Според правилните медии Володимир Зеленски вече е обърнал хода на войната с Русия благодарение на своите далекобойни дронове, които удрят чак до Урал и оттатък. Горят руски рафинерии, димят бензиностанции, назряват дворцови заговори - с две думи, дните на Путин са преброени, а с него и на любимия му патриарх, когото Радев, кой знае защо, извади от списъка и разгневи прогресивната общност.
Но ако Владимир Путин наистина е притиснат към стената, питам се аз, какъв ще е неговият ход на отчаянието? Дали няма да нанесе тактически ядрен удар по някоя невинна натовска държава в Източна Европа – например я Полша, я Румъния, я, пази боже, България? Кремълските експерти и идеолози от години го насърчават да удари, та да им дойде акълът на всичките. Даже има и списъци на евентуалните цели.
Ако наистина е доведен до отчаяние, какво ще го спре? НАТО има официална военна доктрина, според която няма веднага да прибегне към взаимното ядрено унищожение, а
първо ще нанесе съкрушителен конвенционален удар,
който ще изтрие от лицето на земята всички руски военни съоръжения и бойни единици на украинска територия и поне 100 километра отвъд нея. След това режимът на Путин ще падне като зряла круша и нищо чудно Доналд Тръмп да назначи зет си Кушнер за генерал-губернатор на Кремъл.
Тази заплаха би трябвало да е достатъчна, за да спи зло под камък. Но дали Путин е убеден? И дали безпомощните държави в Източна Европа могат да разчитат на нея?
Да си представим как доктрината се задейства и към границите на Русия политат 1000 ракети “Томахоук”, “Сторм шадоу” и “Скалп” и още поне 1000 невидими изтребители и бомбардировачи, въоръжени с конвенционални заряди - никакви атомни бомби, само хексоген, тротил, октоген и други умерени и миролюбиви взривни вещества. Естествено, още в началото на атаката руските радари са унищожени с антирадарните ракети “Харм”, Русия е ослепена и зенитните ракетни комплекси С-400 и С-500 са безсилни.
Но като е ослепена Русия, откъде да знае какво идва насреща и дали това цунами, което се задава, наистина е само конвенционално? Ами ако е ядрено? И какво ще направи Путин? Ще вдигне телефона на Тръмп да се осведоми? Не е ли по-логично веднага да натисне голямото ядрено копче и да сложи край на спора с надеждата, че някъде в огромната територия някаква част от руското население има шанс да оцелее?
С други думи, официалната доктрина за конвенционален удар е само пиар
– ако наистина се задейства, тя хем ще предизвиква ядрена ескалация, хем ще даде на другата страна десетина минути предимство. Има една друга, неофициална доктрина, която обаче се пази в тайна. Тя е табу. Но още през 50-те години Дьо Гол стигна до извода, че САЩ не биха рискували ядрена война със СССР заради Франция. Ако е така, то биха ли рискували заради Полша, Румъния, България?
Суровата шаячна правда е, че дори световният хегемон поставя своето оцеляване на първо място. Затова, ако Путин удари някъде в Източна Европа с тактическа ядрена бомба, много вероятно е Тръмп да не направи нищо. А най-вероятно е да протегне ръка към Путин и да каже: “Стига сме чупили чинии и мебели, дайте да инвестираме! Майната му на еди кой си град!”.
Оцеляването е 100 пъти по-важно от хегемонията,
това е забранената, но реална доктрина. И да не е реална, руските ядрени агитатори така разбират нещата. Най-ярък сред тях е знаменитият телевизионен водещ Владимир Соловьов – ако от него зависеше, на мястото на Лондон, Ню Йорк и Париж щеше още да дими изстиваща лава.
Най-научно се изказва знаменитият професор Сергей Караганов, тук няма място за многото му титли и длъжности. Според него новото поколение западни лидери не познава ужаса на войната и няма страх. Трябва му жесток предварителен удар, който да го отрезви. И къде да се удари? На първо място, по “центровете за вземане на решения” и по тези места, където се забелязва концентрация на западни елити. Това е известно като “Доктрината Караганов”.
Но най-високопоставеният ядрен агитатор не е един човек, а дует – тандемът Путин – Медведев. Както знаем, Дмитрий Медведев е бивш руски премиер и президент, а сега заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия. Той е лошото ченге, а действащият президент е по-доброто. Мине не мине седмица, и Медведев се заканва зловещо, а Путин успокоява топката и ту слага нови червени линии, ту снижава прага на ядрената доктрина.
Взети заедно, двамата рисуват превантивния тактически ядрен удар като единствения възможен път към мира и разбирателството на планетата - в момента, в който Русия започне да губи войната. Тук може да се изброят още десетки повече или по-малко официални радетели за ядрения удар, които от сутрин до вечер бият барабана по руските медии, но най-оригинална е шефката на пропагандната телевизия RT (“Русия днес”) Маргарита Симонян, която препоръчва
термоядрен взрив в Космоса някъде над Сибир
Това няма да убие никого, но веднага ще изпържи всички комуникационни сателити и най-вече системата “Старлинк”, която насочва украинските дронове към руските рафинерии. И край, модерната война ще се върне с половин век назад. Ще бъдат изпържени не само предавателите на Мъск, но и всички научни, военни, метеорологически и шпионски спътници. Край на телекомуникациите, навигациите и постоянните космически станции – изобщо човечеството ще слезе на земята, за да изчака по-добри времена.
Не завиждам на американските “кремлинолози”, които от сутрин до вечер дебнат руските медии – сигурно нощем сънуват само ядрени гъби. Но по-интересното за нас, българите, е - каква е разумната тактика на една малка натовска държава в Източна Европа която се надява да избегне предупредителния удар?
Трябва да е ясно, че живеем в най-опасното от всички времена
За първи път няма нито един действащ договор за ядрено възпиране, няма и ядрени преговори, няма и масови демонстрации срещу разполагането на ракети. На политиците не им пука, а населението се е примирило. Часовникът на Страшния съд за 2026 г. е сверен на 85 секунди преди полунощ - най-малкото оставащо време, откакто го измисли група ядрени физици.
Какво да прави една малка натовска държава? Най-глупавото според мен е да поиска разполагането на ядрени бомби на своята територия. Неотдавна това направи Финландия, а Дмитрий Медведев се пошегува, че с този ход Хелзинки постига “върховна сигурност”. Истината е, че като разположи там бомбите,
Вашингтон не отстъпва контрола върху тях
Страната не се превръща в недосегаем ядрен субект, а в приоритетен обект.
Можем да си представим възможните мишени като група от 15-16 безядрени държави, предимно в Източна Европа и Прибалтика, които с нещо дразнят Кремъл – било защото там са разположени “центрове за вземане на решения”, било заради фабрики за оръжие, било защото през тях минава снабдяването за Украйна. Разбира се, Русия не би ги ударила всичките наведнъж, а само 1-2 важни мишени и само в краен случай, когато вече наистина губи войната. Останалите мишени ще въздъхнат с временно облекчение, очаквайки реакцията на Чичо ви Сам.
В този смисъл ходът на Радев с изваждането на патриарх Кирил от санкционния списък може да се окаже мъдър стратегически ход. Генералът затова е генерал, за да мисли с няколко хода напред.
