Всички сме единодушни в едно – педофилията е едно от най-гнусните и непростими престъпления. Всеки, който посяга на дете, заслужава най-тежкото наказание по закон. Без изключения. Когато чуем за подобно нещо, първата ни, напълно човешка реакция е ярост. В главата ни изскача древният принцип „зъб за зъб, око за око". Иска ни се законът да спре да съществува, да вземем оръжие и да раздадем справедливост сами. Но тези "герои" дори и в затвора са издигнати на пиедестал, стига да стигнат до там!
Аз лично веднага се сещам за култовия филм „Ворошиловски стрелец" – там, където отчаяният дядо взема пушката и сам наказва насилниците, защото корумпираната система е отказала да го направи. Киното обаче е романтична илюзия. В реалния живот у нас, под маската на тази „справедливост", групи от тийнейджъри (самозвани „ловци") организират засади, бият, унижават и убиват. Момчета от елитни гимназии пребиха човек до смърт в Пловдив. Те вече не са „спасители". Те са убийци.
Откъде започна всичко и как медиите създадоха тези франкенщайни? Този модел не е измислен от загрижени български граждани. Той е директно копиран от руското движение „Окупай Педофиляй" на Тесак (създадено през 2012 г.). Дядото във филма действаше тихо, от отчаяние и любов към детето. Днешните „ловци" действат от скука, радикализация и садизъм, търсейки жертва за забавление.
У нас обаче това движение получи неочаквано мощно гориво – националния ефир. В продължение на месеци големите български телевизии и сутрешни блокове канеха лица като Драго от „Български патрул" и рекламираха дейността на Ален (автор на „Училище за ловци на педофили"). Вместо неудобни въпроси за законността, водещите ги засипваха с похвали за „достойна гражданска позиция". Телевизиите гонеха рейтинг и сензация, романтизирайки насилието в ефир. И резултатът не закъсня: 15-годишните деца видяха, че да си сложиш качулка, да пребиеш и унижиш някого пред камера, те прави телевизионен герой.
И тук идва най-болезненият въпрос: Къде сме ние, родителите, и къде свършва справедливостта?
Ако приемем, че правосъдието се раздава с юмруци в парка или с личното ни оръжие, ние не решаваме проблема. Ние просто отваряме кутията на Пандора. Къде свършва спиралата на насилието?
Кой решава кой е виновен в тъмния парк? Каква е гаранцията, че утре тълпата няма да припознае и убие напълно невинен човек?
Ако днес обществото подкрепя тази агресия с коментари като „така му се пада", какво ще спре същата тази глутница утре да пребие вас или вашето дете на улицата за крив поглед?
Истинската защита на децата ни не се случва с улични саморазправи. Тя започва у дома – с превенция, контрол и доверие.
Кои са „червените флагове", че детето ни крие проблем в мрежата:
- Рязка промяна в поведението – крие екрана си, сменя панически пароли, затваря се в стаята си.
- Емоционално отдръпване – става тревожно, раздразнително, губи интерес към приятелите си на живо.
- Странни подаръци или пари – появяват се нови вещи, скъпи дрехи или ваучери за игри, за които дава нелогични обяснения.
Какво трябва да направим като родители, ако разберем за насилник?
1. Пълно самообладание – не викайте на детето. То няма вина. Насилниците (groomers) печелят чрез страха на детето, че родителите ще му се скарат.
2. Запазете доказателствата – не трийте чатове и снимки. Направете скрийншотове на всичко. Уличният линч проваля делата в съда, но законните доказателства вкарват в затвора.
3. Подайте сигнал веднага – не влизайте в ролята на „ловци" и отмъстители. Потърсете Националния център за безопасен интернет (safenet.bg / линия 124 123) или сектор „Киберпрестъпност" към ГДБОП.
Оръжието в ръцете на почтения гражданин има една-единствена цел – отбрана и защита на живота в секундата на непосредствена опасност у дома. То никога, под никаква форма, не трябва да се превръща в инструмент за улична екзекуция. Ако използваш насилие, за да накажеш насилието, законът в България няма да те разгледа като филмов герой, а като извършител на умишлено убийство с присъда между 15 и 20 години или доживотен затвор.
Истинското възмездие се случва в съдебната зала чрез тежки присъди зад решетките, а не в парка от маскирани хулигани. Когато допуснем уличният съд да замени закона, ние не унищожаваме чудовищата. Ние просто отглеждаме нови.
Нека пазим разума си и децата си – и от насилниците в мрежата, и от оварваряването на собствените ни синове и дъщери. Палачите никога не са били герои. Ако утре всички тръгнем да бъдем „Ворошиловски стрелци" и да вадим „зъб за зъб", накрая целият свят ще остане без зъби, без очи и без бъдеще.
(От фейсбука на Стефан Белчев, шеф на икономическата комисия в НС)
