Много скъпо излиза наливане на пари назаем и вдигане на данъци
През 80-те години на ХХ век Япония е втората най-голяма икономика в света и изглеждаше, че скоро ще надмине САЩ. Япония е икономическо чудо, което завладява света с автомобили, електроника, фотоапарати и почти всичко останало.
Там бяха и иновациите – портативният касетофон Walkman на Sony, кварцовите часовници на Seiko и Casio, цветни телевизори “Тринитрон”, LCD дисплеи, преносими видеоигри Nintendo, аудиокасети TDK, видеокасети VHS, дискети 3,5 инча, компактдискове...
Японската икономическа заплаха е анализирана в редица книги и изследвания, но се вижда много ясно в киното. Почти всеки филм показва японската доминация – японци изкупуват американски заводи и често ги затварят или пък ги отварят, но с печални резултати (като комедията Гън Хо от 1986 г.). Неслучайно и легендарният “Умирай трудно” от 1988 г. е в небостъргач на японската компания “Накатоми” в Лос Анджелис.
Списание Timе през юли 1988 г. публикува писмо на читател, който заключава
“САЩ спечели войната, Япония спечели мира”
Посланието е ясно – японците икономически превземат Америка и доминират света, въпреки че Япония е победена във Втората световна война, а САЩ е победителят.
В крайна сметка Япония никога не надмина САЩ. Напротив, други по-изостанали страни настигнаха и изпревариха “Страната на изгряващото слънце”. Само няколко примера: по доход на човек от населението Испания надмина Япония преди четвърт век, Южна Корея преди малко повече от десетилетие, Литва след пандемията, сега и Полша е близо. Светът се обърна с главата надолу – технологичният лидер Япония е изпреварена от бедния европейски юг и от бивши страни от со лагера и СССР.
Какво се случи с японското икономическо чудо? През 80-те години САЩ искат да спрат големия внос от чужбина и принуждават големите вносители като Япония изкуствено да повишат цената на своите валути с т.нар. Споразумение Плаза. Това удря износа на Япония и властите там намаляват лихвите, за да стимулират икономиката – резултатът е кредитна експанзия, наводняване на икономиката с пари и надуване на спекулативни балони в акции и астрономически цени на недвижими имоти. Твърде късно централната банка вижда рисковете и вдига лихвите, но както се казва “след дъжд качулка”.
Спукването на балона
е неизбежно и резултатът е срив на фондовия пазар, срив на имотите, лоши кредити. Свръхзадлъжнели, домакинствата намалиха потреблението, което доведе до дефлационна спирала и още повече спад на потреблението.
Свръхзадлъжнелите фирми не инвестираха и не вдигаха заплатите, а вместо това се опитваха да прикрият проблемите. Банките, пълни с лоши кредити, не искаха да признаят загубите – отпускаха нови кредити на фалирали фирми само и само да пазят стабилността.
Зомби банки и зомби компании
се поддържаха едни други, но резултатът е липса на нов кредит за нови фирми, за инвестиции и растеж. Нямаше смелост да се направят необходимите реформи, за да се разчистят проблемите и да се отпуши икономическият растеж. Вместо това всичко се поддържаше горе-долу стабилно чрез бюджетни дефицити и държавни заеми. Дори когато започваха реформи, ефектът от тях беше елиминиран заради
неразумно вдигане на данъци,
които задушаваха възстановяването. Държавният дълг ескалира от ниски нива през 80-те години на ХХ век до рекорд от над 250% от БВП през 2020 г.
Лесно е да кажем, че възходът на Китай в последно време също е проблем за Япония. Това го има, обаче проблемите на Япония започнаха много преди това. Нещо повече, много страни от региона се справят добре – посочихме вече Южна Корея, но също така Виетнам, а в последно време Индия и редица други. Австралия е във възход през този период.
Освен всичко това Япония така и не успя да се справи с демографските проблеми. Страната е една от най-бързо застаряващите, което създаде големи проблеми, намалявайки трудоспособното население и
увеличавайки разходите за пенсионната система
и здравеопазването. Докато други страни се стреснаха от демографските проблеми – най-вече заради голямата емиграция и масови политически протести, в Япония заради културни различия нямаше такъв феномен на миграция.
Вместо протести и радикална промяна в Япония една и съща партия управлява почти през цялата следвоенна история. Това допринесе за консервативността и по-бавната адаптация към резките промени. Стискаме палци Япония да намери вярното решение, за да помогне и на други страни, тръгнали по този път. Германия – която заедно с Япония беше другото следвоенно икономическо чудо – също в последното десетилетие е в стагнация и политическата система не може да се адаптира достатъчно бързо, за да направи необходимите реформи. По ирония на съдбата европейският юг и изток, които винаги са били най-изостанали, сега са най-динамичните региони в Европа.
За нас най-важният извод е, че не бива всеки проблем да се замазва с бюджетни дефицити, държавни заеми и банкови кредити.
Наливане на пари назаем, вдигане на данъци, пазене на статуквото – това в крайна сметка струва скъпо. Структурните проблеми трябва да се решават с реформи, вместо да се прикриват.
