- Мис Вселена България Радостина Костадинова и съпругът ѝ Георги Костадинов получават подарък от съдбата след загубата на близнаци в петия месец
- И през ум не ми е минавало, че съм бременна, докато на Малдивите се гмуркахме на 20 метра и ни нападаха скатове
Всичко се случва, когато му е писано. В това е сигурна Мис Вселена България (2015 г.) Радостина Костадинова, зад чиято нежна усмивка се крие жена от стомана. Тя не позволява да загуби себе си в най-тежките битки, през които преминава - години на инвитро процедури, сълзи, надежди, разочарования и болка. Миналата година Радост губи близнаци в петия месец, но продължава напред, намирайки най-голяма утеха в грижите и любовта към своя син Георги. И ето че днес отново носи живот под сърцето си.
Със съпруга ѝ Георги Костадинов съумяват да излизат от трудностите винаги заедно и по-силни, а съдбата ги награждава с най-красивия подарък. Тази година освен всичко Костадинов, като капитан на "Левски", вдигна шампионската купа, с което сложи подобаващ край на 20-годишната си професионална футболна кариера, след което пое ролята на спортен директор в клуба. Радост го подкрепя във всичко, като не пренебрегва и своето професионално развитие, преследвайки високи цели.
Разговаряме с нея за смирението, но и за непримиримостта, за способността да обичаш живота и всеки ден да избираш да гледаш с надежда и усмивка напред.
- През май споделихте новината, че сте бременна. Пожелавам ви тепърва много щастие. Когато научихте, кое чувство ви връхлетя първо - радостта или страхът?
- Благодарим за пожеланието и се надяваме повече семейства да изпитат невероятното чувство на сбъдване на най-голямата им мечта! За тази неочаквана, но голяма благословия разбрахме малко преди Нова година, след като аз съм била бременна доста време, без изобщо да го осъзнавам. Първите мисли и чувства са неописуеми - може би най-вече отрицание и уплах. Трябваше ни време и на двамата с Георги, за да го осъзнаем. Бяхме и на почивка в чужбина - плавахме, гмуркахме се и се забавлявахме с приятели. Общо взето, правехме всичко, от което се пазехме при инвитро опитите ни преди това, но уви - стана точно в разрез с всички наши разбирания и очаквания. Това за пореден път ни показа, че контрола не го държим ние и всичко се случва именно тогава, когато му е писано!
- Миналата година загубихте близнаци и много жени, за които сте истинско вдъхновение, се питат как намерихте сили да го преодолеете?
- Няма конкретна формула за това. Смятам, че всеки човек намира своя начин да се справи с трудностите в живота си, независимо какви са те. Аз намерих най-голяма утеха в любовта и грижите към сина си - той беше моята подкрепа, моят смисъл за живот и моята усмивка тогава, когато сърцето ми плачеше. Трудно е да се събереш и да се грижиш за дете в такъв момент и фактът, че нямаш избор, е колкото ограничаващ, толкова и от полза. Ставаш, изтръскваш се и продължаваш!
- Със сигурност няма как човек да бъде същият след такава буря. Как ви промени преживяното?
- Научи ни най-вече на смирение. На търпение, още повече вяра и засили чувството ми на непримиримост. Реших, че имам два избора - да се срина или да се науча да живея истински! Преди това правехме всичко, съобразявайки се с инвитро процедурите, а след този момент заживяхме за нас, за любовта ни, за удоволствията на живота, и разбира се, изпитахме истинска благодарност за това, което имаме, вместо да се фокусираме върху това, което сме загубили. Не сме първите, не сме и последните, но от нас с Георги зависеше как ще излезем от ситуацията и го направихме заедно и по-силни от всякога.
- Сега не се оставяте на притесненията да ви ограничават и дори не спирате да работите. Това ли е тайната човек да не загуби себе си?
- Не знам дали това е тайната, но досега винаги съм се ограничавала до някаква степен във всичко, което обичам да правя, за доброто на изхода от бременностите ми. Видях докъде ме доведе това и както вече казах - реших да живея истински живота си. Докато бяхме на Малдивите, се гмуркахме до 20 метра дълбочина, плавахме в изключително бурни води с адски много друсане, нападаха ни скатове на едно специално място за шнорхелинг и не съм се ограничавала от напитки и храни. През ума ми нито за секунда не е минавала мисълта, че съм бременна след шест инвитро процедури и пет бременности, нито една от които естествена. И накрая ужасно баналната фраза "Отпусни се и ще стане" проработи... така че ограниченията явно не ми помагат на мен.
