Преди 90 години Уолтър Дюранти, кореспондентът на „Ню Йорк Таймс" в Москва, печели наградата „Пулицър", най-престижното отличие в американската журналистика, с репортажи, че глад в СССР няма. Живее в просторен московски апартамент, има кола с шофьор и достъп до Сталин. Истината разкрива младият британец Гарет Джоунс, който обикаля украинските села пеша и записва в дневника си: „Няма хляб. Мнозина умират."
Отговорът на Дюранти излиза в „Ню Йорк Таймс" на 31 март 1933 г. под заглавие, което остава в историята на журналистиката: „Руснаците са гладни, но не гладуват." Подзаглавието на същата статия признава: „Смъртността от болести, дължащи се на недохранване, е висока." Отричането е в заглавието, а истината — с дребен шрифт под него.
Дюранти не е бил платен агент. Не е имало нужда. Достатъчни са комфортът, привилегированият достъп и лукса да виждаш само онова, което ти показват. Най-опасната пропаганда започва с избирателна истина, много покрито и много изчезнато.
Тази седмица форматът „очевидецът от Москва" се появи отново в българския ефир в най-убедителния си вид: човек, който честно разказва какво вижда с очите си. И голяма част от разказа е вярна. Москва е чист град, метрото е впечатляващо, школата, която очевидецът е изградил там, изглежда образцова — жалко, че у нас рядко виждаме подобни примери. Дюранти също не е лъжел за апартамента си.
Проблемът не е в това, което очевидецът вижда. Проблемът е в това, което остава извън кадър.
Не вижда, че цената на табелата не значи гориво на колонката. В момента в редица руски региони бензинът се продава с купони, опашки има и в самата Москва, а на черния пазар цената на литър бензин за дни скочи драматично. Недостигът беше признат лично от Путин след като украинските дронове извадиха от строя всички големи рафинерии без една.
Не вижда, че евтиното парно се плаща другаде. 38% от руския бюджет отива за армията и службите, данъците се вдигат с официален мотив „финансиране на отбраната и сигурността", а гражданската икономика спря да расте.
И не вижда, че в тази държава се дават години затвор за публикация, наричаща войната „война".
Русия ще остане наш съсед и след нас — и точно затова сме длъжни да я виждаме такава, каквато е. Общ език се намира с реалността, не с витрината.
