Модерните инфлуенсъри казват, че в неделя човек трябва да се “заземи”, да пие смути, да усети шума на вълните и да медитира за баланс на духа. Реших да действам по протокол. Сложих късите панталони, пуснах се по пясъка и затворих очи за 5 минути. Вместо вътрешен мир мозъкът ми веднага започна да пресмята, че смутито струва колкото 3 кг свински врат на промоция, а цената на сянката под чадъра расте по-бързо от криптовалута по време на криза.
Питах момчето на плажа за “еластичност на търсенето” и дали ценообразуването е съобразено с индекса на потребителските цени. Той ме изгледа, намести си ланеца и ми отговори с академична прецизност: “Братле, или плащаш за пластмасата, или отивай да се печеш на асфалта зад тоалетните”. Ето това е пазарна икономика на първа линия! Адам Смит да си скъса дипломата и да стане сервитьор.
Но истинският шок дойде на капана за риба. Там цацата се продава на цена, която е нещо средно между суши с черен хайвер в Токио и филе от акула в Монако. Според мен цацата на капана в момента преминава през тежка криза на идентичността. Тя вече не се чувства като пържена риба, а като ценен инвестиционен актив. Поръчваш си 100 грама и сервитьорът те гледа с респект, сякаш току-що си купил три апартамента “на зелено” в “Лозенец”. Въобще ценообразуването по нашите плажове е толкова абстрактно, че Салвадор Дали би се почувствал като чист реалист.
Иначе всичко е точно. Работната седмица идва, отново ще се затворят едни врати и ще започнат епични оперативки по министерства, ведомства и всякакви канцеларии. Онези административни шедьоври, в които десет души с костюми и сериозни изражения се събират в петък, за да обсъдят доклада от сряда, на базата на който ще се напише стратегия за оперативката в следващия понеделник.
Както и да е. Наздраве за балансирания бюджет, за свободната икономика на цацата и за всички, които утре вместо бюрокрация ще изберат да свършат малко реална работа. Изборът е наш.
(От фейсбук)
