- След като разчитаме на изкуствения интелект, не знам вече има ли смисъл от Моцарт, от Бетховен, от Брамс
- Разплаках се, когато четях безобразията срещу Дара
- Със Стефан Димитров мислим за голям концерт, но не обичам да говоря предварително, за да не разваля нещата
Онзи леко дрезгав тембър на Богдана Карадочева! Прави я абсолютно разпознаваема дори и когато не пее, но предимство пред него всъщност имат десетките песни, всяка една от тях превърнала се в хит. Сред тях са "Дано" ("Ако до всяко добро същество"), "Остаряваме бавно", "Иване, Иване", "Нова година", "Безнадежден случай", "Бермудски триъгълник" и още, и още.
Талантливата и обичана певица е родена на 19 юли 1949 г. в София. Има десетки награди у нас и в чужбина, нещо повече, дори е канена да гради кариера навън, но "пред Париж избирам София", както тя самата обича да казва. През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София.
С композитора Стефан Димитров са заедно и в писането на песни, и на сцената, а и в живота. От първия си брак тя има син - Лъчезар Аврамов, и двама внуци.
- Г-жо Карадочева, шеговито поискахте да не говорим за рождения ви ден. Защо, не обичате равносметките или не обичате възрастта?
- И двете не ги обичам. Нито равносметките, нито възрастта, която е една цифра, а тя не ме интересува. Важното е духът. Аз имам дух, и то млад.
- Как ще празнувате утре?
- Никак не ми се празнува тая година. Все пак ще отида с няколко приятели да пием по една чаша вино, но тези тържества, които съм правила, сега вече не ми се правят.
- Какво ви носят тези години? Вашите все пак са израз на успешна и бляскава кариера.
- Носят ми мъдрост и зрялост. На мястото на младостта идва мъдростта. Помъдряла съм. Щастлива ме прави това, че синът ми имаше рожден ден на 14 юли - родила съм си го като подарък за моя рожден ден пет дни по-рано.
- Какво носят децата в един живот?
- Смисъла. Иначе другото няма смисъл. Децата са смисълът, бъдещето, животът и Бог да ги пази.
- Какво не сте изпели досега, а ви се иска?
- Когато ми се прииска да пея за нещо, се обаждам на Маргарита Петкова, която много ми уйдисва на акъла и веднага прави текста. Така ѝ казах преди време: “Марго, дай да правим нещо за жените” и се получи песента “Само за жени”:
Ех, момичета
и на 20 и на 30 по две,
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.
Сега имам една нова песен - “Жена съм аз”, за жената, която сама е преминала през всичко. Пак на Маргарита е текстът, а музиката е на Стефан Димитров. Страшно много гледания имаше в социалните мрежи. Аз обаче не ги чета.
- А слушате ли музика, написана с помощта на изкуствен интелект? И как възприемате бързото му навлизане в творчеството?
- Аз лично не го възприемам, обаче Стефан направи един експеримент и пусна своя музика през изкуствения интелект. Появиха се 200 различни аранжимента, даже варианти на испански, на английски. Много интересно. Понякога изкуственият интелект дава качествени неща, но трябва да е върху истинска музика, а не така, както правят. Казват една дума и вече написали песни, а те всъщност стават боклуци. Не знам тогава има ли смисъл от Моцарт, от Бетховен, от Брамс?
- Факт е, че много от новите песни са еднодневки. Вие можете ли да запеете някоя от тях примерно?
- Нито една. Изкуственият интелект може да ти помогне с аранжимент и с друго виждане на съответната музика, но трябва да я има. Напоследък чувам много песни без музика, което е ужасно. А и текст нямат и става нищо и половина.
- Не влизате в социалните мрежи, но внуците ви не ви ли разказват какво се случва там и в интернет? Технологиите за тях са нещо естествено.
- Те гледат непрекъснато, но не бих казала, че са много запалени и слава богу. Искам да са интелигентни хора, да четат и да се занимават с нещо сериозно. Приятели ми четат понякога какво пишат хората и така разбирам, че тези социални мрежи са и много вредни. Освен че отнемат време и очи, вътре е пълно с безобразни и злобни неща. Защо? Кому е нужно това нещо?
- Тази словесна агресия продължава да се проявява в цялото ни общество. Защо се случва така, може ли да бъде спряна?
- Не знам какво им става на хората. За голямо съжаление, целият свят е объркан. Какви само неща се говорят! Напоследък виждам нещо, което уж бяхме забравили - правят се доноси срещу хора. Просто някой казва нещо и донася, ама не е проверил, ама не е разбрал точно. Това са доноси.
- Връщаме ли се по този начин към едно време, от което искахме да се освободим?
- Много ме е страх да не се върнем. Точно се отскубнахме оттам и полетяхме. Много ще е тъжно, ако се случи. И тези деца, които нямат понятие за онова време, те си мислят, че винаги е било така, винаги са ходили в Гърция, в Испания, в Лондон. Аз имам много горчиви спомени от онова време.
- Кой е най-тежкият ви спомен?
- Естествено, споменът за моя баща, който си отиде и който няма гроб. Това не е ли зловещо?
- Къде палите свещичка за него?
- Имам си една ваза, която съм си определила, и в нея слагам по едно цвете. Тъжна работа.
- Каква мъдрост искате да предадете на децата си?
- Аз им предавам само мъдростта да вярват в Бог, да са смирени и да са добри хора, защото това е най-важното нещо. Стига с тая злоба и с това отрицание. Мама така ни е учила с брат ми, Бог да ги прости и двамата. Смирението, а и възпитанието са неща, които учиш вкъщи. Иначе да си агресивен, това е най-лесно. Като онези, които се карат по опашките или сядат вечерта и почват да пишат срещу някого. Това е отвратително.
