Еманюел Макрон и Фридрих Мерц се опитват да дадат последен тласък на френско-германския двигател.
След съвместните министерски срещи в Германия миналата седмица лидерите на двете най-големи икономики в Европейския съюз възложиха на правителствата си да постигнат широкомащабно споразумение, което, според тях, ще укрепи индустриалната отбрана на Европа и ще съживи автомобилната промишленост на блока - ключови приоритети за двете държави.
Споразумението ще съчетае усилията на Франция да запази повече договори за обществени поръчки и субсидии за европейската промишленост със стремежа на Германия да спаси затруднените си автомобилни производители, чиято криза достигна остра фаза, след като „Фолксваген" предупреди наскоро, че ще трябва да съкрати 100 000 работни места по целия свят, пише "Политико".
Предстоящото споразумение ще предвижда Берлин да подкрепи по-строгите разпоредби „Произведено в Европа", за които Париж настоява в знаковия Закон за ускоряване на индустриалното развитие на ЕС. Това ще ограничи кръга на търговските партньори, които отговарят на изискванията за статут на „надежден партньор", равностоен на този в Съюза, в ключови програми за обществени поръчки и субсидии.
В замяна Франция ще се съгласи да смекчи планираното от ЕС постепенно извеждане от употреба на новите автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., както иска Берлин.
„На нас ни е възложено да изработим всеобхватно споразумение по тези теми", заяви френският министър на промишлеността Себастиен Мартин.
„Би било чудесно да имаме споразумение през есента. Сигурен съм, че бихме могли да привлечем и други страни като Италия. Всички страни очакват френско-германско споразумение."
Двама високопоставени германски служители потвърдиха, че се водят преговори по споразумението.
Представители и от двете страни на Рейн подчертаха, че точните условия на споразумението все още предстои да бъдат договорени, тъй като преговорите са в ранен етап. Вероятно и двете страни ще трябва да направят допълнителни отстъпки, за да се стигне до окончателно споразумение.
Според Мартин преговорите ще продължат през цялото лято с цел постигане на споразумение преди срещата на министрите на промишлеността на ЕС на 24 септември и срещата на върха на лидерите на ЕС на 15–16 октомври.
Преговорите ще съвпаднат с трудните преговори между ЕС и Китай относно начините за преструктуриране на двустранния търговски дефицит на блока, възлизащ на 1 милиард евро дневно. Междувременно правителствата и законодателите в ЕС водят битка по текста на закона за промишлеността, който председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска да бъде приет до края на годината.
Споразумението идва в момент, когато Берлин и Париж се борят с възможността лидерката на крайната десница Марин льо Пен да наследи Макрон догодина - сценарий, който се очаква да усложни значително съвместната работа на ниво ЕС.
Макрон и Мерц се ангажираха да постигнат съгласие по приоритетите на ЕС - включително финализирането на следващия седемгодишен бюджет на блока, известен като Многогодишната финансова рамка, но представиха спешността на тези мерки като начин за бързо спасяване на забавящата се европейска икономика.
Въпреки това предизборната кампания за френските президентски избори през следващата година, в които Макрон няма право да участва поради ограниченията за броя на мандатите, вероятно ще затвори прозореца за постигане на споразумение по бюджета в рамките на няколко месеца.
Льо Пен, която води в социологическите проучвания, обеща да намали драстично вноските на Париж към бюджета на ЕС, ако бъде избрана.
На въпрос за френско-германските преговори представител на партията на Льо Пен, „Националното обединение", заяви, че партията ще сподели своята визия за френско-германските отношения, когато представи предизборната си платформа през есента.
Кандидатът от крайната левица Жан-Люк Меленшон заяви в социалните мрежи, че всякакви споразумения между Париж и Берлин биха обвързали само Макрон с договореността, а не Франция или нейния следващ лидер.
Германия и нейната мощна автомобилна индустрия отдавна настояват за отслабване на планираното от ЕС постепенно извеждане от употреба на новите автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. нататък, като твърдят, че на автомобилните производители трябва да се предостави по-голяма гъвкавост и че алтернативните горива трябва да играят по-голяма роля.
Франция отдавна защитава тази цел като крайъгълен камък на Европейския зелен пакт. Макрон обаче става все по-критичен към някои части от зелената програма на блока, а Париж наскоро даде сигнал, че е отворен към по-голяма гъвкавост за производителите, които укрепват европейските вериги на доставки и местното производство.
По-острото несъгласие се отнася до Закона за ускоряване на индустриалното развитие.
Законопроектът за промишлеността, подкрепен от френския комисар по икономиката Стефан Сежурне, би дал предимство на европейските компании при обществените поръчки и схемите за субсидии. Германия изразява резерви към разпоредби, за които се опасява, че биха могли да създадат бюрократични пречки или да предизвикат недоволство у важни търговски партньори.
За да се избегне конфликт с търговските ангажименти на блока, Европейската комисия предложи ползите от новите правила да се разширят и към група от „надеждни партньори" извън ЕС, чиито стоки ще могат да се квалифицират като „Произведено в Европа", ако отговарят на списък от критерии, които предстои да бъдат определени.
Германия по-рано искаше да бъдат включени съюзници като Обединеното кралство или Канада, докато Франция иска първоначално да ограничи обозначението „Произведено в Европа" до 27-те държави-членки на ЕС, преди да обмисли разширяването му за всеки отделен случай.
„Обозначението „Произведено в Европа" има смисъл само ако продуктът е произведен в Европа", заяви Мартин.
