Примирието се провали, атаките се засилват, а корабоплаването в Ормузкия проток е все така под заплаха. Дали Иран ще се превърне в поредната "вечна война" на САЩ?
САЩ и Иран продължават да си разменят все по-мощни удари, а примирието от юни вече не се зачита. Въздушните нападения, атаките с дронове и ракетните обстрели пак са на дневен ред. Въпросът вече не е дали Вашингтон и Техеран отново са във война, а дали конфликтът се превърне в безкрайна такава, която никоя от страните не може да спечели.
Това наистина може да се превърне в една "вечна война" за САЩ, смята Кели Грико, старши изследовател в програмата Reimagining US Grand Strategy към вашингтонския аналитичен център "Стимсън". Този термин описва конфликти, които се проточват с години - с периодични военни действия, но без трайно политическо решение. "В крайна сметка се стига до подход, наречен "косене на тревата": иранските възможности нарастват до определено ниво, а САЩ решават, че няма да толерират това и започват поредния цикъл от ракетни удари и бомбардировки. И това се повтаря безкрайно."
Няма изгледи за деескалация
Американските военни самолети засилиха ударите си по цели на територията на Иран, а Техеран продължава да атакува американските позиции и съюзниците на САЩ в региона. Иранските сили удариха обекти в няколко държави от Персийския залив и отново прекъснаха движението през Ормузкия проток, през който някога преминаваше около една пета от световната търговия с нефт и природен газ.
В същото време подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути заплашиха морските търговски пътища на Саудитска Арабия, което породи опасения, че и втори стратегически морски коридор може да бъде въвлечен в конфликта.
Все пак дипломатическите усилия не са напълно прекратени. Иранският министър на вътрешните работи Ескандар Момени посети Пакистан – един от ключовите посредници зад споразумението за прекратяване на огъня от юни – в опит да възобнови преговорите. Но засега шансовете за пробив изглеждат минимални.
Макар президентът на САЩ Доналд Тръмп на моменти да изразява готовност за диалог с Техеран, той не проявява особен ентусиазъм отвъд това. Във вторник например американският президент заяви, че САЩ "нямат интерес от среща". Той даде да се разбере, че въздушната операция на САЩ може да се разрасне още повече, а ирански официални лица предупредиха, че евентуални атаки срещу ядрени обекти могат да предизвикат поредната сериозна ескалация.
Разрастващ се конфликт
Това, което започна като ограничена военна операция, може да се превърне във война на изтощение, водена чрез въздушни удари, икономически натиск и поредица от ескалации, без да се очертава ясен край.
"Ако САЩ продължат да засилват въздушните удари по железопътна инфраструктура, мостове, големи пристанища или енергийни съоръжения, можем да очакваме, че Иран ще отговори по същия начин като нанесе удари по подобни обекти както в Персийския залив, така и в Леванта, насочвайки се например към Йордания и Сирия", коментира Меган Сътклиф, анализатор по въпросите на сигурността в Близкия изток и Африка от лондонската агенция "Сибилин".
"Именно взаимно отмъщение е това, което ще определя развитието на конфликта през следващите няколко седмици. То ни приближава към най-лошия възможен сценарий – възобновяване на конфликта в пълен мащаб."
В хода на войната целите на Вашингтон изглежда са се променяли многократно. В началото акцентът беше върху смяната на режима в Иран и ликвидирането на иранската ядрена програма. По-късно фокусът се измести към отслабване на военния потенциал на страната. Днес най-непосредствената цел изглежда е отварянето на Ормузкия проток и гарантирането на сигурността на един от най-важните морски търговски маршрути в света.
Все пак остава един ключов въпрос. Ако САЩ наистина разполагат с огромно военно превъзходство и вече са нанесли стотици удари по Иран, защо все още не са успели да лишат Техеран от възможността да блокира корабоплаването през протока?
Според Кели Грико възпрепятстването на корабоплаването през Ормуз не изисква голям военен ресурс. "Дори ако САЩ успеят да унищожат например 95% от иранските ракетни установки, ракети и дронове, Техеран теоретично ще остане с 5% от този капацитет. В много случаи дори това е достатъчно, за да се прекъсне трафикът през протока.
"В един момент става изключително трудно да се открият и унищожат някои цели. Те са мобилни, многобройни и разпръснати из цялата страна - като дроновете "Шахед" например", добавя тя.
Мисията - изпълнена?
У някои анализатори войната с Иран започва да събужда неприятни спомени за военните интервенции на САЩ в Ирак (2003–2011 г.) и Афганистан (2001–2021 г.). И двата конфликта показаха, че военното превъзходство не гарантира непременно постигането на политическите цели.
По времето на президента Джордж Буш младши американските сили бързо разгромиха талибаните в Афганистан и свалиха режима на Саддам Хюсеин в Ирак. По сходен начин още в първите дни на настоящата война американски и израелски удари ликвидираха редица високопоставените ирански лидери, а съюзническите сили установиха военно превъзходство във въздушното пространство. Но както и досега ранният успех не доведе до ясен изход.
Опитът на САЩ показва още, че дори по-слабите противници могат да се адаптират. В Афганистан и Ирак бунтовническите групировки използваха самоделни взривни устройства и самоубийствени атентати, за да компенсират военното превъзходство на САЩ. В Иран, въпреки значителните загуби, военните продължават да разчитат на сравнително евтини дронове и малки бързоходни лодки, за да възпрепятстват корабоплаването през Ормузкия проток.
"Не бих сравнила ситуацията с Афганистан или Ирак, защото там САЩ разполагаха със сухопътни войски", казва Кели Грико. "По-скоро бих направила паралел с Ирак през 1990-те години до началото войната в през 2003. Тогава САЩ налагаха забрана за полети над части от страната, като използваха за тази цел въздушната си мощ и периодично нанасяха удари. Мисля, че сега ще се получи нещо подобно – трайна зависимост от въздушна мощ и без ясна перспектива за край на конфликта."
Дилемата с Ормузкия проток
Според Меган Сътклиф все още е възможно да се избегне поредната "вечна война". "На този етап подобен развой изглежда малко вероятен, но не е безпрецедентен. През пролетта видяхме САЩ и Иран да се впускат в пълномащабна война, а през май Доналд Тръмп промени курса си, промени тактиката си и обяви прекратяване на огъня и впоследствие улесни преговорите, които – макар и след труден процес - доведоха до подписването на меморандум за разбирателство."
Кели Грико смята, че конфликтът трябва да бъде разрешен чрез преговори. "В основата на разногласията в момента е Ормузкият проток. Това е най-належащият проблем, защото докато той е налице, цялата световна икономика е взета за заложник. Необходимо е да бъде постигнато някакъв вид споразумение."
За Техеран обаче възможността да застрашава корабоплаването през протока остава един от малкото ефективни начини за оказване на натиск върху САЩ и съюзниците им въпреки значителното превъзходство на американската армия. Иранските лидери едва ли биха се отказали от този лост на влияние, без да получат съществени отстъпки в замяна.
Докато и двете страни предпочитат да увеличават натиска, вместо да търсят компромис, съществува риск войната да се проточи с години, превръщайки се в поредната американска "вечна война".
