Колко е сигурен и колко е справедлив животът в България, страната с най-много полицаи, служители на реда и правосъдието в света?
Първо задължително ще отбележа, че той съвсем не е сигурен и справедлив, но това не е от днес. Друг е въпросът, че напоследък съвсем, ама съвсем не е сигурен и справедлив.
Второ ще отбележа, че новата власт не е имала /и няма как да е имала време/ да го направи справедлив за своите 100 дни съществувание.
Трето обаче ще отбележа, че за своите 100 дни съществувание властта с нищо, ама с абсолютно нищо не го е направила по-добър, а в някои отношения направо го е оставила да си тече, както си е текъл, че и по-зле.
Друг въпрос са твърденията на властта, на които ще обърна специално внимание.
Да започнем с Банско.
Някакъв институт, фондация или каквото там е било е довело 200 /ако не се лъжа/ еврейчета от разни краища на света да се повеселят /или обучават/ в Банско.
Сега, и на глухонемите е известно, че когато има голяма група еврейски граждани на някаква територия, поради засилената опасност от терористични актове те биват подложени на специална охрана.
В случая това съвсем не е било направено.
Полицията е идвала и си е отивала, оставила без последствия и недопустимите действия на самите туристи, докато накрая неонацистите са взели нещата в ръцете си, дошли са със съответните знаци и белези, за да покажат на еврейските деца /вече много внимателно употребявам тази дума/, че тук не е Израел /където, впрочем, те също не са спокойни/, а е страна, където нацистки изстъпления, било то вербални или с части от тялото, са напълно допустими, а полицията идва... и си отива.
Като капак на това министър-председателят, който явно страда от августовските жеги, ни уведоми, че чужденците да били внимавали как се били държали в нашата държавица.
Похвално.
То сега пък ще поговорим за двама чужденци, дето са спазили изискванията на министър-председателя и са си внимавали.
Двама непалски нещастници, дето си позволили да си говорят на една улица в един град, докато са внимавали.
Ама нацистките секти не спят. Те ги забелязват, нападат ги и, слава Богу, не ги пребиват до смърт, както дни по-късно ще направят други последователи на модерната свастика.
После ще се окаже, че по случайност тези нападатели над непалските нещастници /впрочем дошли тук да работят за 4 евро на час, щото тези, наречени „деца", български граждани за 4 евро няма и да помръднат/ са били нападнати и пребити частично от същите „известни на полицията лица".
Та, отървали са някак живота си тези непалски нещастници, а родната ни полиция е намерила престъпниците случайно по това, че са били участвали и в другото, по-голямо престъпление, завършило със смърт.
Та майката на едното от тези деца /още внимавам, като казвам тази дума/ разказва, че детето ѝ е било прихванато от скинари още преди 2 години, че тя многократно, ама многократно се е обръщала към полицията за техните сбирки, но... нищо.
Сега, когато става ясно, че в родния град на министъра на вътрешните работи вилнеят скинарски, нацистки, рашистки или каквито са там банди, сега един полицейски шеф ни съобщава, че имало било /СЕГА ВНИМАВАЙТЕ МНОГО/ във всяко районно по един служител, който следял групите във фейса.
Ей на това щях вече да припадна.
Явно говорим за полицейска организация от миналия век, щото всеки, който е от този век, знае, че той, животът, се състои, организира, координира и т.н. изцяло в социалните мрежи.
Но българската полиция /благодаря Ви специално, г-н министър-председател/ се е ъпгрейднала и вече има по ЕДИН, ПОВТАРЯМ, ПО ЕДИН служител да следи групите и то във фейса.
Мога от сега да си представя какви са компетенциите на този служител, но не искам, че ме хваща страх.
Дали мога, уважаеми г-н министър на вътрешните работи, да получа /ама както ви е удобно, може и по пощенски гълъб/ информация за броя на обажданията на тази майка от Пловдив и действията на полицията по тях.
Може в табличка, може и в словесен вид. Просто ние, гражданите, да видим като се обадим в полицията какви действия следват от това.
Тази информация може да се окаже много полезна за повишаване на доверието ни в българската полиция, а... може и именно обратното.
Така стигаме до убийството, където петима садисти убиват невинен човек, пред погледите, както по-нататък ще се окаже, на още десетина подобни на тях.
Бих искала да знам какви данни и разработки е правила по тях родната полиция, особено в последните 100 дни на управлението на новото правителство.
Защото не е достатъчно, че имаме постове да тарашат всеки притежател на 1 грам марихуана, когато в социалната мрежа гъмжи от подготвяни престъпления.
Не е достатъчно да подписваме /май само сме го постигнали устно/ споразумение с една корумпирана държава, там, където корупцията е форма на държавно управление, а представителите на демократичните сили биват хвърляни в затвор с присъди, издадени бързичко от самия съд, подчинен на самия министър-председател на съседна Турция.
Та казвах, че не е достатъчно да постигаме споразумения за общ контрол над корупцията с най-корумпираната държава, а в същото време да оставяме без последствия сигналите на хората, а един /ЕДИН/ ваш служител да наблюдава социалната мрежа, дето в нея се състои животът на младите, а и не само на тях.
И за финал искам да кажа нещо извънредно себично и егоистично.
Аз, предполагам и много, много други български граждани, имаме остра необходимост от въздаване на правда и правосъдие за миналото, но пък имаме още по-остра нужда от създаване на сигурност и справедливост за настоящето и бъдещето.
А то няма да стане нито със стоящите в засада полицейски камери, нито с отчитане на „заловените" престъпници, като всеки 1 грам марихуана се води за отделно престъпление, още по-малко с един служител /о, Боже мой/ в районното, който отговаря за социалната мрежа, която, забележете е Фейсбук, а ще стане, когато българите и чужденците се чувстват сигурно по улиците на България.
Нещо, което в момента съвсем не може да се каже за положението в страната.
И ако 100 дни не стигат, за да се изгради някаква смислена концепция за сигурността в държавицата ни, то поне стигат, за да се почувства нов дух в управлението на процесите.
Дух, в който декламацията отстъпва на действията, а резултатите са идваща и охраняваща ни полиция.
Защото в декламацията сте добри, това ви го признавам.
