- Случвали са се спадове на река Дунав и преди, но не толкова ниски, колкото са в момента
- Към момента най-критични за сигурността на системата са термичните централи
Още акценти:
- До края на годината се очаква проектът на новата енергийна стратегия, която да даде именно този баланс, казва министърът на енергетиката
- За планираните седми и осми блок трябва да се разгледат възможностите за допълнително водоснабдяване
- Смятам, че безспорният избор за България остава ядрената
- енергетика. Това означава както гарантиране на работата на съществуващата централа, така и изграждане на нови мощности
- Г-жо Петрова, при горещите вълни в Европа енергетиката пострада. Ние все още се държим. Докога ще е така?
- Още се държим, да. Видях в АЕЦ “Козлодуй”, че благодарение на инженерния екип - силен и отдаден, централата засега работи без видими проблеми. Разбира се, ситуацията е притеснителна, последните два дни има рязък спад в нивото на реката. Все още сме в рамките на проектните параметри, но е предизвикателство, защото толкова ниски нивата на река Дунав не са били. Имало е спадове през 1985 и 2003 г., но не толкова ниски, колкото са в момента. Екипите на място са създали организация, щаб който следи ситуацията денонощно. Помпите работят в нормален режим и това дава известна доза спокойствие, макар че ситуацията остава динамична.
- В румънски медии се коментира какво са направили българите, което те не са.
- Проектът на българската ядрена централа е различен. Параметрите на бреговата помпена станция, каналите и разположението на хидротехническите съоръжения дават възможност дори при тези рекордно ниски водни нива да се справяме. Остава обаче уговорката за динамичност. Потърсихме съдействие и от Сърбия и Румъния чрез Министерството на външните работи. Централата в момента осигурява критичните параметри на електроенергийната система в региона.
- Няма да оставим Букурещ без ток?
- Надявам се да не стигнем до такава ситуация и да продължим да имаме това спокойствие, но сме в критично и необичайно положение. Никой досега не е работил при подобни условия. Урокът ни е, че най-вероятно това няма да е последният подобен случай. Климатичните промени са факт, а статистиката показва, че периодите с критично ниски води зачестяват. След като преодолеем настоящата ситуация, ще анализираме какво още може да се направи, за да сме по-подготвени за следващи събития с екстремни стойности – както много ниски, така и много високи водни нива на реката.
- Какви решения могат да се намерят?
- Обсъдихме с екипа на централата няколко възможни инженерни решения. Едното е работа по бреговата помпена станция, така че помпите да могат да работят при много по-ниски водни нива. Предвижда се инсталиране на ново поколение механични решетки и системи за непрекъснато почистване на замърсявания. Анализира се и възможността за изграждане на дънни прагове или отражателни диги, които да пренасочват водния поток. Едно по-нестандартно, но потенциално работещо решение е аварийното подхранване чрез плаващи помпени станции. Така ще се разшири периметърът, от който се осигурява необходимият воден ресурс.
- Това са непосредствени решения. А по-дългосрочни - значи ли, че не трябва да се правят АЕЦ на реки, защото тези, които се охлаждат от морета и океани, нямат проблем?
- За планираните седми и осми блок със сигурност трябва да се разгледат допълнителни възможности и технически решения - алтернативен студен канал и използването на охладителни кули.
- Проектът “Никопол – Турну Мъгуреле” решава ли проблема с нивото на Дунав в нашия участък?
- Да, това също се очертава като по-дългосрочна перспектива. Хидроенергийният комплекс “Никопол – Турну Мъгуреле” би помогнал както при високи, така и при ниски води чрез регулиране на водното ниво.
- Като “Железни врата”, който се управлява от сърби и румънци ли?
- Да.
- Сега съгласни ли са да пускат вода, когато е необходимо?
- Това, което обсъдихме със сръбския ми колега, е, че и при тях ситуацията е сходна с нашата. Притокът е почти два пъти по-нисък от средногодишния. Те също имат ограничения при управлението на водите и на практика могат да изпускат толкова, колкото постъпва в съоръжението. Там, където имат резерв и възможност да увеличат изпускането, ни оказват съдействие, защото работата на централата в момента е критична за целия регион.
- Даваме ток и на сърбите, и на румънците?
- Да, помагаме на региона. Износът продължава, използват се капацитетите на междусистемната свързаност. Това е едно от добрите неща – че в региона беше направено много за развитието на тези връзки. Когато нашите мощности работят, това има положителен ефект и върху съседните държави.
- С тези климатични аномалии какъв електроенергиен микс ще търсим, за да запазим енергийната си сигурност, доколкото е възможно?
- Не е задължително да сме напълно независими, но смятам, че безспорният избор за България остава ядрената енергетика. Това означава както гарантиране на работата на съществуващата централа, така и изграждане на нови мощности. Проектирането на подобни съоръжения днес трябва да отчита и ефекта от климатичните промени. Друг безспорен приоритет е изграждането на нови ПАВЕЦ. В актуализирания план “Климат и енергетика” е заложено изграждането на поне две нови ПАВЕЦ с обща мощност, съизмерима с тази на ПАВЕЦ “Чаира”. Това е дългосрочното решение за съхранение на енергия и балансиране на електроенергийната система.
- Около 800–1000 мегавата ли?
