От учителите се изисква повече работа - за социални мрежи и AI трябва да обясняваме последиците, а не толкова да забраняваме
Норвегия забранява използването на изкуствен интелект от деца под 16 г. Мярката е спрямо една пагубна образователна тенденция - абдикацията на децата от желанието им да мислят. Дали обаче е правилната?
Забраната на джиесеми в училище е добър ход
Ограничаването на социалните мрежи за деца под 16 години - също. За добро или лошо обаче, ИИ е нещо, с което като че ли трябва да се действа малко по-разумно, отколкото със забраната на социалните мрежи. Защото, ако действително има възможност да се направи някакво ограничение на социалните мрежи (в което аз обаче не съм убеден, че е възможно), ще е добре.
Но трябва да си дадем сметка, че изкуственият интелект де факто ще диктува развитието на човечеството оттук нататък. Тоест ИИ е от необратимите открития, като например електричеството, без които човешката технологична еволюция става немислима, защото няма вариант, в който да не се използва в бъдеще.
Норвегия правилно отчита, че в ръцете на деца ИИ ги отучва да мислят, защото им дава готови отговори на въпросите, които те му задават. Забраната да го използват обаче не е нищо друго освен паническа реакция.
У нас за този проблем се говори под сурдинка, а преподаватели в университети, гимназии и дори в начални училища
са в абсолютна паника и шок
Нещо повече - част от тях са обезверени и започват да не виждат смисъл в собствената си работа.
В такава ситуация е съвсем нормално да се реагира консервативно - да се налагат забрани, ограничения, да се търсят начини децата да бъдат изолирани от технологиите и така да се отложи сблъсъка им с изкуствения интелект.
Проблемът обаче е, че този сблъсък ще дойде. Защото, ако не са ползвали ИИ до 16-ата си година, ще им се наложи да го ползват след нея. Или с други думи, забранявайки го в средното училище, ние просто прехвърляме топката към университета. Така не решаваме проблема, а го завещаваме на следващите хора по веригата и го задълбочаваме.
Хората се питат как ще се осъществява контролът, когато се въведе такава забрана? Проблемен е. Обясних на моите ученици, бъдещи седмокласници, че те всъщност са поколение, което се сблъсква с проблеми, с които никое друго поколение преди тях не се е сблъсквало. И онези, които ги охулват, че са
оглупели деца с изтекли мозъци,
защото с часове висят пред екраните, правят огромна грешка. Това е изключително неадекватен начин да се реагира на подрастващата генерация, защото всъщност даже ние, по-възрастните, нямаме отговор на въпроса какво трябва да се направи. Критикуваме децата, но не им даваме ноу-хау как да се справят с тази ситуация. А и сред нас, зрелите възрастни, има много пристрастени към социалните мрежи и електронните устройства. Но когато си пълнолетен, никой не може да ти търси сметка за това, докато излиза, че при децата може. И поради тази причина всъщност идеята за контрол е много трудна идея, защото е нарушаване до някаква степен на личното пространство. А всеки човек има правото да решава как да се забавлява и да си прекарва свободното време.
А реално социалните мрежи не са със статус на наркотични вещества, за да ги обявим веднага за вредни и да ги забраним като хероина или кокаина. Не са и хазарт, който е не по-малко опасен, но виждаме казина на всеки ъгъл, нали? Ако забраним на децата да влизат в социални мрежи, трябва да забраним и на възрастните да си проиграват в игралните зали заплатите и заемите, които теглят. Употребата на алкохол също е опасна, но човечеството някак си се е адаптирало към този порок, при това от векове.
Според мен в момента ние преживяваме това, което човечеството е преживяло през XIX и XX век с адаптирането към тютюнопушенето и употребата на алкохол. Върнем ли се назад,
забраната на алкохола
например е довела до сухия режим в Америка, което пък от своя страна е довело до корупция и до още по-голямо задълбочаване на проблема с алкохола. Така че забраната на нещо сякаш в повечето случаи води до изключително негативни последици.
По-скоро трябва да се говори за някаква адаптация, защото винаги ще има хора, които прекаляват. А използването на ИИ трябва да се превърне по-скоро в осъзнат личен избор. И когато тези деца, юноши и младежи са наясно с рисковете, сами могат да решат.
Нека не подценяваме техния интелект. Новите поколения съвсем не са по-глупави от предишните. В дългосрочни отношения
даже са доста по-интуитивни и по-независими
Най-неприятната новина е, че начинът за справяне с проблема изисква повече работа от преподавателите. Устните и писмените изпитвания трябва да вземат връх над мързеливия навик “ето ти един проект за вкъщи, направи го, после ще го прегледам и ще ти го отчета”. Защото всяко домашно, дадено на децата за вкъщи, се прави или частично, или изцяло с изкуствен интелект. Затова, ако искате да отразите реалните умения на учениците, това се прави на момента с текущо изпитване и текущо оценяване. Едновременно с това трябва да ги научим да използват ИИ, и то така, че да си набавят информацията, върху която да разсъждават.
Най-важното нещо, в което трябва да ги убедим, е, че ако абдикират от това да мислят, стават безполезни - всеки робот ще може да върши това, което те вършат. Така се обричат на маргинализиран живот в бедност и нищета.
Помислете само: ако ИИ бъде въведен, едни 200 милиона души по света ще останат без работа и няма скоро да намерят заетост. Трябва да обясним на учениците, че ако не искат да бъдат част от подобна латентна маса хора, които ще се молят за помощи от държавата, те трябва да се научат да разсъждават сами и да бъде сложена ясна граница. Изкуственият интелект може да се използва за тези, тези и тези неща, помага в това, това, това. Но от тази линия нататък вече започва човешкият труд. И никога не трябва да ставаме нещо по-малко от инструментите, които използваме - ето това трябва да обясним на децата.
