Бизнесът може да помага и да надгражда нашите системи, но “Информационно обслужване” остава системен интегратор, казва министърът на иновациите и дигиталната трансформация
Още акценти:
- Пенсионните фондове може да инвестират в технологични компании
- Държавата трябва да спре да изисква документи, които самата тя издава
- До края на годината трябва да е готов дигиталният цифров портфейл – електронен подпис в телефона
- Министър Василев, колко робота участват във вашия съвет?
- Към момента има един потвърдил робот - Робърт. София, Амека и Ахинора също са заявили желание, получаваме заявки и от други роботи, български и чуждестранни, да съветват мен и правителството как да направим България по-добро място за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност и въобще накъде отиваме като човечество в бъдещето, което неминуемо ще бъде свързано с все по-бързо развиващите се технологии.
- Колко често се чувате с роботите?
- Миналата седмица си говорих за последно с хуманоиден робот. Иначе с различните версии на изкуствен интелект - ежедневно.
- Защо толкова разчитате на изкуствения интелект?
- Има една крива, която показва развитието на изчислителната мощ през годините - на нея няма забавяне независимо от Първата, Втората световна война, финансови кризи, депресии.
Вече сме в експоненциалната част на тази крива, така че за нас като хора е важно да приемем технологията. За мен тя не е враг, а е средство за постигане на повече с по-малко. Човек сам избира за какво да я използва – за добро или за лошо.
Тук е големият разговор, който трябва да водим като общество - къде е мястото на България? Моето виждане е, че България може да бъде водеща сила в технологичното развитие, защото имаме много добри предпоставки. И сега има ново правителство и ново Министерство на иновациите и дигиталната трансформация, което разбира тенденциите и как да се подготвим за бъдещето.
- Как точно министерството ще привлича високотехнологични компании? Каква е ролята му освен дигитализацията?
- Аз виждам новото Министерство на иновациите и дигиталната трансформация като едно своеобразно министерство на бъдещето. В обхвата ни са теми за внедряване и развитие на изкуствен интелект, роботика, дронове, космически технологии.
Аз съм си поставил две, някои казват амбициозни, но за мен са реалистични цели. Първата е през 2030 г. България да бъде най-доброто място в Европа за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност.
А втората е да постигнем дигитална трансформация в администрацията, но и да предоставим все повече услуги на гражданите и бизнеса, които да са предвидими, бързи, лесни и удобни.
Има три предпоставки, които са в основата на икономическата трансформация към високотехнологичните индустрии - достъп до талант, достъп до капитал и улесняване на средата за правене на бизнес. България има страхотен талант благодарение на добрите традиции в миналото в обучението по математика, информатика, физика. Имаме една много добра основа от инженери, тоест талантът е тук. Нашата роля сега е да привлечем висококвалифицирани кадри от чужбина и да подобрим образователната система, така че да отговаря на нуждите на 21-ви век.
От гледна точка на капитала - той никога не стига, но в момента в България има различни инструменти – при нас това са Фондът на фондовете, програмите на Европейския съюз за подпомагане на конкурентоспособността на българския бизнес. Работим с вицепремиера Атанас Пеканов за все по-активното застъпване на тези теми в многогодишната финансова рамка, която в момента се дискутира на европейско ниво. Но освен публичния капитал важно е да стимулираме и частния, иначе няма да развием високотехнологична индустрия. Трябва да привлечем все повече частни фондове, да стимулираме хората, вместо да държат парите си в банка, да предприемат образовано по-рискови действия.
Добър пример е това, че се даде възможност пенсионните фондове да инвестират в инфраструктура. По същия начин може да инвестират и в технологични компании. Това е тенденция, която в световен мащаб работи.
По отношение на средата за правене на бизнес съвместно и с Министерството на икономиката работим по редица мерки за намаляване на административната тежест. Създаде се специален съвет и вече всички министерства дадоха своите препоръки в собствената си компетентност.
И аз, и вицепремиерът Пулев, и най-вече премиерът Радев имаме визията за това, че ускорението и устойчивият икономически растеж се базират на продукти и услуги с висока добавена стойност, на наука и иновации. Затова създадохме и специално централно координационно звено към Министерския съвет. Когато някой инвеститор прояви интерес към България, да не се лута в административния хаос и да ходи от гише на гише, а всички ние, министрите, ще му осигурим подкрепа.