- Само вярата достатъчна ли е, за да бъде човек успешен? Какво още трябва на артиста например, къде остава талантът?
- Нали знаеш какво казва Труман Капоти - че трябват по 90% талант, труд и късмет. Въпреки че някои хора отричат късмета, аз не съм такава. Мисля, че е много важно и че всеки се е родил със звездичка. Може да си много трудолюбив и никога да не постигнеш нищо.
- За кой ваш късмет сте най-благодарна?
- За късмета, че съм жива, че още виждам слънцето, цветята, децата. Това не е ли късмет? Човек трябва всеки ден да благодари, защото колко хора на твоята възраст ги няма и са на небето, а ти все още си жив, защото така е решил Господ.
- Бяхте в журито, което избра Дара и българската песен за “Евровизия”. Сега конкурсът пристига в България. Колко голямо признание е това?
- Радвам се много. Аз много харесах Дара, когато се яви. Искам да ѝ пожелая да пее хубави песни, защото песните са много важно нещо. А без една хубава песен с мелодия, с музика в нея и с текст не става. Не може да се пеят само някакви тонове. Дано да има късмет в това, че “Евровизия” ще е в България.
- Досега българската музика не беше толкова разпознаваема навън. В този смисъл късно ли дойде “Евровизия” у нас, или точно навреме?
- Наистина не бяхме разпознаваеми, но няма късно и рано. Това е точният момент. Точното време на точното място с точните хора.
И в това има късмет. Дара е талантливо момиче, желая ѝ световна кариера, защото тя може. Но пак казвам - музика, музика, музика. Трябва да има музика, която се помни, която остава в съзнанието на хората. Точно заради нея песните от нашето поколение и от предишното се помнят.
- Спомняте си колко много хейт се изля върху Дара преди победата ѝ. Защо има толкова лошотия? Или по-скоро това е комплексът, че не вярваме, че можем да успеем.
- Това момиче не заслужаваше такова нещо. Аз се разплаках веднъж, четейки тия безобразия. Какъв човек трябва да си, за да седнеш да пишеш, без да разбираш? Защото това са хора, които не разбират нито от музика, нито от артистично присъствие, нито от това какво е “Евровизия”. Не е най-великото нещо на света, но е конкурс. В журито, в което бях с Любо Киров, Нина Николина, Криско, ние знаехме, че тази песен е подходяща за “Евровизия”. Те не знаят, обаче плюят - устата ѝ каква е била, косата ѝ каква е била. Какво ви интересува бе, хора? Важното е Дара да бъде себе си. Тези хора, които пишат, според мен нямат биографии, нямат с какво да се занимават и това им е забавно.
- Как може това да се промени?
- Много трудно. Как да се промени? Това е мислене, манталитет.
- Участвали ли сте в конкурс, за който много сте се притеснявали, но пък много сте искали да спечелите?
- Печелила съм много конкурси и винаги съм се притеснявала. И до ден днешен се вълнувам от всяко появяване на сцената. Сърцето ми ще изхвръкне. Винаги съм казвала, че сцената е бездна, в която влизаш, без да знаеш какво ще се случи. Всичко може да се случи. Имам спомен как съм падала на сцена, и то не един път. Веднъж беше доста гадно, защото паднах върху едни кубове, които бяха нещо като декор. Бях с черни чорапи. Скъсаха се, естествено, една кръв потече и публиката само каза: “Ау”.
- Прекъснахте ли концерта?
- А, не, продължих. Сцената е нещо велико. Продължаваш и толкова.
- Откъде идва тази сила да пренебрегнете всичко и да излезете на сцената?
- Не мога да ти обясня откъде. От професията. Сцената е велико нещо.
- Със Стефан Димитров ще участвате в концерта в памет на Михаил Белчев “Белчевия род го има” на 12 октомври. Какво ще изпълните?
- Трябва да изпеем нещо. Мъчно ми е за Мишо и много ми липсва. Той ми беше много близък приятел и се обичахме. Светла му памет.
- Заедно с вас ще бъде и Васил Найденов. Двамата със Стефан Димитров все още ли са скарани заради авторски права, или са готови да си простят?
- Не знам какво се случи между нас. Много обичам Васил Найденов и напоследък гледам в мрежите някакви наши стари интервюта. Ние винаги сме заедно, прегръщаме се, държим си ръцете. Нямам обяснение какво се случи, а и със Стефан не си говорим на тая тема. За мен Васил е болката отляво, както самият той пее в прочутата си песен. Впрочем тя е по текст на Маргарита Петкова, музиката е на Стефан.
- Вие самата подготвяте ли нов концерт?
- Със Стефан мислим за голям концерт. Ще го направим, разбира се, и ще видим какво ще стане. Но предварително не обичам да говоря, за да не разваля нещата.
- Имате ли си някакви ритуали, преди да излезете на сцената?
- Казвам молитва и се прекръствам. Разбира се, нося и перлите, които са част от мене. Има ги и в новата ми песен: Красива съм в черната си рокля. Сияят перлите ми в снежнобяло.
- Винаги сте били обществено ангажирана и активна. Как гледате на политиката днес?
- Почти не се интересувам от нея вече, защото не ми харесва това, което се случва. То е далече от мене и неразбираемо. Много думи се казват, много доноси има, както и хора, обсебени от разни имена, които изобщо не ме интересуват.
- Какво ви прави щастлива?
- Това, че съм жива. Казах го и преди малко. Децата ме правят щастлива и те са смисълът на живота. Гледам в една градинка тука в момента колко е красиво, как всичко е зелено и прекрасно. Толкова неща могат да ни правят щастливи и нека благодарим на Бог за тях.
