Броени месеци след поредните си парламентарни избори (осми на брой за по-малко от 5 години) България бързо се насочва към всеобща политическа и обществена криза. Поредният припознат за „спасител" бързо се оказа творец на хаос и недоразумения – както в своята външна, така и във вътрешната си политика. Противоречивите – често взаимоизключващи се политически решения изправиха срещу новото правителство както партиите и привържениците на проевропейската ориентация на страната, така и русофилската – антидемократична периферия, плюс значителна част от тези, които буквално вчера гласуваха за Радев заради обещанията му да ревизира курса на държавата. Обикновеното организационно-техническо решение за разполагане на самолети-цистерни на летището в българо-американската база „Безмер" превърна политическия разпад на Радевата коалиция във вече наистина необратим процес.
Преди всичко, защо са необходими тези драматични публични ажиотажи? По силата на самото споразумение за съвместно ползване на базите, българската държава може да даде обикновено разрешение за базиране на самолетите-цистерни. Освен това споразумение, София има и по-широко рамково споразумение с Вашингтон за стратегическо партньорство (гласувано в парламента). Но ако правителството прецени, че искането за временно базиране на самолетите е опасно – може и да го откаже. Само че трябва да има аргументи за това. Вайкането, че „няма накъде", трябва да се съгласим, но „нека парламентът се изкаже" е целенасочен жест за „умиване на ръцете" от страна на Радев, на когото между другото много му отива ролята на Пилат Понтийски... Ако не дай Боже, утре трябва да взимаме по 5-6-10 подобни решения на ден в условия на криза – пак в парламента ли ще ги вкарваме?
Трескавият ажиотаж около цистерните в Безмер очаквано подпали остра политическа криза. Ами какво ще правим ако Иран ни удари? В Гърция и в Румъния има много по-голяма и постоянна концентрация на американски ВВС, но в Атина и Букурещ никой не се оплаква от това. Напротив, служейки си със здравия си разум, отговорните лидери в двете страни си дават ясна сметка, че в съдържателен и дългосрочен план американското военно присъствие е в много по-голяма степен гаранция, отколкото риск за националната им сигурност. В Германия протестират, че Вашингтон изтегля част от своите базирани в страната военни сили. В България както властта, така и обърканото от системна кремълска пропаганда лъжа русофилско население е убедено в обратното – че американското (или като цяло западното) военно присъствие е „тук за да ни подпали". Режимът в Техеран трябва да е глух или незаинтересован, за да не си даде сметка за шансовете, което подобно глупаво поведенние на София му дава. От Техеран не пращат ноти нито на гърци, нито на турци, нито на румънци – а само на страхливата прислуга на чужди господари в София.
Но тази криза има и по-дълбоки измерения от простото суетене на властта и от плашенето на „електората". В условията на лавинообразно разочарование от бързия провал на поредния „спасител", върху мисленето и действията на големи маси от хора започва да действа като паническа вълна системната лъжа на кремълската пропаганда за ролята на Америка, на Европа, на НАТО и на целокупните партньорства на България - не като база за развитие и сигурност, а като причина за заплаха. Не можем да искаме от обикновения човек да се ориентира в крайно противоречивата картина на днешния свят, без той да има „на разположение" нормална държава и минимално доверие към тези, които го управляват. Елементарни процеси на военно-техническо сътрудничество като временното базиране на американските цистерни се интерпретират от хората – с помощта на копейките и останалите политически фарисеи – като „края на света", като навечерие на иранска ракетна бомбардировка над България.
Ами да – нямаме самолети (ВВС елитът лети на бараки Миг-29, а новите Ф-16 са под чергило), нямаме ПВО – включително защото онзи ден излязохме и от коалицията за съвместно разработване на нови ПВО системи. Откъде да знаят хората, че ако Вашингтон базира тук цистерни, той ще държи „под око" – под ракетен обстрел всеки опит за поразяването им, дори и Техеран да има с какво да нанася подобно поражение. Тези притеснения на хората се засилват в контекста на многобройните хаотични и малоумни движения, които Радев направи буквално за няколко седмици... Не казвам, че е лесно да си марионетка, на която конците се дърпат от скарани помежду си кукловоди. Но все пак – какво да си мислят хората? Премиерът замрази в Анкара един „много изгоден договор" като този с Боташ. Ходи на раходка на срещата на НАТО, но не присъства на най-важната кръгла маса – за военната индустрия и координирана отбрана чрез динамични инвестиции в нея. След няколко дни отиде в Париж и изведе България от коалицията на желаещите. Тази коалиция е за подпомагане на Украйна, но по същество тя е един от динамичните формати на засилено европейско отбранително сътрудничество в условия на частично отдръпване на Америка от пряката отбрана на Стария континент.
