Позицията на правителството ни за Украйна е реалистична - подкрепа в рамките на възможностите, без да застрашава отбранителния потенциал, каза още в интервю за "24 часа" международният анализатор
Още акценти от интервюто:
- Не виждам рискове от разполагането на американски самолети у нас
- В Турция вече няма толкова голяма критична маса от хора, за да предизвика криза на границата с Европа
- Подходът на ЕС към Западните Балкани след началото на войната в Украйна е по-скоро геополитически, а не базиран на демокрацията, върховенството на правото и конвергенцията
- В края на юли десетки хиляди мигранти влязоха в испанския ексклав в Мароко - Сеута. 10 дни по-късно сякаш казусът утихна въпреки първоначалните твърдения за щурм. Какво всъщност видяхме, д-р Карагьозов?
- Това бе най-мащабното регистрирано досега незаконно преминаване по този участък от южната граница на Европа: около 70 000 души, предимно млади мароканци, пристигнаха само за около 48 часа. Трябва обаче да направим няколко важни уточнения. Първо, нито един от проникналите в ексклава не е достигнал до територията на Европа. Пътуванията оттам до континентална Испания и други страни от Шенген подлежат на контрол на самоличността и документите.
Второ, в рамките на 24 часа Испания възстанови напълно граничния си контрол, въпреки че няма гранична служба, която да може да удържи на такъв прилив. Трето, в рамките на 48 часа всички проникнали се върнаха обратно доброволно или Испания стори това.
За "утихването" на темата силно допринесе и активната работа на испанския премиер Педро Санчес, на Външното министерство и други държавни органи в Мадрид, които ясно комуникираха испанските позиции и успокоиха партньорите в ЕС. Оказа се например, че по данни на европейската гранична служба "Фронтекс" за периода 2021-2025 г. най-много нелегални влизания (478 000) има през Италия, следвана от Западнобалканския маршрут (340 000), Гърция (260 хил.) и Испания е едва на четвърто място (235 хил. души).
- Това нахлуване изневиделица ли дойде, или става дума за координирани действия с участието на „заинтересовани страни", включително играчи извън Мароко?
- Непосредствените поводи за тези събития изглеждат сравнително ясни и се заключават в комбинацията от няколко фактора.
На първо място, в социалните мрежи като Х и други се разпространиха неверни информации, които стимулираха внезапния наплив. В неотдавнашно решение на Върховния съд на Испания се посочва, че извънредната процедура за незабавно връщане на хора анблок, която се прилага за ексклавите Сеута и Мелиля, не може да се използва за лица, заловени в морето при опит да влязат, плувайки. Решението е спорно, но доколкото успях да се запозная, практически то просто казва, че случаите на нелегалните мигранти, заловени в морето на път за континентална Испания, трябва да се разглеждат индивидуално дали могат да претендират за хуманитарен, бежански или някакъв друг статус. То просто изисква от властите да прилагат обичайната процедура за връщане, включително предвидените в закона правни гаранции, вместо незабавните връщания.
Отделно от това се разпространи невярна информация относно решението на испанските власти да узаконят статута на нелегално влезли в Испания лица. Тя обаче се отнасяше само за лица, пребиваващи в Испания преди 31 декември 2025 г. и които могат да докажат поне 5 месеца престой. Да успокоим притеснените за това, че Европа ще бъде залята от вълни чужденци. В испанския случай повечето от тези, чийто статут беше легализиран, са латиноамериканци, тясно свързани с Испания благодарение на общия език, религия и култура.
Фактът, че огромна част от разпространявалите тази информация акаунти са били ботове, много от тях - по-късно изтрити - повдигна редица въпроси кой стои зад операцията. Редица анализатори посочваха евентуална израелска или американска връзка - заради категоричната позиция на Мадрид за геноцида в Газа и отказа да се разреши бази на испанска територия да се използват пряко или косвено в операцията срещу Иран. В доклад пред американския Конгрес, с който в бюджета се одобрява военна помощ за Мароко, се посочва и подкрепа за „усилията на държавния секретар Марко Рубио за насърчаване на дипломатическия диалог между Мароко и Испания относно бъдещия статут на Сеута и Мелиля". Това може да се чете като оспорване на петвековния испански суверенитет върху тези две парчета земя.
Аз обаче бих бил по-предпазлив. Мотив не е равно на пряко участие. В испанската преса имаше и информации, които изглеждат далеч по-достоверни - че сред мигрантите чрез системи за видеоконтрол са били идентифицирани служители на мароканското разузнаване.
- Кризата в Сеута отново постави въпроса дали Европейският съюз разполага с работеща и ефективна политика срещу нелегалната миграция. Какво липсва в настоящия подход на Брюксел?
