Кой е най-големият вредител за българския ученик днес? Мобилният телефон.
Виждали ли сте учител, който влиза в клас и започва часа си с молба телефоните да бъдат оставени? Виждали ли сте родители, които казват: “Моля ви, приберете им телефоните, ние вече не можем да се справим”? Чувал съм го стотици пъти.
Все по-често срещаме ученици от 5-и, 6-и и 7-и клас с тежка екранна зависимост. Стигаме до случаи, при които дори ученици на НВО получават удължено време заради подобни проблеми.
Направихме проучване сред 140 седмокласници. Данните са тревожни - голяма част от тях прекарват по 6-7 часа дневно пред екрана на устройствата си. И точно сега, през лятото, когато телефонът е почти постоянно в ръката на всяко дете, отново се разгаря дебатът за ограничения върху социалните мрежи за непълнолетни.
Истината е, че като общество закъсняхме. Закъсняхме с реалните ограничения върху телефоните в училище. Закъсняхме с ясните правила за социалните мрежи. Закъсняхме с осъзнаването, че това не е технологичен въпрос, а въпрос за бъдещето на едно поколение.
Държавата се опитва да направи нещо, но твърде често мерките остават половинчати. Забраняваме телефоните, но без ефективни механизми за контрол. Говорим за ограничения на социалните мрежи, а при всяко подобно предложение обществото се разделя и отстъпва. А междувременно забравяме най-важното. Днешните деца утре ще лекуват, ще строят, ще преподават, ще управляват. И тогава въпросът няма да бъде дали сме били прекалено строги. Въпросът ще бъде дали не сме били прекалено закъснели. Защото общество, което възпитава поколение с 8-секундна концентрация и безграничен дигитален шум, не може да очаква дълбоко знание, отговорност и устойчивост.
Това не е битка срещу технологиите. Това е битка за вниманието, развитието и бъдещето на децата ни.
(От фейсбук)
