През 1977 г. Александър Александров и приятелят му Иван Наков са убедени, че са аут от надпреварата, и търсят авточасти за жълтите си лади в Москва
10 г. преди полета си Александров има шанс да лети, защото руснаците искат Георги Какалов да си смени името, а той отказва
Има истории около втория български космонавт Александър Александров, отлетял на 10 юли при звездите завинаги, които малцина знаят.
Първата е, че в дните преди една от най-строгите комисии в Звездното градче край Москва да го избере за резерва на Георги Иванов, той и другият кандидат Иван Наков са обикаляли из московските магазини, за да си търсят авточасти. Двамата били убедени, че са "екскурзиантите" в групата. Всички смятали, че имало сигурен претендент и това определено не бил Георги Иванов. Втората е, че Александров се устремява към звездите благодарение на един необясним до ден днешен микс от случайни събития.
Всичко започва през 1977 г., когато двете свръхсили – САЩ и СССР, яростно си оспорват небето. В този сблъсък се ражда съветската програма "Интеркосмос". Идеята е "братските социалистически страни" също да качат свои хора на борда на съветската орбитална станция. България е сред тях, но изискването на руснаците е да се проведе строго сито. Кандидатите трябва да имат безпогрешно биещи сърца, стоманени нервни системи, светкавични реакции във всевъзможни напрегнати и животозастрашаващи ситуации и вестибуларен апарат, който не се предава при никакви обстоятелства - онзи вътрешен компас за равновесие, който подсказва на тялото къде е "горе" дори когато очите лъжат.
"Знаехме, че цедката е много тежка", разказа пред "24 часа – 168 истории" Иван Наков, който по-късно ще е резерва в космическия ни екипаж. Някъде по онова време той се сприятелява с Александър Александров. Младият пилот идва от Безмер в Доброславци и все още си търси квартира.
"Сашо летеше на МиГ-17 и имаше две години стаж – разказва Наков. - Заживя при мен в Доброславци и се сближихме, още повече че и двамата карахме жълти лади. Той все още беше ерген. Много скромен."
Макар че изгаряли от желание да са космонавти, двамата изобщо не кандидатствали, тъй като допускали единствено летци от випуските до 1971 г.
"Аз бях 1972-а, а Александър - 1974-а – допълни Наков. - Носеше се слух, че цедката е убийствено тежка, че не успяват да подберат достатъчно хора, и затова започнаха да търсят по-млади кандидати – от следващите випуски."
В един момент командирът на полка в Доброславци ген. Динев казва на Наков да се яви на тестовете.
"Не допусках, че ще издържа, предполагах, че пращат само най-добрите от най-добрите – обясни той. - Избраха ме заради стабилния вестибуларен апарат: въртяха ни на един стол и гледаха кой ще устои, без да му се завие свят. От над шестстотин кандидати останахме десетима." След това те са подложени на различни изследвания във Военната болница и там започва ново сито.
Накрая в надпреварата остават седмина - Георги Йовчев, Георги Иванов, Александров, Наков, братята Сашо и Христо Божилови и Николов.
В авиосредите всички са убедени, че фаворитът е Георги Йовчев.
"Той бе по-възрастен, бе кандидат на науките, владееше английски и руски - всички очаквахме, че той ще замине", разказва Наков. В неформални разговори пилотите винаги поставяли него на първо място, на второ Георги Иванов, а едва след тях - останалите.
"Освен това Йовчев бе конструирал парашут, с който можеше да се скочи от изключително ниска височина – 60 метра, и противникът не може да те засече – разказа пред "24 часа" бойният командир Николай Калев, колега на всичките ни кандидат-космонавти. – Той бе завършил и Военновъздушната инженерна академия в СССР "Жуковски". За него руснаците казваха, че дори там нямат такъв пилот ерудит."
След българското сито идва руското и от седмината претенденти остават четирима – Йовчев, Иванов, Александров и Наков, и именно те заминават на изпитания в Звездното градче край Москва.
"Ние със Сашо си знаехме, че сме аут – смее се Наков. – Бяхме по-млади. Иванов беше командир с опит, летеше на МиГ-21. Йовчев минаваше за сигурен избор за космонавт. Аз бях редови летец в Доброславци на МиГ-17, както и Сашо. Той имаше две години стаж, а аз - четири."
"Затова със Сашо се държахме като аутсайдери – усмихва се Наков. - Знаехме, че сме по-скоро екскурзианти, отколкото сериозни претенденти, затова обикаляхме забележителностите на Москва, търсехме си авточасти, тъй като и двамата си бяхме купили нови лади."
Но изглежда, че съдбата има други планове.
Неочаквано за всички Йовчев се проваля на теста в барокамерата, където се пресъздава разредената атмосфера на голяма височина. Ефектът е нещо подобно на изкачване на висок планински връх без кислородна маска. Колкото по-нагоре, толкова по-малко кислород има и сърцето започва да прескача. Същите условия се симулират и в барокамерата на Звездното градче, където кислородът постепенно се изтегля и пада до около 10%.
