Всички възрастни сме зависими от социалните мрежи и се държим малко като алкохолик, който казва на детето завалено: "Не пий, защото не е хубаво". Телефоните обаче трябва да се забранят в училище - там е пълно с достатъчно техника за обучението, защото децата трябва да се научат да общуват помежду си, казва депутатката от "Демократична България"
Още акценти от интервюто:
- Живеем в абсурд – много български деца не говорят български, а майчин език плюс перфектен немски или френски
- Ако за два мандата един директор не си подготви наследник, не е добър директор
- Мерките в подкрепа на родителите всъщност са за оцеляване на българската икономика
- В образователната система няма място за идеологическо говорене и това се отнася за всичко – религия, добродетели, здравно и гражданско образование
- Г-жо Белобрадова, основен акцент в предложенията ви за промени в Закона за училищното и предучилищното образование е да се гарантират основни познания по български език още преди започване на училище. Не е ли идеята в първи клас всеки да се научи на четмо и писмо?
- Когато човек започне да обследва образователната система, установява, че се проваляме в най-важното, в най-фундаменталната ѝ задача - четмото и писмото. За да четеш и да пишеш, трябва владееш български език. В голяма част от общностите, в които майчиният език не е български, с десетилетия абсолютно целенасочено бе забранено изучаването на български. Какво четмо и писмо, когато едно дете на 7 години не може да говори на български?
В системата няма никакво измерване на този проблем през годините. Би трябвало още щом детето стане на 3-4 г. и влезе в детска градина, нивото на владеене на български език да бъде замерено, за да се вземат предварителни мерки. Реално чак след първи клас се разбира, че има деца, които не владеят български и съответно не разбират материала, не могат да общуват със съучениците си и лека-полека се маргинализират. До четвърти клас имаме една основна учителка, която е като втора майка - побутва там, където не можеш да се справиш, води те за ръка, прави двойката тройка… В пети клас започва съвсем различна система с много учители, а класния го виждаш веднъж седмично. Това е най-голямата пропаст особено за тези, които не са добре с българския, и там е най-големият процент на отпаднали деца в национален мащаб.
Освен това голяма част от тези деца се запознават с образователния процес в първи клас, защото не са посещавали детска градина и предучилищна. Това е гигантски проблем, на който държавата трябва да обърне внимание.
- Трябва ли да се санкционират родителите за тези липси, или има друго решение?
- Много от семействата, които отидоха да работят навън, разбраха, че в цяла Европа има стриктна система. Правата на децата са изведени на първо място, а правото на образование се защитава по всякакъв начин от държавата. Ако майката и бащата не искат да го пускат на детска градина, първо ги предупреждават, после им спират всякакви помощи и накрая принудително осигуряват присъствие на детето в образователната институция. Държавата прави абсолютно всичко, за да гарантира присъствието на детето.
Наясно съм как ще прозвучи това и също така съм наясно, че самите ние като държава нямаме готовност да подкрепим детето всячески. Дори и само с подкрепящи мерки. Но живеем в абсурд - много български деца не говорят български, а майчин език плюс перфектен немски или френски чужд език, защото родителите им са били на работа в Белгия или Германия например. Защото образователната система в Европа поставя като тотален приоритет първо физическото присъствие на детето в училище, но заедно с това постоянното ударно учене на съответния език в държавата. И ние трябва да дадем възможност на децата да научат български, за да могат да се развиват пълноценно тук. Езикът е вратата и целият свят го разбира.
- Част от проблема не идва ли от принципа “парите следват ученика”? Особено в малките общности учителите често побутват слабите ученици и май вече се страхуват да пишат двойки, да оставят на поправка?
- Специално в този сегмент не това е проблемът. Никой няма право да откаже на детето да отиде на училище. Но първите 7 години са загубени и вече почти нищо не може да се направи освен индивидуални занимания, за да навакса с езика. Тези деца обикновено са от бедни общности и уязвими групи, кой може да си позволи индивидуални уроци? А една учителка на 25 деца физически няма как да навакса пропуснатото, за да може детето да достигне средно ниво заедно с другите.
Затова нашият законопроект е изцяло фокусиран в системата за ранно детско развитие, ранно учене и предучилищна подготовка, продължава с езиковата интеграция в предучилищна възраст. Предлагаме цяла система от мерки.
- Имат ли място телефоните в училище и трябва ли да се забранят социалните мрежи за децата? Много европейски страни се концентрират върху въвеждането на специални часове или предмети как да се работи онлайн и с изкуствен интелект, не е ли това по-адекватният вариант?
