Имаме страхотни храни, но нямаме система, за да стигат до ресторанта, казва председателят на комисията по земеделието, храните и горите в НС
- На първата среща с ресторантьорския и винения бранш, на която присъстваха представители на земеделското министерство и това на туризма, поехте ангажимент, че ще направите нужните законодателни промени, които да популяризират още повече българското вино. Откъде ще започнете, г-н Гечев?
- Започваме с промяна на Закона за храните относно етикетирането. Тя няма да засегне само виното. Става въпрос за така наречената доброволна допълнителна маркировка. Най-лесно хората могат да я разпознаят, ако погледнат практиката в Германия и най-вече във Франция - маркировки, гарантирани от държавата, които представляват стандарт за минимални изисквания на дадена общност. Например регионален, местен, изцяло български продукт, продукт, гарантиран от университет, и подобни. И защо не църковен или манастирски продукт.
Целта е да дадем законова база тези маркировки да могат да съществуват, така че българското законодателство да отпуши процеса - да гарантираме българските, регионалните продукти, включително и фермерските такива. Защото в момента слагат обозначения за фермерски продукт върху всичко, без това наистина да означава, че е такъв, защото самото име на етикета не е гаранция.
Затова предвиждаме такъв тип мерки - практика, която особено при вината е традиция във Франция. Дори от “Мишлен” ни го казаха, че
модата не е да пиеш френско
или италианско вино, а местните
- там, където са произведени. Вина, които носят климата, традициите, обичаите и спецификата на почвата. Смятам, че нашите са сред най-добрите, а и не бива да забравяме, че тракийските земи са мястото на най-старото винопроизводство в света. Категорично го твърдя, защото най-старите съоръжения за правене на вино, открити на планетата, са именно там. От тази гледна точка по-скоро се връщаме към нещо нормално, което сме имали, макар и трудно да сме си го върнали. Тези маркировки на практика са отличителни знаци, които ще започнем да прилагаме.
- Ще има ли различни видове маркировки, или само една обща. Как ще ги различаваме?
- Ние даваме законовата рамка, а след това самото Министерство на земеделието ще подготви базови образци - например “свеж продукт”, “изцяло от българска суровина”, “регионален продукт от еди-кой си регион” и така нататък. На практика това са маркировки с критерии на местните производители и общности, които гарантират определено качество, а държавата пък гарантира, че казаното е истина.
- Това нещо като етикетирането “защитено наименование за произход” ли ще е?
- Подобно е, но това е много тежък европейски стандарт. Тук става въпрос за по-лека процедура. Всеки регион ще може да си направи такава маркировка.
- Може ли други да копират тези етикети?
- Не. Етикетът се защитава на практика като авторско право на съответния продукт.
- Тоест тези маркировки няма да са само за виното, а и за храни?
- За храни като цяло, включително и за виното. Това е утвърдена практика в други държави, не е наша измишльотина, работи изключително добре там. Колкото повече такива маркировки има един продукт, толкова по-ясно е, че е авторски. Тоест някой гарантира с името си за него, изградени са години традиция зад него, което извоюва доверие. В момента отиваш в магазина,
пише например името на планина върху млякото, а всъщност
е бутилирано някъде другаде и няма нищо общо с планината
Ако наистина е от дадена планина, ще бъде маркирано по съответния начин.
- Могат ли подобни маркировки да се поставят и на заведения - например върху менюто?
- Да, възможно е. Могат да се слагат маркировки от рода на “тук предлагаме местни вина” и подобни. Законодателството ще гледаме да го направим така, че да поощрява - нещо като бранд, който показва, че дадено заведение работи с местни продукти или местни вина.
- По време на срещата се заговори и за винени маршрути. За какво става въпрос?
- Винените маршрути са утвърдена практика при винения туризъм. Когато се обозначат определени маршрути, се маркират всички места, където се предлагат съответните продукти, както и изби, които правят местни вина. Виното отново се съчетава с регионалния подход. Маркировките включват и пътни знаци, виртуални и туристически карти и подобни неща. Всъщност вече направихме няколко винени маршрута, но цялото начинание
трябва да прерасне в
общ бранд
- да си говорят различните министерства на туризма, земеделието, културата върху обща софтуерна платформа.
