Все повече случаи на бити и обругавани украинци регистрират властите в Полша. След началото на руската агресия бежанците бяха много радушно приети, но постепенно отношението към тях се промени. Защо?
Преди няколко дни трима поляци пребиха млада двойка от Украйна, нанасяйки им рани, които е трябвало да бъдат шити. Ухото на младата жена е било почти откъснато, а 21-годишният ѝ приятел бил ритан по главата, разказва „Зюддойче Цайтунг" и информира, че насилието е било заснето от две камери на паркинг във Вроцлав. Преди това полските мъже обидили младата жена заради нейната националност, а това съвсем не е първият инцидент с такъв характер - подбуден от омраза и ксенофобия. Германското издание разказва и за друг случай от южния полски град Белско-Бяла. Там в автобус на обществения транспорт мъж отправял вулгарни думи към 11-годишно украинско момиче и я призовавал да си върви вкъщи.
Във Вроцлав пък бил нападнат 19-годишен младеж, докато говорел на украински с родителите си по телефона. В Гдиня е задържан 76-годишен мъж, тъй като нанасял удари с бастун по главата на 40-годишна украинка. Почти ежеседмично има съобщения за подобни прояви, пише „Зюддойче Цайтунг" и цитира полицейската статистика, според която през първото полугодие на 2026 г. е регистриран ръст от 30 процента на нападенията на поляци срещу украинци спрямо предходната година, пише "Дойче веле".
Над 1 милион украинци живеят и работят в Полша
В Полша има около 1,7 милиона украинци, те са 70 процента от живеещите в страната чужденци, информира германското издание. Повечето от пълнолетните работят и внасят под формата на данъци и социални осигуровки повече, отколкото струват на държавата.
Въпреки това правителството на Доналд Туск намали тези помощи, продължава „Зюддойче Цайтунг" и обяснява, че това вероятно е било направено под натиска на дясната опозиция. Но докато управляващите политически сили продължават да поддържат подкрепата за Украйна, почти всички опозиционни партии междувременно са решително против следващите помощи за съседната държава, включително отправяйки призиви за незабавното ѝ спиране.
Споровете за УПА и Волинското клане
Представителят на дяснонационалистическата „Право и справедливост" Пшемислав Чарнек, който е неин водещ кандидат за парламентарните избори през 2027 година например казва, че Украйна трябва да се присъедини към ЕС едва тогава, когато признае за геноцид кланетата, извършени от украинската армия срещу полското цивилно население по време на Втората световна война. Той обвинява Украйна, че почита и защитава фашистите и поддръжниците на Бандера, пише „Зюддойче Цайтунг". Германското издание цитира и партийния лидер на „Право и справедливост" Ярослав Качински с думите, че иска Русия да претърпи поражение, но бил „против бандеризма", имайки предвид привържениците на украинския националист Степан Бандера.
„Зюддойче Цайтунг" отбелязва, че допреди няколко години подобен тон се чуваше само от десните екстремисти в Полша. Най-вече днешният евродепутат Гжегож Браун водеше още през 2022 година клеветнически кампании срещу украинците. А към неговите обвинения, че помощта за бежанците от войната струвала твърде много на държавата, веднага се присъедини и крайнодясната „Конфедерация". Един от нейните лидери – Кшищоф Босак – каза в началото на 2025 година, че Полша трябва да престане да зачита в по-голяма степен интересите на Киев, отколкото своите.
Партията на Браун „Короната на Полша" е смятана за проруска. Но неговите думи за Украйна бяха възприети от целия десен лагер, включително от „Право и справедливост", пише „Зюддойче Цайтунг". В съответствие с руската пропаганда е най-вече едностранчивата оценка на полско-украинската история по време на Втората световна война, пише германската медия. А сега немалко полски политици предупреждават за предполагаеми фашисти в Украйна, като сред тях е президентът Карол Навроцки, историк по професия. Основно става дума за Волинското клане, когато бойци от Украинската въстаническа армия (УПА) избиват по време на Втората световна война десетки хиляди цивилни поляци. Те са сътрудничили и с Вермахта, преди самите те да се превърнат в негови жертви, пише „Зюддойче Цайтунг". В Украйна са на почит заради борбата им срещу Съветския съюз.
Разпалване на социална завист
Нападенията срещу украинци в Полша се увеличиха след скандала около УПА, която президентът Зеленски удостои с отличие, а Полша официално протестира. Но това далеч не е единствената причина. По-скоро става дума за интернет кампания с проруска пропаганда, започнала още през годината на руската инвазия, която едва сега дава истински резултати, пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг".
Тази кампания според изданието залага на подклаждането на социална завист спрямо бежанците от Украйна, които, както се твърди, били прекалено облагодетелствани от властите. Тази представа се наложи, след като станаха известни случаи на злоупотреба със социални помощи от страна на украинци, по-късно напуснали страната. Днес малко повече от половината от поляците смятат, че държавната подкрепа за украинците е твърде щедра. Тези дезинформационни кампании, често подкрепяни от руски „фабрики за тролове", трябва да се разглеждат като средство за хибридна война на Кремъл, коментира швейцарското издание.