- За това нямаме ли Агенция за инвестиции?
- Има, но хората там не са били проактивни. Новото е, че сега има политическата воля нещата да се случват бързо. Създаването на Съвета с роботи е стъпка в посока да позиционираме България в радара на технологичните компании. И имаше моментален ефект. В момента съм в разговор с две чуждестранни компании, които проявяват интерес да дойдат у нас.
- Какви са тези компании?
- Технологични. Не искам да назовавам имена, защото разговорите са в начален етап.
- За центрове за данни ли става въпрос?
- Възможно е.
- Вашето министерство какви административни мерки предложи?
- Един от най-често срещаните проблеми е прекъсването на електронния процес и преминаването към издаване и получаване на документи на хартиен носител. Държавата трябва да спре и да изисква документи, които самата тя издава. Предложили сме служебното събиране на данни на граждани да става по служебен път. Улесняване на процеса на издаване на стартъп визата.
Аз отворих още един канал на комуникация от страна на министерството - един Discord сървър. Discord е платформа за комуникация, често използвана от геймърските среди, безплатна и с отворен код. Министерството създаде среда, в която направи тематични канали, в които се обсъждат съответните теми.
Първоначално го създадохме за наша вътрешна комуникация, но после си казахме: “Дайте да го отворим за всички.” Идеята е да съберем максимално много хора, за да водим заедно разговор, да не седим ние и да се чудим какво искат хората, кое им е важно, защото ние сме техни служители и нашата функция е да решаваме техните проблеми. Това, което не очаквах, е, че с пускането вече има към 3600 човека. Вътре ври и кипи. Настроили сме един бот, който чете всичко, и когато открие идея, я записва в сървъра. Прави списък и хората могат да гласуват за идеята, която подкрепят. Ще разговарям на живо с потребителите във форума на МИДТ в Discord в сряда в 18,00 ч.
- Предавате ли тези идеи и на другите институции, ако не са към вас?
- Когато ги обобщим, ще ги разпределим.
- Заложили ли сте конкретна мярка или помощ, с които да насърчите компаниите да инвестират тук?
- Исках да заложим такива още в бюджета за 2026 г., но се оказа, че вече сме в твърде напреднал етап на годината. Затова използвах това време да се обърна към бизнеса и да чуя техните предложения. Знаете ли кое е тъжното? Аз бях част от БЕСКО през 2018-2022 г. и тогава се борихме за теми, голяма част от които видях в сегашните препоръки на бизнеса.
Тогава въведохме сините карти, но се оказва, че не работят много добре. Данъчните стимули за наука и развойна дейност, въпреки че бяха въведени в последните дни на кабинета “Желязков”, все още са плаха стъпка.
Бизнесът иска още данъчно третиране на акции и опции за служители, привличане на висококвалифицирани специалисти от трети страни, национален пясъчник за изкуствен интелект, облекчено облагане на капиталовата печалба от дялове в непублични дружества, гъвкавост на трудовите правоотношения.
- Един от проблемите при дигитализацията на услугите е, че тя се извършва от различни компании. Говорят ли си тези системи помежду си?
- Преди да стана министър, подозирах, но сега се сблъсках с това какъв хаос е в електронното управление. Заварвам множество системи, правени на парче. Множество системи, които са изградени и се управляват от частни компании. Често ме питат кое ще остане при държавата и кое ще остане в частния бизнес. На него ще дам един съвет - българските технологични компании трябва да спрат да гледат на държавата като на единствен техен клиент, а да развиват продукти и услуги, които да са конкурентни на световния пазар. Защото има компании, които държат голяма част от критичната информация за държавата.
