Даниел Андонов, Николина Спасова, Никола Тониев и Андрей Асенов бяха заедно с други ученици от Националната гимназия за древни езици и култури на церемонията "Достойните българи" на 24 юни. Там "24 часа" отличи наши сънародници с големи сърца.
Николина: Заблуда е, че социалните мрежи сближават
Никола: Нож с две остриета са и пълна забрана за деца няма да е правилна
Още акценти от интервюто:
- Вълнуващо бе да видим обикновени хора, които правят добро, без да чакат отплата
- Телефоните са дразнител, научно доказано е, че намаляват когнитивните способности
- Намираме добри новини в социалните мрежи, ако съдим само по телевизията, преобладават лошите
- Гостувахте на церемонията “Достойните българи”, която “24 часа” организира за 23-и път. Какво ви направи най-силно впечатление?
Андрей Асенов: Направи ми впечатление магнитудът. Учудих се от мащаба на събитието, от нивото на организацията, мястото, на което се проведе събитието - в НДК. Нивото много ме изненада. Атмосферата беше страхотна. Беше истинско и на ниво.
Никола Тониев: Организацията беше на изключително високо ниво. Мога само да ви похваля за това, защото събитието заинтригува хората. Може би най-много ми хареса това, че имаше баланс между известни и неизвестни лица. И това е хубавото на такива събития, че човек узнава за добрите постъпки не само на хора, които са му познати, а и на съвсем обикновени хора. Тук мога да дам пример, който ме развълнува - с хигиенистката от болница, която е намерила пари и ги връща. Това ме възхити. Чрез такова събитие много хора успяват да разберат и наистина да видят, че в България има много добри хора, които искат да помагат на другите.
Даниел Андонов: Това, което ми направи супер добро впечатление, е, че имаше изключително много отличени българи, които са спасили човешки животи. Става дума за хора, които не мислят за собствения си живот. Те просто виждат непознат човек, но първата мисъл, която изниква в главата им, е как трябва да спасят. Например граничния полицай Ивелин Арабаджиев, който спаси много хора от обърнал се автобус, или Емурла Мехмед, който спаси от горяща сграда майка и дъщеря. Това са хора, които поставят чуждия живот над своя, без да мислят за последиците, без да мислят дали те самите ще станат жертва. Те не са го направили с цел после да бъдат отличени в “Достойните българи”, а за да спасят човешки живот. И чрез показването на тези българи те дават своя пример. А това е важно в години, в които българското общество е разединено по политически и по всякакви причини. Така обществото може да се сплоти - да следваме примерите и да си помагаме.
- Вашето училище също беше споменато на церемонията.
Никола: От Стоилка Арсова, която беше наградена, защото е направила в електронен вариант подписите на известни българи от времето на Възраждането. Тя спомена, че ние като училище, като общност сме ѝ помогнали.
- Какво най-много ви развълнува?
Николина Спасова: Това, че тези хора не искаха внимание за себе си. Те просто излязоха на сцената и благодариха, обаче беше много искрено и много от сърце. Те даже не искаха да държат речи, за да не привличат още повече внимание към себе си.
- Какво е да си достоен в днешно време?
Николина: Няма точно описание. Това е все едно да кажем кой е красив и кой не е. Просто ако е извършено със сърце, с морал, с истинско искрено желание, може да бъде достойно. И си струва да се прави добро.
Даниел: Да си достоен българин, не е просто да принадлежиш към даден етнос, а да допринасяш за обществото по възможно най-позитивен начин, без да очакваш отплата. Да правиш добро, без да очакваш нищо в замяна, а защото така ти е казало сърцето, така са казали идеалите ти и моралните ценности.
Андрей: И за мен да си достоен човек, не само българин, е да извършваш добрини, без да очакваш каквото и да е в замяна. Според мен да си достоен, означава да не отстъпваш от думата си, от обещаното.
Никола: Ако човек е достоен, трябва по някакъв начин да обединява хората около нещо хубаво и да спомага това разединение в обществото, което наистина е доста голямо в днешни дни, да се намали. Да убеждава останалите, че се случват и добри неща, а не само лоши, защото по цял ден слушаме само за събития, които изобщо не са положителни.
- А хубави новини чули ли сте скоро?
Никола: Хубави новини много рядко се чуват и аз много се радвам, че присъствах на това събитие, за да чуя хубави истории за добри хора, които помагат на другите, а не само за хора, които убиват, които извършват престъпления.
Андрей: В социалните мрежи, в новинарските потоци има положителни новини. Разбира се, не само. Както Никола каза, не всичко е черно. Хубаво е да знаем кои са слабите черти на обществото, но в крайна сметка е важно също така да знаем, че има хора, които са добри истински и които са достойни българи и хора.
Даниел: Не съм чувал много добри новини. Повечето са за природни бедствия като голямото земетресение във Венецуела. За убийствените жеги в Западна Европа. Имам сестра, която учи в Италия и при нея наскоро температурата достигна до 45 градуса, имало е много инциденти, дори жертви. Чувам лоши политически новини. Просто лошите новини като че ли привличат повече вниманието и повече се отразяват. А има много добри новини, повече съм ги срещнал в TikTok например. Мнозина, като чуят за тази социална мрежа, се сещат веднага за някакви безсмислени клипчета, за трендове, които понякога застрашават човешкия живот, но в същото време там се разпространяват и много хубави новини. Виждал съм от Мексико, от Финландия, от Южна Корея - за научен напредък, за неща, които помагат в демографски и икономически план, новини, които не се отразяват толкова много по телевизията, колкото за инциденти, пътни произшествия и други подобни.