- Всички български училища разполагат с огромни количества техника, дори в най-малките градчета са добре оборудвани. Няма защо да ограничаваме достъпа на децата до технологии. Големият проблем е, че телефонът започва да измества “живата” комуникация. Затова съм за пълна забрана на телефоните в училище - искам децата да общуват истински помежду си, да играят на двора, ако трябва, да се карат. Важно е, за да осъзнаят социалната функция на училището. В него децата спокойно ще оцелеят без телефони. Имат достатъчно лаптопи и напреднала техника в час.
Социалните мрежи са съвсем друга тема. Като възрастни не водим този дебат честно и почтено. Всички възрастни са абсолютно зависими от социалните мрежи. Държим се малко като алкохолик, който казва на детето завалено: не пий, защото не е хубаво. Освен това социалните мрежи за децата са място за голяма креативност, за международни контакти, за изграждане на собствени мрежи и мислене.
По-скоро трябва да направим опит да се отстранят негативните елементи като вечния скролинг или насочването в определени посоки заради даден алгоритъм, което ще направим с нашите предложения, ако подобна забрана мине на първо четене.
- И мнозинството внесе законопроекта за въвеждане на час по религия и добродетели, но не се ли вкарват повече очаквания към учителите да свършат нещо, което родителите би трябвало да са започнали?
- Темата с религията трябва да се разгледа рационално. Тя и сега се изучва. В момента 90% от религиозното образование в България е в първите четири класа.
И се отчитат много добри резултати, действа спояващо. Въпросът е за въвеждането на подобен инструмент в целия образователен процес и превръщането му в задължителен.
Що се отнася до добродетелите и ценностите - семейството е основен източник и училището не може да иска да изгражда паралелна такава система. Ако въобще има предмет религия и добродетели, родителите трябва да са там. Активно, физически дори.
- Подложиха ви на сериозна критика за текст в предходния законопроект, който отваря възможността за пропаганда на LGBT и различна сексуална ориентация в училище. Има ли място тази тема в училище?
- Искахме да покажем, че членът, който беше приет преди това, е съвършено несъстоятелен. Той е мъртъв член, не работи. Ние сме против какъвто и да е вид пропаганда в училищата.
Важно е запазването на светския характер на образованието и на границите, в които ученикът се чувства свободен, учителят също. В образователната система трябва да има пълен неутралитет и няма място за идеологическо говорене, но това се отнася за всичко - религия, добродетели, здравно образование, гражданско образование. Всичко, което ни прави завършени индивиди.
- А защо искате до 2 мандата на училищните директори? Има безспорни авторитети, които нямат конкуренция на конкурсите, защо трябва да бъдат отстранени?
- Директорът е сърцето на училището, той може да го промени. Директорът е движещата сила, абсолютният мотор. Но ако един директор не си е подготвил наследник, не е добър директор. Това важи за всички, дори за нас, депутатите - да предаваме напред опита си. Добрите директори, след като си подготвят наследник, могат да отидат в друго училище, където да оставят своя принос.
- Ако се приеме предложената от вас забрана преподаватели да дават частни уроци на ученици в тяхното училище, няма ли да оставите учениците в малките градове без алтернатива - там нямат толкова учители?
- За резултатите от националните външни оценявания казваме, че са благодарение на образователната система, но всъщност е заради частните уроци и амбициозните родители, които могат да си го позволят. Частните уроци са образователна система в сянка, при това в голяма степен част от сивия сектор. Не е морално учителят да вижда децата, на които преподава, само като допълнителен източник за финансиране.
- Друга ваша кауза е наличието на медицински сестри да не е задължително условие за съществуване на яслени групи. Как ще се гарантира адекватна помощ за децата при нужда?
- Ние сме единствената държава, в която за малки деца се грижат медицински сестри. В София дори се закриват яслени групи заради липса на сестри. А в същото време в страната има огромен цялостен недостиг на медицински сестри. Самите сестри в яслите нееднократно са казвали, че не се чувстват достатъчно квалифицирани да предприемат медицински активности спрямо децата. Дори отказват да бият инжекция с инсулин на деца, болни от диабет, и се налага майката, без медицинско образование, да идва и да го прави. 70 години е средната възраст на сестрите в яслите. Как се гледа група от 15 деца на възраст между 1 и 1,5 г. от жени на тези години? И въпреки това търсим консенсус и не премахваме сестрите, а яслената грижа преминава споделено под опеката на МОН и здравното министерство.
