Да не се заблуждаваме - икономическата среда е доста взривоопасна, геополитическата ситуация остава напрегната, а цената на петрола е като влакче на ужасите
В петък депутатите приеха закона за държавния бюджет за настоящата година и така след седеммесечно закъснение вече имаме бюджет. Със солидното си мнозинство управляващите не допуснаха никакви промени, съответно заложеният свръхдефицит остана на ниво от 5,7% от брутния вътрешен продукт.
От дебатите стана ясно, че нито управляващите, нито опозицията харесват този бюджет –
реално спорът беше кой е виновен за бюджета,
а не как да се промени ситуацията.
Мнозинството казва, че бюджетът е наследен от предишни правителства и няма какво да се направи за няколко месеца до края на годината. Вместо това властта щедро обещава, че в следващия бюджет ще има реформи и намален дефицит.
Това не е първи случай, в който новата власт вдига ръце от наследения бюджет. Политически ситуацията напомня на 2014 година, когато отново имахме голямо влошаване на бюджета в контекста на смяна на властта – но тогава имаше и друг голям фискален проблем, а именно фалитът на КТБ.
Преди това отново през 2009-2010 бюджетът се влоши с оправданието за наследени проблеми, но по онова време също така се вихреше и световна финансова криза.
Проблемът е, че макроикономическият контекст не е същият, както в предишни периоди на влошаване на бюджета. Например 2014 година се характеризираше с устойчива дефлация, т.е. спад на цените както в България, така и в международен аспект.
Еднократното и временно влошаване на бюджета през тази година не успя да промени инфлационните тенденции. По подобен начин дефлационни тенденции имаше и при пандемията, и по време на световната финансова криза.
Положението в момента няма как да е по-различно. Вместо в дефлация сега се намираме в режим на висока инфлация – според едно скорошно изследване на БНБ в такъв режим
всеки шок се пренася по-силно в инфлацията
Накратко, всеки проблем, вътрешен или външен, бързо и изцяло се отразява на цените; в някои случаи дори цените скачат повече, отколкото е реалният проблем. Това се видя много ясно през февруари и март със започването на военните действия в Иран, когато инфлацията скочи буквално за дни, и то не само при цените на горивата.
Всеки шок незабавно се отразява на цените. А в последно време имаме множество шокове, повечето от тях вътрешни. Например само преди дни европейската статистика отчете, че България има най-висок бюджетен дефицит от началото на 2026 г.
Преди това отново Евростат показа, че България увеличава най-бързо държавния си дълг в целия Европейски съюз. А в класацията на Европейския съвет за системни рискове България заема лидерска позиция по най-бързо увеличение на кредитите за домакинствата. Всичко това вдига паричната маса повече от производството и помпа инфлацията.
С две думи, наливаме масло в огъня на инфлацията
За съжаление, бюджет 2026 не прави достатъчно за адресиране на инфлацията и макроикономическите проблеми. Обещава се, че в следващия бюджет ще има намаление на дефицита, но липсват реформи, които да гарантират тази траектория.
Реално, уж имаме нов бюджет, но той нищо не променя – запазва негативните тенденции от удължителния бюджет. Защо загубихме цял месец в дебати за бюджет, който нищо не променя? Вместо това можеха да се правят реформи. Лято, световно първенство, ново правителство с ясен мандат за кардинални промени – имахме идеалната ситуация, в която можеха да се разсекат много от затлачените проблеми в държавата.
От раздутия публичен сектор и прекомерните заплати в някои министерства, през източването на средства в пътища, здравеопазване и социалните дейности, до ранното пенсиониране и сивата икономика. Започването на реформите сега щеше да гарантира подобрение в бюджета за следващата година.
Реформите също струват пари – например уволнението на служители означава изплащане на обезщетения, които в някои ведомства достигат 20 заплати накуп (друг е въпросът защо тази привилегия продължава).
Затова е по-добре реформите да се направят тази година и да се отчете еднократен бюджетен разход, но още в началото на следващата година ще се усети позитивният ефект и рязко намален бюджетен дефицит. А рязко намаление на дефицита е много важно, за да се адресират макроикономическите дисбаланси и да се елиминират инфлационните процеси.
Не трябва да се заблуждаваме, икономическата среда е доста взривоопасна. Геополитическата ситуация остава напрегната и цената на петрола е като влакче на ужасите. Но виждаме и в съседна Румъния как раздуването на бюджетни дефицити и след това рязко вдигане на данъците вкара страната в стагфлация – т.е. състояние, при което икономиката спада, а инфлацията скача. С други думи, "лесното" решение за вдигане на данъци реално е най-скъпо, защото води до безработица и обедняване. Само реформи гарантират обезвреждане на бюджетната бомба, без тя да избухне. А реформи все още няма.
Часовникът тиктака. Само месец остава да се изпълни планът за възстановяване, за да не връщаме европейски пари. Два месеца и половина остават на правителството да даде ясен план за елиминиране на свръхдефицита. Три месеца остават, за да се представи бюджет за 2027 г. Дано междувременно започнат и реформите, защото в противен случай стъпваме на сляпо в минно поле.
