- Д-р Хасанов, вие бяхте избран за нов главен мюфтия, след като две десетилетия мюсюлманското вероизповедание в България бе под водачеството на д-р Мустафа Алиш Хаджи. Как смятате, трудно ли ще ви бъде да надградите след такъв дългогодишен духовен водач?
- Д-р Мустафа Хаджи е мъдър човек, наш учител и наставник, който отваря път на младите. Надявам се да продължи да ни помага. Той беше избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) и ще работим заедно следващите пет години. Аз съм се учил от него, бил ми е преподавател, а след това съм му помагал 10 години в религиозната дейност като негов заместник. Имаме много добри отношения и ще продължа да черпя от неговия опит и знания, защото той беше главен мюфтия 23-24 години, което не е малко. Никой след него може би няма да има възможност да служи толкова дълго, а освен това той е работил и в много трудни времена. Може да се каже, че има поглед още от прехода, от 1989-а насам и годините, които са били до голяма степен изпитание за мюсюлманското вероизповедание. Но по негово време именно то се изгради като институция с добре установени връзки. Тези 10 г., в които бях негов ресорен заместник, отговарящ за образованието, за имамите и джамиите в България, както и за организацията на хадж — поклонението до Мека и Медина, са много голям опит за мен. В този ресор е тежко и натоварено, защото това е гръбнакът на мюсюлманското вероизповедание, но мисля, че се справяхме добре. И може да се каже, че има приемственост.
- С какво смятате да се заемете най-напред?
- Материалното винаги може да се надгражда, но в общи линии го имаме. Това, на което трябва да обърнем внимание е духовният глад на хората, защото тази потребност е важна. Трябва да се обърнем към младите, да им помогнем и да ги ориентираме в тази насока, защото в материално отношение те също са задоволени. Но ако липсва духовното, се получават аномалии. Това искахме да обясним и по въпроса с учебниците по религия в училищата. Част от обществото има една нагласа за тях, тъй като някои се плашат и казват: „Къде ни връщат сега?". Връщаме се при корените си. Връщаме се към това да бъдем хора. Защото вярата не проповядва насилие. Едно е, което се лансира някъде навън или по медиите изобщо, а друго е написано в Книгата.
Ние живеем в едно общество, което е много разединено, с много фракции и неразбирателства. Имат си хората всичко, но всеки негодува за нещо. А трябва някакво смирение, търпение да има човек понякога. Няма кой друг освен религията да научи хората на това. Идеологиите са донякъде, но оттам насетне трябва да има опора, нещо стабилно, на което човек да стъпи. Липсата на такава здрава основа виждаме до какво води. Разпадат се семейства, алкохолизъм, наркомания, хазартна зависимост... На тези проблеми трябва да се обърне внимание. Защото хората видимо изпитват нужда, макар понякога да не осъзнават това. Затова трябва да сме им в помощ, доколкото е по силите ни. А най-вече трябва да инвестираме в младото поколение. Не че досега не се е работило. Имали сме и продължаваме да имаме летни курсове по Корана. Преди седмица отново започнахме такива.
- Какво представляват тези курсове?
- Имаме около 650-660 курса в цяла България, в които млади имами обучават децата. Става дума за два часа на ден плюс обедна молитва, за да знаят децата в най-общ план традиционния ислям, който сме унаследили от нашите деди. А по-младите имами имат подход към това ново дигитално поколение и по-добре работят с децата. В летните училища, които правим, приканваме и деца на семейства, които са далеч от джамията. Да опознаят храма, вярата, да се научат децата на ценности. Вече шест-седем години през лятото каним и професионалисти от България, и от чужбина, психолози. Как да се подхожда с децата е сериозна тема, особено с тези съвременни деца. Не може, както беше навремето, да им викаш, да им кряскаш. Особена е работата с това поколение, което е израснало с интернет.
- В оперативен план какво ви предстои?
- Трябва да назначим нови районни мюфтии, тъй като сега са временно изпълняващи длъжността. Това ще стане след районните мюсюлмански конференции в рамките на следващите 20-тина дни. Така че в първата седмица на август ще се знаят вече имената на новите мюфтии с петгодишен мандат.
