли тя навърши 24 години. Подготвяше се за световно първенство, част от по-дългия път за олимпийската мечта. А броени дни по-късно се оказва, че пътят в спорта свършва.
- Йоана, как ще коментираш изключително тежкото наказание от цели 6 години за нарушаване на антидопинговите правила за местонахождение, наложено над 2 години и половина по-късно при ново заседание на Спортния арбитражен съд, който първо беше отсъдил в твоя полза на първа инстанция преди 2 години? Как реагира, като разбра? И какво означава това решение за теб?
- Вече нямам сълзи за изплакване. От мига, в който разбрах, ги изплаках всичките. Изобщо не допусках, че подобно развитие е възможно. До последно се подготвях за световното първенство в края на август. Тренирах със същата мотивация да се представя по най-добрия начин - да зарадвам страната си. И изведнъж дойде като гръм от ясно небе. Още съм в шок. Много трудно е изобщо да опиша това състояние. Още повече че, когато мина делото в Спортния арбитражен съд на първа инстанция през 2024 г., което спечелихме, спрях да живея с този случай. И изведнъж... Същият съд, но нов състав... Толкова време по-късно... И за най-голямо съжаление - негативен резултат. Още съм в шок, не мога да повярвам...
- Какво означава това 6-годишно наказание?
- Означава край на моята кариера. Означава край на моя живот, какъвто го познавам до момента. Всъщност през целия си съзнателен живот правех само това, занимавах се само с това. Кану-каякът беше животът ми. Нещото, което ми доставяше най-голямо удоволствие. Кану-каякът е нещото, което най-много обичам да правя. Наистина животът ми до момента. И да - това е краят на живота, какъвто го познавам. Аз бях едно момиче, което живееше на крилете на своите мечти, свързани с любимия спорт. Сега отрязаха крилете ми. Това е краят на мечтата, която беше моя движеща сила досега. Тази моя мечта беше унищожена. Принудена съм да сложа точка. Но именно спортът ме е изградил като силна личност, научил ме е на дисциплина. И трябва да продължа. Започвам да живея по съвсем различен начин, да търся своето място под слънцето в съвсем различна посока. Трябва да се адаптирам, за да оцелея.
- Имаш ли посока? Накъде гледаш сега?
- Още не съм решила какво точно ще правя. А и няма как да го решиш изведнъж, при положение че довчера си живял с една-единствена цел и мечта. В момента просто искам да благодаря на всички хора, които са ме изградили - и като спортист, и като човек. На своето семейство, на треньора ми, на всички хора, с които съм работила, на всички хора, които ме подкрепяха. Благодаря ви.
- Сигурен съм какво ще кажеш, но съм длъжен да те питам. Вземала ли си някога забранени стимуланти?
- Категорично не. От началото на кариерата ми са ми вземали 40 допинг проби и всички те са отрицателни.
- Явно днес е денят, в който казваш "край". Едва на 24 години. Помниш ли деня, в който започна да тренираш?
- Разбира се, помня го, сякаш беше вчера. Беше 24 юни 2013 г. Бях на 11 години. Помня как се обадих на родителите си, за да им кажа, че искам да се запиша на кану-каяк. По това време тренировките се провеждаха на язовир "Божурица", на около 20 км от Видин, и дотам се пътуваше с автобус. Понеже не знаеха каква е обстановката, мама и тати решиха след работа да ме закарат лично. Спомням си колко нетърпелива бях. Звънях им през десетина минути, само за да им напомня, че са ми обещали да ме заведат. За едно 11-годишно дете това беше най-дългият ден.
Когато пристигнах, се запознах с треньорите. Първата ми тренировка беше съвсем различна – запознаха ме с лодката и с греблото, а след това треньорът ме качи при себе си в моторната лодка, за да наблюдавам тренировката на по-големите състезатели. Помня, че не спирах да задавам въпроси. Всичко ми беше страшно интересно и нямах търпение и аз да бъда на тяхно място.
Мисля, че още тогава разбрах, че кану-каякът е моето нещо. От онзи ден до деня на това решение на съда - от първия до последния ден, се събуждах и заспивах със същата искра, която пламна в мен още при първата ми тренировка. И през цялото това време ставаше все по-силна. Е, сега вече с това решение искрата угасна...
Единствената ми мисъл през всички тези години беше да тренирам, да се подобрявам, да преследвам мечтите си и целите, които имам поставени пред себе си. Търпяла съм много лишения, но с течение на времето започнах да осъзнавам, че това са не точно лишения, а моят избор за живот. Защото единственото, което исках, е да тренирам и да успея в спорта.
- Какво от нормалните неща за младите хора си пропуснала заради мечтата си?
- На 24 години съм и никога не съм ходила на дискотека. В последните 13 години не съм ходила на почивка. Нашият състезателен сезон е през лятото. Есента, когато нямах състезания, залагах на обучението си. Преди го приемах като лишение, но постепенно започнах да разбирам - това си е моят личен избор.
- Кара ли те това решение сега да съжаляваш за живота си през изминалите години? Че дори веднъж не си била на дискотека, че 13 г. не си била на почивка?
- Не. Никога. Въпреки това решение не съжалявам за нищо, през което съм преминала, и за нищо, което съм правила през последните 13 години. Животът е пред мен. Дай боже само да сме живи и здрави.
Разочарованието от самото решение е огромно. Още повече, след като спечелихме първото дело. Но сега, когато вече наистина нямам сълзи за изплакване, мога да имам едно единствено успокоение - тормозът, на който бях подложена, приключи.
- Сигурна ли си, че това е краят?
- Да, това е краят на моята кариера. Това е краят на мечтата ми като спортист. Затварям тази страница. След 6 години, живот и здраве, ще съм на 30. Надявам се - със семейство, с дете. Не искам никакви негативни мисли. Винаги ще съм с позитивни емоции и носталгия към годините, отдадени на любимия ми спорт.
Към края и към всичко, което ме връхлетя неочаквано, повече изобщо не искам да се връщам. Всеки път, когато се замисля за всичко, което ми се случи и през което преминах, сякаш не ми достига въздух. Започвам да се задушавам. Защото всичко, което съм обичала и за което съм се борила, сега остава само красив спомен и несбъдната мечта.
Затова, с уважение към всички, искам да помоля да бъда оставена на спокойствие и да опитам да изградя живота си наново. Това е първото и последното интервю, което давам по темата. Искам да продължа живота си напред. Благодаря ви.