- Да. Критично важно е, че ядрените мощности и ПАВЕЦ не се изграждат за една година. Затова през преходния период термичните централи ще продължат да играят ключова роля за гарантиране на сигурността на електроенергийната система. Оценките на Електроенергийния системен оператор показват, че в комплекса “Марица-изток” трябва да има поне четири блока, които са в готовност като резерв.
- В четвъртък работеха пет блока от общо осем.
- Да, останалите са в ремонт, в теца полагат усилия той да приключи бързо. Предстои още два блока да бъдат изведени за ремонт, но това може да се отложи със седмица-две, така че да не се създаде критична ситуация, особено ако възникнат проблеми с работата на атомната електроцентрала.
- А отчитате ли въздействието на соларите и на батериите за съхранение на електроенергия?
- Освен ПАВЕЦ на системата вече помагат и батериите, които са включени в електроенергийната мрежа. Важна роля играят и възобновяемите енергийни източници. В момента имаме значителен обем фотоволтаични мощности. Надявам се да има развитие и при вятърната енергетика.
- Това ще се случи ли? От 15 г. сме заседнали на около 700 мегавата.
- Приемаме необходимите регулаторни промени, но има и обективни фактори, които влияят върху реализацията на тези инвестиции. Сред тях са обществените нагласи и необходимостта от активна работа с местните общности. Инвестициите във вятърни паркове преминават през по-сложни процедури – оценка на въздействието върху околната среда, проектиране, изграждане и други етапи. Междувременно наблюдаваме промяна в профила на потребление с отчетливо изразени сутрешен и вечерен пик. Фотоволтаиците с батериите помагат за покриването на сутрешния пик. По-проблемен остава вечерният, особено ако някоя от базовите мощности не работи. Именно тогава батериите имат своята важна роля. Освен това в момента разполагаме с добър запас от воден ресурс.
- Но той не трябва ли да се пази?
- Точно така. Запасите са малко над средногодишните – около 80%. Това ни дава определен резерв, но трябва да го използваме внимателно.
- Като стратегия държавата вижда бъдещето така – ядрена енергетика, ПАВЕЦ и междусистемна свързаност?
- Батериите дават бързия отговор, но ПАВЕЦ осигуряват необходимия мащаб за съхранение на енергия. Другият ключов елемент е междусистемната свързаност, която позволява свободно прехвърляне на електроенергийни потоци и гарантира техническата сигурност на системата. В България сме поставили развитието на мрежите като приоритет. Другият важен процес е дигитализацията на мрежите, защото увеличава възможностите за присъединяване на нови мощности, но и улеснява интеграцията на възобновяеми енергийни източници. В преходния период вероятно ще има място и за нови газови мощности. В какъв обем и при какви условия, предстои да се покаже при моделирането на енергийната стратегия.
- Ще има ли газови централи, които да правят микс с водород?
- По европейското законодателство инвестициите в газови мощности трябва да покриват определени изисквания за емисиите, което означава мощности, които са подготвени за работа с водород. От гледна точка на електроенергийната система има място и необходимост от парогазови мощности, които да осигуряват гъвкавост. Как точно ще се реализират, предстои да стане ясно при изготвянето на енергийната стратегия. Има и инвеститорски интерес в тази посока. Но към момента най-критични за сигурността на системата остават термичните централи, които гарантират нейните основни технически параметри. При евентуални сценарии като този, който видяхме в Испания, трябва да има мощности, които да осигурят бърз старт на системата.
- Значи ли, че не е моментът да се залага на съвсем нови и екзотични технологии?
- Екзотични - не, но новите технологии със сигурност навлизат и вече ги виждаме на практика. Батериите са пример за това. Както и ПАВЕЦ, и искрено се надявам част от проектите да се реализират чрез публично-частни партньорства или други нови модели. В момента основният фокус на НЕК, която развива тези проекти, е да осигури ефективната работа на съществуващите ПАВЕЦ. Първият приоритет е ПАВЕЦ “Чаира” и разширението чрез язовир “Яденица”, което ще подобри характеристиките на централата. Следващият проект е т.нар. Чаира 2. Има и други ПАВЕЦ, които се разработват, част от тях ще останат стратегически активи на НЕК. Други имат потенциал за публично-частно партньорство или концесионни модели.
- Ще има ли нова енергийна стратегия?
- Да. До края на годината ще представим проект, придружен от необходимите анализи и моделиране на развитието на системата.
- Каква енергетика трябва да има България?
- Сигурна, която гарантира надеждни и достъпни доставки. Темата за цената на електроенергията е чувствителна. Всички нови инвестиции изискват значителен финансов ресурс и трябва внимателно да преценяваме, за да запазим достъпността на електроенергията. В крайна сметка сигурността на доставките е важна, но също толкова важна е и цената. Енергийната стратегия трябва да даде именно този баланс – сигурна, достъпна и конкурентоспособна енергетика, с дружества, които имат силни позиции както на регионалния, така и на европейския пазар.
- Ако двата нови блока струват около 38 милиарда евро, както ми казаха, ще ги изплащат и внуците ни.
- Това са стратегически решения и трябва да бъдат взети разумно и балансирано. Подобна инфраструктура работи десетилетия. Днес АЕЦ е стратегически актив, който носи ползи не само за България, но и за целия регион. Със сигурност изграждането ѝ е било трудно инвестиционно решение и е изисквало огромен ресурс. Същото важи и за ПАВЕЦ. Това са мащабни стратегически инвестиции, които се реализират за дълъг период, но когато бъдат направени правилно, в крайна сметка се отплащат на обществото.