- Европа все още е най-богатият континент, който е заобиколен от значително по-бедни периферии - в Африка, Близкия изток. Редица западноевропейски държави имат колониално минало, което ги свързва дори и с доста отдалечени точки, като Пакистан и Индия за Великобритания, Индонезия за Нидерландия и т.н. А конфликтите, бедността, експлоатацията остават широко разпространени в тези страни. Както би казал един от бащите на антиколониалните теории - Франц Фанон, просто хората от Африка идват в Европа по следите на откраднатото им от колониалните сили богатство.
В последните години ЕС се ориентира към работа с държави "подизпълнители" в сферата на управлението на миграцията. Това ще рече сключване на споразумения с правителствата на страни като Тунис, Мароко, Албания, Турция, даже Кения и други за предотвратяване на нелегалната миграция или връщане на незаконно преминалите в Европа в специално създадени лагери в тези държави. Голяма част от тези правителства са авторитарни и това създава едно постоянно изкушение сред тях да използват миграционната карта като коз срещу ЕС. Отварям скоба - не за пръв път наблюдаваме щурмове на Сеута и Мелия. Редица анализатори са убедени, че така Мароко инструментализира този натиск.
Най-добрата гранична охрана не са повече катери и войници, а сигурни и стабилни страни на произход.
- България се позиционира сред 22-ма европейски лидери, които поискаха незабавни мерки срещу миграцията – повече подкрепа от Фронтекс, преглед на сътрудничеството с Мароко и защита на външните граници. Има ли реален риск от вторични движения на мигранти към други части на Европа и доколко България трябва да се подготвя за евентуален натиск?
- Мисля, че наблюдавахме значителен поврат само в рамките на няколко дни. Първоначално писмото от 1 август на 22 европейски лидери до Испания беше с доста обвинителен срещу Мадрид тон. Впоследствие обаче след срещата чрез видеоконферентна връзка на вътрешните министри на 4 август видяхме акцент върху европейската солидарност - както трябваше да бъде от самото начало. Предизвикателството е общо, тъй като едни са страните на първа линия като България, Гърция, Италия, Испания, но мнозинството нелегални емигранти искат да отидат в по-развитите западни държави като Германия или скандинавските страни. Не очаквам допълнителни мигрантски вълни. Защо? Нямам кристална топка, но както споменахме, за раздухването на слуховете, че мигрантите ще могат да стигнат до Испания, допринесоха две сложни юридически решения на испанските власти, които бяха невярно представени. На следващо място събитията се случиха непосредствено след посещение на Педро Санчес миналия месец в Алжир за първи път от четири години насам. Испанският министър-председател посети северноафриканската страна, за да възстанови добрите отношения с нея - Алжир е най-големият доставчик на природен газ на Испания. Същевременно обаче Алжир и Мароко имат свое регионално съперничество и конфликт относно подкрепата на Алжир за фронта "Полисарио", който се бори за независимост на Западна Сахара от Рабат.
- А очаквате ли мигрантски натиск към нас от Турция?
На българо-турската граница ситуацията е стабилна и доста спокойна. След 2020 г. не ми е известен нито един случай, в който турският президент Реджеп Тайип Ердоган да е заявявал, че ще отвори пред бежанците и нелегалните мигранти вратите на Турция към Европа, което се е случвало по-рано. Не бива да забравяме, че Анкара промени своя визов режим с редица африкански страни, нелегални емигранти на нейна територия бяха върнати. Хиляди сирийци също бяха релокирани обратно в родината си, като този процес започна още преди падането на Башар Асад. Сиреч, в Турция вече няма толкова голяма критична маса хора, които да предизвикат криза на границата с Европа, съпоставима с тази от лятото на 2015 г.
Смятам, че отношенията между Анкара и Брюксел, респективно Анкара и София, трябва и вече излизат извън това, което на брюкселски новговор се нарича "миграционен мениджмънт".
- Говорейки за опазване на границите, България получи дипломатическа нота от Иран заради разполагането на американски самолети цистерни на летище Безмер. Как тълкувате самата нота от Иран и отговора на българското МВнР, че от територията на страната няма да се осъществяват военни действия в Близкия изток?
- Следя с голяма надежда новините за възможен дипломатически пробив в ситуацията около Иран. Надявам се изобщо да не се стигне до възобновяване на каквито и да било военни действия по една много проста причина. След всеки цикъл на насилие достигането до компромис става още по-трудно поради допълнително спадналото доверие между страните. От самото начало на войната повтарям, че няма военно решение. Властта в Иран оцеля. Няма заплаша за единството на Ислямската република. Не избухнаха вътрешни протести, които да застрашат статуквото. Ако САЩ имаха военна опция, която да може радикално да промени ситуацията на терен, те вече щяха да са я използвали.