- Сред тях има ли такива, които досега не са били мюфтии?
- Да, има. Идва ново поколение. Някои от тях са били в системата като практикуващи имами, ваизи. Ние за ваизи по принцип избираме все ерудирани кадри, които могат да говорят пред хора, да проповядват.
- Ако трябва да разкажем на хората, които не ви познават, как бихте отговорили на въпроса: кой е Ахмед Хасанов, новият главен мюфтия на България?
- Ахмед Хасанов е дете на тази земя. Момче от Герлово, както казват. Роден съм в едно малко подбалканско село - Падарино, община Омуртаг. Това е последното село на област Търговище, оттам нататък е област Сливен. Начално и основно образование съм получил на село. След това по препоръка на моите дядо и баба, които бяха религиозни хора, практикуващи мюсюлмани, отидох да уча религия.
- А преди това интересувахте ли се от религия?
- Аз роден по време на комунизма и съм раснал като всички деца в България тогава. Първите 10 години изобщо не знаех нищичко. Даже и алифката не знаех, както му викаме ние - това е първата буква от арабската азбука. След падането на комунизма моят покоен вече дядо ми каза: „Сине, има едно училище в Шумен, казва се „Нювваб", иди да учиш там, ние с баба ти ще ти даваме много пари". И до днес се шегувам, че те тогава ме поизлъгаха. Понеже баба и дядо не бяха богати, вземаха пенсии и тия левчета ги спестяваха, сигурно са ги слагали в буркани някъде. Но училището, макар и замразено по време на комунизма, се оказа добро. Имаше нови учители, пансион, общежитие.
Плащаше се обучението тогава, защото нямаше как да се издържат учителите. Баба и дядо са плащали с тия събрани левчета, с големите банкноти, ако помните, имаше инфлация по онова време. Аз съм от първото поколение след 90-та година и се шегувам със сегашните ученици, че на нас не ни дадоха дипломите, докато не си платим, но не станахме пишман. От това училище започна обратът в моя живот. Там научих за вярата, за ценностите, за културата изощо. Завърших през юни 1996 г., а през септември влязох в казармата. Постъпих в Асеновград като механик-водач на танк Т-55.
- О, значи сме колеги, аз карах същия модел в армията.
- Колеги сме. Още помня поделението. Имам нашивки - младши сержант. Шест месеца бях в школата, после ме изпратиха в Елхово, до турската граница за още девет месеца. Но имам добри спомени от казармата. След това продължих образованието си във Висшия ислямски институт. И по препоръка на моите преподаватели, тъй като последната година вече бях семеен, а моята съпруга също бе на много добро ниво, заминахме двамата на специализация в Турция. Имахме син на една година и със сълзи на очи го оставихме на моите родители и тръгнахме.
- В кой университет?
- В Анкарския университет. Там е първият теологически факултет, основан от Кемал Ататюрк, със съвременни възгледи, философско течение и с преподаватели, завършили в Европа, във Франция, в „Ал Азхар" в Кайро. Въобще средата там беше много добра. Направих магистратура, а след това и докторска дисертация, посветена на положителните образци в кораничните текстове.
- Като типажи ли?
- Да, изхождах от това, че лошият пример не е пример, а добрият трябва да се изучава и да се говори за него. Спирах се на отделни светци, пророци (пейгамбери), които ще останат до Съдния ден в книгите и сърцата на хората. Търсех в тях отличителни характеристики, служещи като ориентир и за всеки от тях намерих някаква ярка черта. Работата беше дълга и трудна, ковид пандемията възпрепятства пътуванията, но моят научен ръководител много ме мотивираше да не оставям писането. Моята съпруга също. Тя е доктор по хадис и много ми помагаше и подкрепяше. Ставах по нощите, за да пиша, особено последната година преди защитата. Наистина беше трудно, но се получи добра теза.
- А ако изходим от тази тема, смятате ли себе си за положителна натура?
- Смятам, че направих правилния избор с тази тема, защото аз самият съм положителна натура, да. Надявам се, така ме виждат и хората. А и съм израснал в такова семейство, сред позитивни хора. Родата на майка ми бяха хора на фолклора - събираха се, пееха, свиреха на тамбури, държаха на тези традиции. Може би моето религиозно пеене дойде по тази линия, от тях.