Според Радев „българският суверенитет" не предполага подобно сътрудничество. Външната министърка е на друго мнение – на следващия ден тя подкрепи в Киев декларация, в която принципите на „коалицията на желаещите" са изложени подробно и в най-категорична форма. Това пък се оказа грешка ... или не съвсем...
Нотата от Вашингтон за разполагането на цистерните идва именно в този хаотичен контекст. Повтарям – най-обикновено организационно-техническо искане, в съответствие със статута и разпоредбите за ползване на българо-американските бази и на стратегическото партньорство. България - доколкото ми е известно – е единствената държава, в която проблемите на външната политика пораждат силно вътрешно разделение и конфликт. Навсякъде другаде политиците спорят за вътрешна политика и се обединяват зад националния интерес по външната политика. Но това, което се случва в дебата за самолетите-цистерни надхвърля дори и скандалните български стандарти за магарешки инат, слугинаж на чужди сили и брутално използване на националната сигурност за котерийни политически цели. С Радев тръгнаха да се разправят първо съюзниците му – извънпарламентарните социалисти, парламентарните възрожденци, както и цялата нахъсана кремълска пета колона, припечелваща от медийна антизападна истерия. Мистър Хиперинфлация – за пореден път – отправи предупреждение, че „си отиваме", ако не стане това, което той иска – да се затворим в черупката си и „да се борим за мир". Чалгаджийският лидер изпищя, че чака иранска атака – и „Радев ще е виновен". Нищо, че правителството, част от което доскоро беше чалга партията, първо прие – и то на аерогара София – два пъти повече цистерни. Ама нали трябва да си вдигаме рейтинга...
До каква низост достигна т.нар. „политическа класа" за да произвежда и да настанява на власт подобни „лидери" от десетилетия насам! Той завърши по милост държавната консерватория, но днес уверено управлява държавната геополитика... И защо да не я управлява – повечето около него и над него са на неговия акъл. Затова Гърция дава на Вашингтон база след база – за да ги използва като щит за собствената си сигурност.
Затова Румъния иска да концентрира най-голямата американска отбранителна общност в базата си до Констанца „Михаил Когълничану" – защото така засилва отбраната си до максимум. За нас обаче шестте цистерни са преддверие на апокалипсис. Защо? Ами защото лидерът на чалгаджийската политическа буфонада така твърди... В тази политическа среда не могат да се взимат нормални политически решения – не само от случайни хора като Радев, инсталирани от далечни меценати. По принцип не могат да се взимат. Каквото и решение да вземеш – то ще стане обект на партизанска истерия и амбулантна злоупотреба от страна на „колегите" ти... Какъв национален интерес – каква национална сигурност – какъв политически елит? Господ да ни е на помощ, друга подкрепа в този батак не виждам. Защото и да искаш – насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. И това го знаят тези, които трябва да са наши партньори – и в сигурност, и в развитие, и в управление.
НАТО и ЕС не са заплаха за националната ни сигурност, както твърдят отвсякъде въртеливите копейки – предатели. За една държава, която десетилетия наред не е инвестирала нищо в отбраната си, за една държава в центъра на Балканите, за една държава, граничеща с двете регионални – ревизионистични бивши империи на изток и на юг, за тази държава няма друго спасение освен да се сдружава – и то с тези, които наистина са заинтересовани да й помогнат – по силата на собствения си интерес и дилеми за сигурност. Вие давате ли си сметка какво ще стане с нас, ако утре се окажем „неутрални"? То при все НАТО и ЕС сме се докарали до състояние на напълно разграден двор, а без тях...? Боташ ще ви се види милувка! Никой не е длъжен да се грижи за вас. Никой не е длъжен – въпреки че е силен – да уважава слабостта ви. Сбъркали сте света, в който живеете. Ще го отнесете – грозно ще го отнесете, и това ще бъде справедливо. Защото глупостта се наказва по-сурово дори и от предателството.
Кашата, в която „новият спасител" ни забърка за броени месеци не може да продължава дълго. Или ще приключи – или ще прерастне в трагедия... Не дай Боже! Но какво ще дойде след нея? Нов чалга карнавал - със същите мутри – тарикати – хитреци, които „танцуват" хаотично по сцената вече десетилетия наред...? Може би пак „коалиция на политическите желаещи – буфосинхронисти"? Боже имай милост над нас! Нали все пак има поговорка – само Господ се грижи за лудия и за пияния..