Когато държавата направи сайт, той трябва да предоставя реклама и информация, а по-нататък и възможността за резервации, виртуални разходки и всичко нужно, за да планираш цяло изживяване, включително винен туризъм.
- Обмисляте ли намаляване на ДДС до 9% за виното?
- Това винаги е много тежък дебат, който трудно се движи, ако не участва Министерството на финансите. Но освен ДДС хубаво е държавата да направи и редица други неща - изисквания и поощрения, задължително местните вина да присъстват в хотели и заведения, за да стимулираме производството. Странно е да очакваме италиански турист да дойде в България и да пие италианско вино. Туризмът на практика е износ. Някой идва и харчи парите си тук за български продукти, които изнася като спомен. Това е близко до нулева ставка на ДДС от гледна точка на данъчния ефект.
Затова
държавата трябва да стимулира консумацията
на български продукти от туристите
Може би от “Мишлен” ни отвориха очите, защото в доклада си заявиха, че очакват регионални и местни продукти в менютата. Включително български вина и традиции. Казаха ни също, че съотношението цена–качество трябва да е налично в ресторантската мрежа. Това е един добър пътеводител. Често имаме страхотни продукти, но нямаме система, за да стигат до ресторанта.
Имаме отлични изби, големи и малки. Въпросът е държавата заедно с винопроизводителите, ресторантьорите и хотелиерите да направят цялостен продукт, който да се вижда и предлага, а не да го търсим. Да свържем винарската индустрия с туристическия бранш, с посещения и изживявания.
- Вероятно ще трябва и допълнителна работа с ресторантьорите, когато говорим конкретно за предлагането на българското вино?
- Във всички случаи ресторантьорите са немалка част от това. Не става въпрос производителите в България да се избиват за пазар. Ние сме заедно на пазара, независимо кой е по-голям. Но трябва да има представяне на различните видове, конкуренция на база качество, а не липса на местно вино в менютата, което да търсиш. Това е и въпрос на култура у самите ресторантьори и хотелиери, които би трябвало да предлагат преди всичко българско вино, а не например испанско или новозеландско. Сами правим собствените си грешки.
- А освен тази законодателна промяна, планирате ли други инициативи?
- Възможно е впоследствие да излязат и още неща, но първо трябва да напишем законодателството и след това да направим няколко конкретни примера, за да може бизнесът да продължи да ги прилага сам. Не всичко е добре да го прави държавата - тя не може да гарантира частен продукт, може да гарантира само БДС стандарти. Най-добрата гаранция е самите производители да гарантират собственото си качество чрез такива маркировки с името и традициите си.
- За какъв срок са амбициите? След ваканцията ли?
- До Нова година при всички положения трябва да минем Закона за кооперирането. Законът за браншовите организации също е почти готов. Има и изменение в Закона за защита на земеделските земи, с което ще отпушим възможността за агрофотоволтаици, но същевременно ще затрудним прехвърлянето на земеделска земя за фотоволтаици - смятаме, че е правилно земеделската дейност да се запазва, включително чрез национален проект, а не земите просто да се отнемат от нея. Успоредно с това ще работим и по промяната в Закона за храните. Вече вървят първите анализи по замисъла, който правим.
Въпросът не е просто някой закон да се препише отнякъде, защото така той не работи. Затова подходът ни е малко по-различен - анализ на данните, анализ на европейските модели, но крайният резултат да е български. Може да заимстваме добри практики, но ако просто препишеш нещо, системата няма да проработи.
CV
Явор Гечев е завършил Аграрния университет в Пловдив. Има специализации по финансов мениджмънт, публични политики и политически мениджмънт. Професионалния си път започва като земеделски производител, а по-късно работи във фонд “Земеделие”, където достига до поста ръководител на Регионалната разплащателна агенция в Пловдив. През 2013 г. става депутат в 42-рото народно събрание. В периода август 2022 – юни 2023 г. е служебен министър на земеделието в кабинета на Гълъб Донев, а преди това два пъти е бил зам.-министър.