- Какво четете освен религиозни текстове?
- Чета, разбира се, религия, но също и психология и философия. Занимавам се и с поезия, понеже силата на словото е там и помага за възпитаване на добрия изказ, красивото говорене, вербалната и невербалната комуникация - това, което при нас наричаме хитабет (ораторство). Ако човек не чете поезия, няма как да внушава на другите, не може да се докосне лесно до сърцата на хората. Това е било и в предислямския период, преди пророка Мохамед. Арабите езичници са пишели поезия и са я закачвали на стената на Кааба, един вид съревнование. След появата на Корана те осъзнават, че това е по-силната книга. Според мен един добър проповедник трябва да знае психология, философия, социология и да се занимава с поезия. Не е задължително, но за по-ефективна дейност, за да убеждава хората в ценностите на доброто, трябва човек да има знания в тези сфери.
- А вие самият пишете ли поезия?
- От известно време пиша стихове на турски. Интересът ми дойде по-късно, когато бях 35-40-годишен. Не съм силен поет, но не съм и любител. Черпя вдъхновение от различни автори, но обичам и да чета за техния живот. Чета също много романи. Обичам силата на словото, както в поезията, така и в прозата.
Когато изучавах живота на някои от тези имами, които са завършили „Нювваб" в периода 1922-1947 г., тоест по Царско време, направи ми впечатление, че част от тях са били много силни поети. Били са влиятелни в населените си места, защото са говорели много красиво, владеели са интонацията при четенето на знамения, на аети и хадиси. Затова сега казвам на нашити имами, че за да сме ефективни, трябва да можем да докосваме сърцата. Това е нашата работа. Ние не се занимаваме с материалното. Нашата грижа е изморения човек, този, който има някакъв проблем, който се е развел, който се е напил и търси утеха в джамията, защото за него светът е приключил. Този човек се чувства като в задънена улица. И точно на този човек ние трябва да му кажем, че светът не е свършил. Може да се разведеш, няма да си първият, може да се напиеш, всеки може да сгреши... Въпросът е да върнем тези хора към живота, да ги спечелим, а не да ги гоним. Съвременният свят предлага много изкушения, но тук е ролята на свещенослужителите - и нашата, и на колегите в Църквата - да утешаваме хората, да могат да намерят подкрепа в дома на Всевишния. И да дойдат пак. Един свещенослужител трябва да бъде като психолог, да изслушва хората. Защото хората имат нужда да бъдат чути. Ако им кажеш „нямам време", те могат да се отдръпнат и дори да намразят храма. Затова един божи служител трябва да знае как да обърне внимание. Целият му труд трябва да е обърнат към хората.
- То и при християните е така.
- Аз живея с комшии християни и се разбираме много добре. Виждам, че имаме сходни проблеми. Всеки иска да види усмихнато лице и да бъде питан „Как си? Имаш ли нужда от нещо? С какво да ти помогнем". Въпреки различията, ние сме хора. Всички сме синове на Адам, както се казва. Разделителната линия не трябва да я има. Когато има разцепление, тогава и уважението, и толерантността, всичко се губи. И така това, което е било градено дълго, може да се разтури за кратко време.
- Във вашата биография видях, че две години сте работили в Германия, в Аален, Баден-Вюртемберг. Какво правихте там?
- Това беше през 2010-2012 г. Бях се върнал от специализация в Турция и не работех в системата на Главното мюфтийство тогава. Познати ме приканваха да отида в Германия, понеже имаше нужда от наставляване на нашите хора там - мюсюлмани от България, но и от разни други страни от Балканите, от Турция също. Приех поканата, първоначално за лятото, после ми предложиха да остана за по-дълго. Имаше добра база, събираха се по 100-150 деца, които говорят турски, български, македонски, но най-вече немски. Кораничните текстове ги четяха на арабски. И започнах да преподавам. Бях им и ходжа, и учител. Това бяха 2 много хубави години в моя живот. Защото и общността ми стана близка. Посещавах ги, като се наложеше, и в болници, и по къщите. Това бяха работещи хора, имаха си всичко материално - и къщи хубави, и луксозни коли, но им липсваше духовното. Та в Германия видях тази общност, която е готова да отделя пари от заплатата, за да запази своята идентичност, традиции и култура. И давам това за пример, защото смятам, че трябва да обърнем сериозно внимание на нашите общности, които живеят в Западна Европа.