Николина: Аз съм човек без социални мрежи Нямам Instagram, TikTok, Facebook. При мен повечето новини идват от телевизията, и то като случаен слушател. Ако съдим само по телевизията, преобладават наистина лошите новини. Много рядко се срещат добри, и то по-скоро, ако целенасочено се гледат някои предавания. В световната обстановка в момента няма какво по-различно да очакваме.
- “24 часа” си пожела за 35-ия си рожден ден щастието да е първа новина. Вас какво ви прави щастливи?
Николина: Това да обичаме хората около себе си, да се чувстваме добре сред тях, да постигаме целите си. Смятам, че това е достатъчно.
Даниел: Семейството ми да е здраво и щастливо. За това се моля всеки ден. С другото все ще се оправим, дали ще е материално, или не. Важното е да сме заедно, да сме сплотени И разбира се, не само семейството ми, но и като цяло обществото. Да няма конфликти в света, да имаме повече поводи за щастие.
Андрей: Позитивните емоции, породени от добри дела, могат да бъдат много мощен двигател за човечеството в глобален аспект. Щастието поне за мен е именно това да помагам доколкото мога, без да очаквам нещо в замяна.
Никола: Щастлив ме прави семейството ми и близките ми хора и всички около мен, които ме подкрепят, за което им благодаря. Щастлив съм, когато си поставя дадена цел, да я изпълня и да има положителен резултат. Щастлив съм, когато помагам на други хора. Не говоря само за приятелите или за семейството. Говоря и за бездомни хора, които по някакъв начин търсят помощ или се опитват да си изкарват прехраната. Не подминавам хората, които свирят по подлезите. Правят го от сърце.
- Обсъжда се забрана за социалните мрежи за учениците. Какво мислите по тази тема?
Николина: Смятам, че това ще бъде положителна промяна в полза на учениците. Те ще развият способностите си за общуване очи в очи, което ще им помогне да създадат истински стабилни отношения в живота. По мои наблюдения съучениците ми, които прекарват огромна част от времето си в мрежите, губят усета си за истинските връзки, разчитайки на комуникацията предимно в споменатите платформи. Като човек, който няма социални мрежи, мога да твърдя, че по никакъв начин не се чувствам ограничена или изолирана, а напротив, щастлива съм, че не съм част от този фалшив, измамен свят. Но забелязвам и колко хората се отдалечават един от друг в реалността, заблуждавайки се, че споделянето на снимки и съдържание или разменянето на съобщения ще ги сближат.
Никола: Социалните мрежи са свързани с голяма част от ежедневието на учениците. В днешни дни младите хора не се информират толкова от телевизия, вестници и радио, колкото от социалните мрежи. Точно оттам те разбират какво се случва в света. Проблемът настъпва, когато социалните мрежи се превърнат в изгубване на действителността и излишно губене на време, което се случва в последните години. Затова бих казал, че социалните мрежи са нож с две остриета и точно затова няма да е добре да бъдат напълно забранени. По-скоро да се наложат ограничения върху достъпа и времето, което прекарват децата в тях.
- Телефоните имат ли негативен ефект върху тийнейджърите?
Николина: Телефоните са дразнител в средата на едно дете, защото те го привличат със светлина, цветове, звук. Лош е и подходът на някои родители, които дават телефон на децата си от най-ранна детска възраст, за да ги занимават по някакъв начин. Научно доказано е, че дори гледането в телефона от бебе или малко дете намалява когнитивните му способности, а дори слабото лъчение поразява органи още докато са в развитие. Впоследствие тези деца развиват проблеми със задържане на вниманието и бих казала дори неадекватно поведение в дадени ситуации. За мен е грешка прекаляването с технологиите в клас. Така не просто децата не могат да се откажат от всекидневното гледане в екрана, а дори са задължени да го правят и в училище. В такъв случай, как бихме могли да им кажем: “Остави си телефона и вместо това отвори книга.”? Твърдо съм на позиция против телефоните до 15-годишна възраст, дори до пълнолетие.
Никола: Телефоните в последните години станаха неизменна част от живота на подрастващите. Те не служат само за информиране и развлечение. Вече се превърнаха в нещо, което доста вреди върху концентрацията, паметта и нервната система на децата. Започват да имат все по-отрицателен ефект върху развитието, защото губиш пряка връзка с действителността, тялото ти спира да извършва неволеви движения като мигане, което влияе зле на здравословното състояние на децата.
- За какви професии мечтаете?
Никола: Все още не съм се замислял какъв искам да стана. Каквото и да работя обаче, искам на първо място да се опитам максимално да съм от полза на обществото.
Андрей: Мечтая да съм автомобилен инженер и го желая от петгодишен. А уча в НГДЕК, защото класическата гимназия ми дава основа за разбиране на историята и на хората като модел на поведение. Езиците също са много полезни. Всичко, което ми дава НГДЕК, ми помага за разбиране на математиката, на законите на физиката.
Даниел: Искам да стана съдебен медик. Това е много важна професия за решаването на криминални случаи. Няма пряко да спася нечий човешки живот, бих могъл да предотвратя загубата на друг.
Николина: Още се колебая, но много ме влече инженерството. От друга страна, много обичам да пея. Всъщност това беше едно от нещата, заради които исках да вляза в НГДК, въпреки че математиката и физиката са ми от любимите предмети. В училището съм от пети клас. Когато трябваше да кандидатствам, мечтата ми беше да вляза в хора и да пея. Това е увлечение и дори да не ми стане професия, смятам да го продължа като хоби.
Даниел: Искам да добавя, че трябва да бъдем по-сплотени и да си помагаме. И по повод на световното по футбол - не трябва да оставяме незначителни неща като футболни отбори да ни разединяват, малоумно е. Футболът е игра, чиято идея е да ни сплотява, да ни забавлява. Не може да се разединяваме по това какъв отбор харесваме, какъв цвят тениски искаме да носим.