- Как се променя любовта при толкова изпитания? Става ли по-силна?
- Не бих казала, че ни беше лесно, тъй като и двамата минахме през трудностите по свой начин. Говорили сме си много пъти и за нас няма вариант, в който да не излезем заедно от която и да е ситуация. Вече десет години сме заедно и нито веднъж не е споменавана раздяла или "почивка", както е модерно да се казва днес. Това за мен е един от малкото сигурни стълбове в живота ми, които винаги ме крепят и успокояват.
- С какво той ви спечели още в началото на вашата любов и някога разочарова ли ви дори за миг след това?
- Георги е изключително отговорен мъж. Аз не съм имала такава мъжка фигура в живота си и може би подсъзнателно съм го търсила в човека до себе си. Разбрах го години след срещата ни и със сигурност мога да кажа, че видях в него любящ баща на децата ни един ден. И днес мога да кажа, че съм била напълно права! Що се отнася до разочарования - разбира се. Всички сме хора и понякога грешим в преценката си - не мисля, че има двойка, която винаги във всичко да се разбира и да няма разочарование на моменти. Дори за доста маловажни неща, включително битовизми. Важното за мен е да няма лъжи и предателство. Всичко останало се преодолява с комуникация и компромиси.
- Стараете ли се да го подкрепяте в неговите лични борби?
- Разбира се. Все пак години наред живях в чужбина с него, преследвайки неговите мечти и оставяйки своите в миналото, а когато се върнахме в България и всички го съветваха да се откаже от футбола, единствено аз го подкрепих да продължи и да изведе "Левски" към върха. Нито за миг не съм се съмнявала, че ще успее, и още в началото на сезона вярвах, че именно той ще вдигне купата като капитан на любимия ни отбор. Той е най-голямата ми гордост, а най-щастлива ме прави това, че е страхотен пример за сина ни!
- Ако днес срещнете жена, която е в началото на битки като вашите, какъв съвет ще ѝ дадете?
- На първо място, да следва интуицията си, да търси отговори на всички възможни места, да не се предоверява на никого, да споделя болката си на хората, които я обичат, и да НЕ спира да живее живота си, губейки себе си по пътя на тези трудни битки.
- Вие винаги сте демонстрирали благородство. Още на онзи конкурс "Мис Вселена", когато окуражихте Мис Филипини (Пиа Вурцбах) в драматичния момент на сбърканото коронясване. Истинската красота проявява ли се в чистотата на душата, а не във външното обаяние?
- Външността се променя, доброто в сърцето ни остава. Нямам претенции да съм безгрешен човек и винаги добра с всички, но смятам, че съм справедлива, и винаги във всяка ситуация се боря за равенство, а когато видя, че то липсва - действам. Светът в момента има повече нужда от дейни хора, отколкото от наблюдатели.
- Титлата "майка" по-скъпа ли е за вас от всяка друга корона?
- Без да се замислям - да! Това винаги е била най-голямата ми мечта и вярвам - призвание. Обожавам майчиния си инстинкт и това да се грижа за най-ценното в живота ми - детето. Мечтая за голямо семейство и вярвам, че Господ ще ни го даде.
- На какво искате да научите децата си с личния си пример?
- На любов към живота. Всичко останало е второстепенно и губи смисъл, ако не обичаме живота си. Разбира се, бих се радвала синът ни да вземе пример от нас и да бъде работлив, справедлив, смирен, с добра душа и отношение към хората около него.
- Казват, че името отразява съдбата на човек. Смятате ли, че въпреки всички изпитания вие сте орисана да носите радост на себе си и на другите около вас?
- Животът ме е научил, че не мога да стоя и да чакам късметът да ме удари с мокър парцал по главата (в кръга на шегата). В професионален план работя здраво, поставила съм си високи цели и се стремя да ги следвам. В личен план също не смятам, че щастието се дължи на късмет и орисия. Вярвам, че изминалата година ни взе много, но именно за да ни смири и да ни покаже кое е важното, какво имаме и за какво трябва да бъдем благодарни. Именно защото не се отказахме от живота, той ни даде радостите днес. Не избираме какво да ни се случи, но всеки ден всеки един от нас избира как да реагира и накъде да гледа - аз гледам напред с надежда и усмивка на лице!