- Бяха приети законодателни текстове за гарантирани безплатни детски градини, но останаха пожелателни - в София, а и не само, хиляди деца остават без място. Как да се реши това?
- Недостиг на места има и за градините в Лондон, но тук могат да се направят много повече неща, отколкото там. Да се смекчат изискванията в наредбите за сграден фонд - за отстояние на легла например. Трябва да са много по-гъвкави. Да се помисли и за алтернативните форми на гледане на деца, да подпомогнем кооперативите и изобщо всякаква помощ за родителите. В тази насока трябва да говорим не само за София, а и за Варна, Бургас и Пловдив, които поискаха помощ от 500 млн. евро за минаване в едносменен режим на учениците. Тези четири големи града изработват огромна част от БВП на страната. Затова мерките в подкрепа на родителите всъщност са за оцеляване на българската икономика.
- 47% от БВП пък се изработва от българските жени - това казахте наскоро в декларация от парламентарната трибуна. Трябва ли да се променя продължителността на майчинството, обезщетенията за връщане на работа, гъвкавото работно време?
- От “Демократична България” сме първите, които предложиха при връщане на майката на работа втората година тя да получава пълната сума от обезщетението за майчинство. Това е полезно за икономиката, доказва се и от числата - при връщане на 30% от жените на работа икономиката ще излезе на плюс. Управляващите са опозиция на тази идея само защото идва от нас.
Много хора в България разглеждат майчинството като една от много малкото ценни придобивки. Дали да остане да работи, или да е с детето си - майките да изберат най-добрата възможност за себе си и да се чувстват подкрепени при всеки избор. Когато обсъждахме темата в НС, имаше цяла върволица изказващи се от мъжки пол. Надпреварваха се да обясняват как мястото на жената е до детето вкъщи. А ако всички майки не отидат на работа дори за един ден - като акцията в Исландия? Затова в декларацията си поисках да спре това лицемерие.
- Докога ще чакаме Андрей Гюров да обяви решението си за президент и това ли е работещата номинация за ПП-ДБ?
- За съжаление, когато политизираш прекалено много един кандидат, той не печели нищо от това. Решението е на г-н Гюров и неговия вицепрезидент, ако реши да се кандидатира, и на целия инициативен комитет, който ще ги издигне. А ние, така наречените демократични сили, трябва много скромно, обрано и ненатрапчиво да дадем подкрепа, която да не навреди. Голямата цел е да няма трети мандат за Румен Радев, каквото ще стане, ако бъде избрана Йотова. Политическата система трябва да има полюси, които да държат България в правилна посока.
Не искаме да затваряме ветрилото, което би могъл да има кандидат с позиция, различна от Йотова. Алтернативата трябва да се зароди и хората да я харесат. Според мен кандидатът за президент трябва да излезе много извън етикета “кандидат на ПП-ДБ”. Наистина се надявам да не е на ПП-ДБ, а да бъде кандидат от инициативен комитет, подкрепен от “Демократична България” и “Продължаваме промяната” И се надявам това да се случи много скоро.
- Т.е. ДБ и ПП няма да издигат кандидат, а ще подкрепят нечий инициативен комитет, като Гюров е само една от възможностите?
- Чакаме инициативните комитети да решат. Който и да е този кандидат, партийната номинация само ще му попречи да се представи така, както би трябвало. Това е изключително сериозна битка. Говорим за поста, който обединява всички българи. Вярвам, че той не трябва да бъде безкрайно политизиран.
- Вотът за президент отново ще е с прекроен изборен кодекс, успяхте ли с поправките да гарантирате повече честност?
- Абсолютно праволинейно защитаваме изцяло машинния вот. Ние сме “родителите” на тази идея. След това се направиха други промени, а огромните проблеми останаха и видяхме огромните фалшификации на местния вот в Пазарджик. Отново искахме машинен вот, няма съмнение коя е системата, която осигурява най-честния и най-добрия начин за провеждане на избори. Абсолютно бяхме за премахването на ограничението на избирателните секции извън ЕС. Българите трябва да имат възможност да гласуват, тъй като президентските избори са ключови да се излъчи един обединител на нацията, който и да е той.
CV:
- Родена е на 23 май 1977 г. в София
- Завършва 9-а френска езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин”, следва право в Софийския университет, има специализация в Кеймбридж
- Писател, автор на книги, продуцент и stand-up артист
- Депутат от 46-ото народно събрание насам, като е сред отличниците по преференции за “Демократична България”
- В 52-ото НС е зам.-председател на комисията по демографската политика, децата и семейството и член на тази по образованието и науката
