Шейхът е прав. Малоумните "либерални" претенции за "демократизация" от западен тип по време и след т.нар. "Арабска пролет", превърнали се в официална политика на Америка и на ключови европейски страни, доведоха до масово поемане на политическата власт в арабския свят от ислямски фундаменталисти.
Свалянето на Кадафи - отдавна на дневен ред с оглед на агресивната му терористична политика по света - бе направено по начин, чиято "демократичност" доведе до разпад на държавата Либия. Едно от последствията на подобна "демократизация" бе отварянето на мощен африкански канал за нелегална миграция към Европа през либийска територия и Средиземно море.
Гражданският бунт в Египет изкара на площад Тахрир в Кайро интелектуалци, младежи и други части от малката средна класа на страната, но на власт след формално демократични избори дойде Мюсюлманското братство начело с президента Морси. Той веднага започна "демократични" мероприятия по назначаване на ислямистки главорези на ключови държавни позиции и бърз демонтаж на светската правосъдна система (с всичките й ограничения в условията на светския авторитарен режим на Мубарак).
Голям шанс за Египет и за света бе обстоятелството, че генерал Сиси не се оказа последователен "либерал" и изхвърли с преврат ислямиста Морси от власт.
Авторитарните режими на Саддам и на Асад в Ирак и Сирия бяха отвратителни с насилието и самозабравянето на диктаторите, стоящи на върха. Но оспорването им с претенциите за "гражданско противопоставяне" и "демократизация" доведе до масирани граждански войни и гигантски престъпления на касапи-ислямисти, подкрепяни пряко от Запада - както от Вашингтон, така и от Европа.
Трябва да си малоумен или просто "постмодерен левичар", за да изобретиш такава виртуозна стратегия - да "демократизираш" общества, доминирани от примитивен традиционализъм, от фундаменталистки ислям и от отсъствие на каквато и да е плуралистична гражданска традиция.
Докато Близкият изток се превръщаше в регион на кървав хаос и царство на ислямистки произвол, изригнал от пъкъла, наследниците на западните "либерали", подкрепили "Арабската пролет" бяха принудени да преговарят и да подкрепят на власт в повечето от тези страни главорези-фундаменталисти, облекли за случая костюми и вратовръзки. Което не им пречи в "свободното" си от дебати със западни либерали време да продължават да избиват непослушните общности на собствените си народи.
Мохамед бин Зайед е един от най-интелигентните и успешни лидери на днешния арабски Близък изток - осигурил процъфтяването на ОАЕ в един регион, където за стандарти на държавно управление в продължение на десетилетия бяха утвърдени не само диктатурите на Саддам и Асад, наследени от кървав ислямистки хаос, но и тоталитарният Молох на ислямистки Иран, който беси публично своите 16-18 годишни младежи само за това, че искат да живеят достойно.
Оставете на мира бин Зайед да управлява според своята собствена мъдрост и разбиране за възможно и невъзможно в собствената си страна и сред собствения си народ. Оставете Мохамед бин Салман да нормализира поне малко своята страна, управлявана прекалено дълго от истеричен уахабизъм и спонсорираща кървави ислямистки оргии навсякъде по света.
Опитайте се да демократизирате самите себе си, защото все по-малко хора в собствените ви страни подкрепят причудливите ви културни и политически експерименти, диктувани от този т.нар. "либерализъм", който доведе целокупния Запад до поляризация, криза и задънена улица. Хайде, починете си малко!
(От Фейсбук)