- Какви рискове носи за България разполагането на тези американски самолети и доколко това се вписва в опита ѝ да балансира съюзническите ангажименти с отношенията към Техеран?
- Водещите параметри на българската външна политика са членството в ЕС и НАТО, които предопределят повечето външнополитически решения. Операцията срещу Иран не е в рамките на Алианса, и въпреки това САЩ остават стратегически партньор на България. Присъединявам се към хората, които казват, че едва ли би имало българско правителство, което би могло да отклони такава молба.
По отношение на рисковете - засега не виждам такива. Нашата територия се охранява от противовъздушните защити на НАТО. За да достигне до тук, евентуален ирански ракетен удар трябва да премине хиляди километри над въздушното пространство на Турция, където тези ракети биха били прехванати и свалени.
- Междувременно пък България ясно се дистанцира от т.нар. „коалиция на желаещите", която настоява за допълнителна военна и финансова помощ за Украйна. Как оценявате тази позиция?
Първо, България подпомага Украйна в рамките на помощта на НАТО за Киев. На срещата на върха на НАТО преди около месец в Анкара алиансът гарантира 70 млрд. долара подкрепа за Украйна за тази година и още толкова за догодина. Второ, виждаме, че и някои от най-активните в подкрепата за Украйна държави са доста предпазливи по предоставянето на някои от най-сложните оръжейни системи на Киев, ако това може да застраши техните запаси. В този смисъл мисля, че позицията на настоящото българско правителство е реалистична - подкрепа в рамките на възможностите ни, без застрашаване на българския отбранителен потенциал.
- На фона на миграционния натиск, напрежението с Иран и дистанцирането от коалицията за Украйна какви според трябва да са реалните приоритети в настоящата външна политика на България?
Миграционният натиск и ситуацията в Иран са променливи фактори, надявам се само след седмици те вече да не са в дневния ред. Окуражително е, че новото правителство заявява, че ще изразява българската позиция в Брюксел, но без да блокира общите решения. Намирам го за здравословен баланс след дълги години, в които София често пъти беше възприемана като безгласна буква.
Ключови приоритети трябва да са привличането на средства по европейските механизми. От публичните заявки на управляващите правя извод, че наваксване на изоставането по плана за възстановяване и устойчивост е приоритет. Трябва да се борим за привличане и на проекти по линия на европейския механизъм SAFE, който предвижда съвместни отбранителни проекти. Тук дяволът е в детайлите, тъй като механизмът предвижда Европейската комисия да изтегли като заем и Европейската централна банка да емитира общ дълг в размер на 150 млрд. евро, който впоследствие да послужи за финансиране при по-изгодни условия на съвместни между държавите членки поръчки за закупуване на оръжие.
Вторият компонент е страните да могат да увеличат с още 1,5% от БВП военните си разходи, като тези суми няма да бъдат включвани в изчисляването на бюджетния дефицит, който според Договора за ЕС не може да надхвърля 3% от БВП. Почти сигурно е обаче, че тази сума няма да бъде отделена от редица държави членки, а не е ясно дали и тези, които ще се съгласят да увеличат тези разходи дали ще го направят с пълния размер.
Трябва да се стремим тези средства да бъдат използвани за снабдяване с по-високотехнологични продукти. Второ, трябва да работим не просто за закупуване на чужда техника, а към трансфер на технологии и съвместно производство на компоненти или завършени продукти в България.
Геополитическото положение на страната ни позволява да имаме по-важна роля в редица енергийни и инфраструктурни проекти. Разбира се, винаги стои въпросът за защитата на националните интереси при постигането на конкретни договорки. Използването на нашите географски дадености е важно за стимулиране на развитието на Северна България, която изостава в инфраструктурно отношение - още един пример за пряката връзка между външната и вътрешната политика. Отношенията с повечето ни съседи са стабилни, но нерешените въпроси с Република Северна Македония остават. Подходът на ЕС към Западните Балкани след началото на войната в Украйна е по-скоро геополитически, а не базиран на демокрацията, върховенството на правото и конвергенцията, както досега. Това поставя ново предизвикателство пред българската външна политика.
CV
- Роден е през 1987 г. в София
- Завършил е НГДЕК
- Впоследствие следва в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и Департамента по средиземноморски и източни изследвания на Нов български университет
- Защитава докторска дисертация, посветена на турската външна политика, в Института за балканистика към БАН, където понастоящем е главен асистент