Ще ви дам пример. Единната централна система за управлението на човешките ресурси в държавата е в частна фирма. Информацията за нощувки и настаняване в хотелите, системата за задължително публикуване на всички обяви за работа в държавната администрация, електронните услуги на МВР - това е портал за издаване на български лични документи в чужбина. Частна фирма събира, съхранява и управлява цялата информация от камерите, свързана с водачите, превозните средства и нарушенията по пътищата в България. Тоест частна фирма знае къде, с кого пътувате и дали правите нарушение. Най-забавното е, че всички тези неща дотук са в една частна фирма. Включително централният компонент за оперативна съвместимост на държавата, обменът, проверките и удостоверяването на регистри и данни - нервната система на електронното управление. В други са данните за бедствия, всички земеделски плащания, системата, която управлява предучилищното и училищното образование. Списъкът е много дълъг. Виждайки го това, аз съм доста притеснен, защото функцията на държавата е да защити информацията на своите граждани и това правим в министерството по всички начини, свързани с киберзащитата. Но когато данните са в частна компания, не е ясно кой служител, кога и как може да има достъп до тях и за какво се ползват.
Иначе аз като човек дълбоко насърчавам прозрачността, но не мисля, че някоя частна фирма трябва да знае кой с кого къде пътува и в кой хотел ходи.
- Какво ще направите по въпроса?
- Предстоят реформи. Държавата трябва да си влезе в ролята и да спре да бъде разграден двор за частни интереси. И това не значи, че частният бизнес е враг. Точно обратното, той е партньор на държавата, но този, който помага за развитието.
- Което значи, че всички тези системи ще ги върнете към държавата?
- Ще видим какво и как може да направим, защото става въпрос за различни институции, за подписани договори.
Виждате, че има доста широка комуникация от страна на точно определени бизнес интереси, които ще бъдат засегнати. Но преди няколко седмици излезе решение на Европейската комисия, с което се прекратява процедурата, създадена от много български компании, към “Информационно обслужване”, след като то си изкупи акциите. Така че мисля, че с това този казус е затворен и се потвърждава кой е националният системен интегратор и че държавата може спокойно да възлага работа на “Информационно обслужване”.
Но ние трябва да създадем необходимите условия и среда на частния бизнес да се развива - да предоставим информацията, но по анонимен и защитен начин, за да може частният бизнес да надгражда. Ние можем да помолим частна фирма да разработи една система, но след това да ни я продаде за ползване и поддръжка.
- Искате да направите системите на държавата с отворен код. Защо?
- “Сигма” - системата за обществените поръчки, е с отворен код. По него общността е разработила например функционалност за анализи, която скоро ще стане публична. Тя показва карта на страната с всички разходи за обществени поръчки по сектори, може да изберем сектор “Строителство”, виждаме сумите, институциите, къде и как са се случили. Това е пример как частните компании могат да предложат някаква функционалност, която е полезна за обществото, да я разпишат, тя се одобрява от нас и може да се включи към системата ни.
- От какво не сте доволен в момента от “Информационно обслужване” и защо искате да сменяте ръководството? Имате ли вече избран кандидат?
- Към момента - не. В “Информационно обслужване” работят страхотни специалисти, които са направили например Националната здравна информационна система. Това за мен е добрият пример. Но при други има поле за подобрение. Смяната на ръководството по-скоро е функция на това да се случват административните услуги по нов начин, бързо, лесно и удобно за бизнеса.
- Ще бъде ли готов дигиталният цифров портфейл до края на годината?
- Това е една от големите драми, които заварих, защото на практика почти никаква работа не беше свършена през последните три години, когато България е поела ангажимента да го разработи. Създал съм необходимата организация, така че да имаме работещо приложение и възможност за електронна идентификация в края на годината, за да не влезем в наказателна процедура.
Тук отварям само една скоба, че много други държави са в подобна на България ситуация.
- Кой го разработва?
- Екипът на “Информационно обслужване”.
- Това на практика означава, че ще има едно приложение, което служи като електронен подпис, който всеки човек ще има в телефона си?
- Да. Това е вашата електронна идентификация пред държавата, че това сте вие, може да ползвате услугите на държавата, които предоставя електронно.
- То безплатно ли ще е?
- Предполагам, че да. Планираме да бъде и ще го заложим в правилата.
CV
- Има магистърска степен по финанси и бакалавър по икономика от УНСС
- Има дългогодишен опит в създаването на софтуерни продукти в областта на изкуствения интелект и блокчейн технологиите
- Бил е член на Управителния съвет на Българската предприемаческа асоциация BESCO
- 2023-2025 г. е заместник-кмет на Столичната община в направление “Финанси и здравеопазване”, а временно и по “Обществено строителство”
- Владее английски език, ползва немски и руски
