Кратки случки около разцвета на нацизма в Русия.
Годината е 2013-а, моето последно посещение в Русия.
Икономиката изведнъж е дръпнала рязко и руснаците, особено тези в големите градове и колегите ми аниматори, са забогатяли рязко.
В провинцията си е все същата мизерия. Тук-таме чувам определението "бандеровци" за украинците.
По навик, обикалям книжарниците и купувам в несвяст книгите на Сорокин, Пелевин, Ерофеев, Акунин. Намирам дори книга с касета, истинска находка - Веничка Ерофеев чете в компания романа си "Москва- Петушки".
Невероятно! Опитвам се да дискутирам, да говоря за новата руска литература с колеги. Те ме гледат недоумяващо - ние тези не ги четем.
Четат Тургенев...Всички вече работят по новия пропаганден мега-проект - Маша и Мечокът. Или филмите на "Мелница", за "Тримата богатири". Печелят добре, и през ума не им минава да критикуват властта - накупили са си апартаменти, дачи, пътешестват по екзотични места.
Путин се грижи и отхранва интелигенцията си.
През дните ми в Москва, попадам на много домашни партита, по крайните квартали. Чувам невероятни, сюреалистични истории.
Усеща се особен климат на несвобода. Има вече артисти, които открито са обявени за врагове на Русия.
Малцина са тези, които все още говорят против Путин - Шевчук, Гребеншчиков, Ерофеев, Норщейн.
Гласовете им все повече се заглушават.
Всичко е започнало още през 2002-а, про-путинската младежка организация "Идущие вместе" изгарят книги на Сорокин пред Большой Театр. Сорокин вече е принуден да емигрира в Германия.
Все по-малко са гласовете против величието на Цар Путин.
По улиците, особено около спирките на метрото, обикалят младежи, в "черни дрехи". Те нападат и обират бедните бабички, продаващи квас, кефир.
Нападат момчета, които изглеждат гей, алкохолици, изпаднали бездомници
Но най-вече нападат чужденци. Имигранти, работници. В късните часове не е препоръчително да вървиш пеша, дори в центъра.
А е пълно с униформени, които постоянно правят проверка на документи. Момчетата в черно обаче никой не закача...
Любезните ми домакини винаги ми викат такси, дори когато съм на 15 мин. пеша.
Намерили са ми място в хотела на посолството на Азербейджан.
Една вечер се прибирам. Един азер, видимо недостатъчно бял, е нападнат пред хотела. Бит и ограбен. От "чернодрешковците".
Една приятелка, рускиня, живееща в Монреал, току що е била у дома в Москва, с приятеля си,
чилиец. Една вечер, връщайки се от театър, в центъра на Москва, са нападнати от "чернодрешници". Тя е бита, на приятеля й му е счупен черепа. Защото говорят на чужд език и той изглежда неруснак.
Русия, Русия е най-великата! Това чувам перманентно. И всички са станали изведнъж религиозни. И ужасно груби и брутални. Всеки, който е внезапно забогатял, се държи арогантно с по-низшите, според него.
Следващата година Русия анексира Крим. Дори и малкото бивши приятели, които са били критични към Путин, вече го одобряват - Крим е наш, ще ходим на почивка там, и ще пием наше, руско, кримско вино!
Така се случиха нещата. Останалото го знаете.
Звучи ви познато? И на мен..