- Като главен мюфтия какви идеи имате за българските мюсюлмани там?
- Разгледахме този въпрос във Висшия мюсюлмански съвет и решихме да предприемем първата сериозна стъпка, като отворим официални представителства с помощници по места. Целта е да имаме на първо време център за координация, някъде по средата, защото имаме хора не само в Германия, но и във Франция, в Белгия, Испания, Австрия, Великобритания, дори в Норвегия и Швеция. Има семейства, които са там от 30 години. Едно цяло поколение, което е израснало навън. Децата им почти не знаят нищо за България. Затова смятаме да разработим програма. Трудно ще е, но не трябва да ни плаши. Защото, ако не направим опит да изградим по-сериозна връзка, тези хора ще се загубят в голямото европейско общество.
- В това отношение Българската православна църква също работи много сериозно, защото проблемите очевидно са сходни. И тук е мястото да ви попитам какви са отношенията ви с БПЦ?
- Още по времето на д-р Мустафа Хаджи бяха изградени много добри отношения с Църквата. Посещавали сме ги, те са идвали при нас, съветвали сме се. Аз съм за добри отношения с всички религиозни общности. Живеем под едно небе и в една страна. Трябва да се чуваме и да решаваме общи казуси за нашите деца. Пак давам пример с учебниците по религия, където сме работили много балансирано и сме се съветвали с БПЦ. Познавам се с патриарх Даниил още от времето, когато той беше във Видин. Скоро се надявам да се срещнем. Наскоро нашият главен секретар имаше среща с представители на Националния съвет на религиозните общности в България. Имаме належащи казуси и заедно трябва да ги изговорим. Когато сме заедно, както казваме ние, ще има и „берекет" (благодат) в нашите дела.
- Още преди избирането ви по време на Националната мюсюлманска конференция хората в залата поискаха новото ръководство на вероизповеданието да постави пред МВР въпроса при вадене на документи за самоличност да не се снимат ушите и вратовете на мюсюлманките в България.
- Работим по това. Въпросът бе повдигнат и по време на Висшия мюсюлмански съвет. Направени са постъпления в МВР още отпреди три години, а сега казусът бе поставен и в парламента на вниманието на министър Демерджиев. Има добри европейски практики, които могат да се вземат за пример у нас и да се преправят някои вътрешни инструкции. Проблемът е, че в някои подразделения на МВР в провинцията се стига до дрязги и конфронтации. Не е съществен проблем и можем да го преодолеем. Просто искаме да се следват европейските норми - когато жената е с хиджаб, достатъчно е да се вижда лицето. Тук изискват да се виждат ушите, шията, а в Европа не е така. Проблемът не е в самата забрадка, тя се позволява, а в изискването за ушите и шията. Това може да се реши просто с инструкция от министъра. Българските институции трябва да бъдат сигурни, че това са лоялни граждани на държавата, а не съмнителни лица. Хората по районите искат нещо съвсем нормално и ни се обаждат притеснени, тъй като не могат да се защитят. Трябва да защитим достойнството на тези хора. Стремим се към това и очакваме позитивно отношение.
CV
- Роден през 1977 г. в Омуртаг, област Търговище.
- Завършва средно образование в духовното училище „Нювваб" в Шумен през 1996 г., а през 2002 г. - Висшия ислямски институт в София
- Изпълнява длъжността на имам във „Фъндък джамия" в град Омуртаг (2002-2003)
- Прави магистратура в Катедрата по основни ислямски науки на Института за социални науки към Анкарския университет през 2007 г.
- Работи като ваиз в Районното мюфтийство - Търговище (2008-2010), а след това е учител и директор в Учебния център „Гюл" в град Аален, провинция Баден-Вюртемберг в Германия (2010-2012)
- Получава докторска степен от Анкарския университет през 2025 .
- Избран за главен мюфтия на Националната мюсюлманска конференция, проведена на 21 юни 2026 г.
