Гърция, Италия и Румъния са въвеждали подобен тип мерки. Фискалният ефект е нисък, по-скоро са знак
Критиците на редовния бюджет, изготвен от Гълъб Донев, наричат проекта как ли не: “бюджет на политическото лицемерие”, “завръщане към късния ГЕРБ” и “бюджет като от времето на Жан Виденов”.
Но на никого не е хрумвало да го нарече “опит за
омилостивяване на общественото мнение” А трябва.
Във варианта, в който бе внесен в Народното събрание, малко преди преходните и заключителни разпоредби е вмъкнат кратък текст, забраняващ напълно на министерства и агенции да харчат бюджетни пари за каквито и да било празнични прояви, семинари, обучения, съвещания, дори за коледни и новогодишни тържества. Можело само ако проявата е международен ангажимент или ако се финансира по международен проект.
Освен това се появи изрична забрана – поне до края на 2026 г., за работни съвещания да се наемат хотели. Те трябва да се провеждат само в дигитална среда или в бази на самите ведомства.
Това ще е четвъртият известен досега в Европа случай държавата да реже такъв тип разходи. Първият беше по времето на дълговата криза в Гърция от 2010-2015 г., когато рестрикциите, наложени от ЕК, ЕЦБ и МВФ, доведоха до това, че всички събития на държавни ведомства започнаха да се провеждат само в техни бази, за да не се плаща за хотели.
Вторият е свързан с плана за икономии на Джорджа Мелони от 2023 г. – италианската министър-председателка забрани почти напълно физическите командировки между регионите.
Третият също е свързан с държава в дългова криза – през 2023 г. премиерът на Румъния Марчел Чолаку забрани държавните институции да наемат частни хотели и курорти. Дори ограничи средствата за офис консумативи, насочвайки всичко към безплатни дигитални варианти.
Какво толкова са спестили в Гърция, Италия и Румъния, не е известно, но мерките у нас едва ли ще имат някакъв значим фискален ефект и целта им май по-скоро е наистина да умилостивят общественото мнение покрай факта, че заплатите на чиновниците ще се компенсират, за да започнат да си плащат осигуровките.
Първо, приносът на държавната администрация към т.нар. конгресен туризъм е нищожен. Приходите на хотелите и свързаните с тях ресторанти от организирането на тиймбилдинги, обучения и конгреси са
не повече от 200 млн. евро годишно
Но в този бизнес платежоспособната аудитория се състои от три сегмента: частния сектор, чуждестранните делегации при международни събития и едва на трето място идва българската държавна администрация, която едва ли прави повече от 10% от този оборот.
Да отрежат двайсетина милиона евро от приходите на туристическия бранш, не е нищо. Това, разбира се, няма да попречи на родните хотелиери и ресторантьори да се възмутят от подобно затягане на коланите. Независимо че ограничението изобщо не засяга големите летни и зимни курорти, защото такива събития не се организират в разгара на активния сезон. Но извън това и особено в спа курортите тези събития покриват постоянните разходи за заплати и режийни, за да не затворят обектите врати през преходните сезони.
Има и второ – всеки, който познава добре държавната администрация, знае, че самите министерства и агенции рядко имат бюджети за подобни мероприятия. Масова практика в България е подобни харчове да се поемат от държавните фирми в полза на съответното министерство. Всяко държавно ведомство е принципал на поне няколко големи държавни предприятия. Дори да са финансово зле, за тях да платят хотел и храна за тридневен семинар, е
все едно да похарчат джобни пари
Формално така забраната се изпълнява, защото финансите на държавната фирма не са част от консолидирания бюджет и никога не са били.
Иначе, мерси за чувството за справедливост, което ще бъде удовлетворено от тази забрана. Двайсетина милиона евро годишно са все пак нещо.