"Тогава могат да се появят смущения - сърдечни, дихателни – разказа Наков. - При Йовчев, изглежда, започват екстрасистоли и той губи съзнание – при това в продължение на 40-ина минути. Лекарят се върна и ни каза: "Йовата припадна"."
По-късно бойният командир Николай Калев попитал Александър Александров какво точно се е случило и ето какво разказал той: "Причината за отпадането на Йовчев бе припадането му в барокамерата – изпитание на 5000 метра. Бяхме трима – Йовата, един монголец и аз. Когато той припадна, аз му дадох кислородната маска... Йовата беше много умен и заслужаваше да бъде българският космонавт. Знаеше перфектно английски и руски. Беше един достоен човек."
След инцидента всички са озадачени и българският посланик в Москва моли руснаците да подложат Йовчев отново на същото изпитание. Седмица по-късно той се справя с теста. Въпреки това в Звездното градче решават, че не могат да рискуват, и го отстраняват от надпреварата.
С отпадането му започва ново пренареждане сред претендентите и анализ кой как се е представил, какво е семейното му положение, какъв е произходът му и т.н. Първият поканен е Георги Иванов, след това Наков по старшинство, а Александров е трети. От всяка страна руснаците избират по двама, но за България правят изключение – кандидатите ще са трима. В комисията са легендарните съветски космонавти Алексей Леонов и Георгий Береговой. Леонов е първият човек, излязъл "на разходка" в открития Космос, и българите го боготворят. Именно той им задава въпроса: "Имате ли желание да станете космонавт?" "Огромно" е отговорът.
Въпреки селекцията в Звездното градче руснаците правят жест и оставят на българското Политбюро да вземе финалното решение. Затова тримата се прибират в София през януари 1977 г., за да чакат решението на правителството кои ще са двамата – титулярят и резервата, които ще тренират заедно в Москва.
"Аз и Сашо бяхме на Витоша, Георги - на Боровец, когато един петък ни извикаха – спомня си Наков. – Срещу нас седяха Добри Джуров, академик Ангел Балевски и генерал Кирил Косев."
"Вие сте тримата и заминавате за последния етап. Който какъвто успех покаже, той ще бъде титуляр, дубльор, резерва", казва Джуров. Наков е определен за резерва и го изпращат в академията в Москва, за да е наблизо, ако се наложи. Така през лятото триото отново се среща в СССР. Точно когато наближава полетът на Георги Иванов, Александров за първи път е на една ръка разстояние да стане първият български космонавт.
"Пак имаше комисия, преценили, че името Георги Какалов (на Георги Иванов – бел. ред.) на руски звучи грозно, и започнаха да го притискат да си смени фамилията – обясни Наков. - На последната среща Георги ни сподели: "Сигурно Сашо ще е космонавт, защото искат да ми сменят фамилията."
Руснаците видели, че българинът е непреклонен, давайки знак, че няма да се отрече от името си, и леко отстъпили.
"Смятаха, че Георги има по-стабилна психика, и го оставиха с презимето му – разказва Наков. – Така два дни преди полета той прие да е космонавт. Още в началото с Георги се бяхме уговорили на шега. Той каза: "Харесвам ти ладата. Изпратят ли теб - ще ми я дадеш; изпратят ли мен - ще ти дам бормашината." Той имаше руска бормашина, много хубава, и в крайна сметка ми я даде."
За беда двигателят на кораба им "Союз - 33" на 3 км от космическата станция аварира и Георги Иванов и Николай Рукавишников под ръководството на колегите от Земята правят ювелирно спускане в животозастрашаващи условия. Когато най-накрая с двамата е установена връзка и са попитани как са, въпреки че ръчно управляват кораба, докато изчисляват ъгъла за влизане в атмосферата, за да не останат завинаги в Космоса, Иванов отговаря: "Нормално".
След този изключителен подвиг Добри Джуров успява да издейства в Москва България да получи възможност за втори космонавт – като компенсация.
"Другите социалистически страни имаха по един, а ние се сдобихме с двама", казва Наков. Благодарение на това неописуемо стечение на обстоятелствата Александър Александров, който до момента е тренирал наравно с Иванов, за да го замести във всеки момент, ако се наложи, получава втори шанс.
Девет години след като е дубльор, на 7 юни 1988 г. в 18,03 часа московско време, ракетата "Союз-У2" извежда кораба "Союз ТМ-5" от космодрума Байконур. На борда са командирът Анатолий Соловьов, бординженерът Виктор Савиних и българският космонавт изследовател Александър Александров. Два дни по-късно корабът се скачва с комплекса "Мир" и бе реализирана научната програма "Шипка" с петдесет и девет успешни експеримента в областта на физиката, медицината, биологията и космическите технологии.
Така един невероятен "коктейл" от наглед почти невъзможни събития отвежда сред звездите човека, който през 1977 г. обикаля из Москва за авточасти, убеден, че е "екскурзиант". Дубльорът, който знае до съвършенство всичко и наблюдава как титулярят Георги Иванов излита. Дали именно по този начин съдбата не възнаграждава дръзките, смелите и търпеливите мечтатели?
