След дълги години ограничения заради екологията, говедата се превръщат във важен стратегически ресурс за ЕС, пише в свой анализ "Политико".
В продължение на години ЕС третираше кравите, прасетата и пилетата си предимно като източник на емисии, които трябва да бъдат редуцирани. Във вторник Европейската комисия им възложи "нова длъжност". Сега тя определя животновъдството като критична инфраструктура.
Официалната стратегия на ЕК за животновъдството, представена в Страсбург, използва терминологията на политиката за сигурност. Стадата са в основата на „стратегическата автономия". Тревопасните животни предпазват от запустяване на земите по източния фланг. Производството на храни е част от "готовността". Сектор, отговорен за около две трети от селскостопанските емисии в ЕС и който използва една трета от земята му, вече не е проблем, който трябва да се управлява, а актив, който трябва да се защитава.
„Животновъдството не се отнася само до селското стопанство. Става въпрос за конкурентоспособност, за продоволствена сигурност и за бъдещето на Европа", заяви пред репортери Рафаеле Фито, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на кохезията и реформите.
Комисарят по земеделието Кристоф Хансен заяви, че секторът продължава да бъде успешен.
"Поддържа 7 милиона работни места и генерира 400 милиарда евро годишно да не говорим за износ, който надвишава вноса с 37 милиарда евро. Но сега е изложен на риск. Броят на животните намалява. Неизползваемите земеделски земи, особено по източната граница, са риск за сигурността", отбеляза Хансен.
Преди пет години в Европа се водеше дебат дали да се намалят умишлено стадата в името на природата и климата.
В Нидерландия съдебни решения, свързани със замърсяването с азот, принудиха правителството да изкупува ферми. Първоначалните планове предлагаха намаляване с до една трета. В Ирландия в изтекъл правителствен документ се обмисляше избиването на 200 000 крави, за да се постигнат климатичните цели.
За земеделските стопани правилата за азота, целите за метана и ограниченията върху пестицидите се сляха в една-единствена заплаха. Кравата се превърна в символ на всичко, което не беше наред в европейското земеделие и много земеделци възприеха това като пряка атака срещу начина им на живот.
После дойдоха тракторите. Протестите, които "наводниха" европейските столици през 2024 и 2025 г., сложиха край на политическата воля, стояща зад „Зеления пакт" - основната климатична програма на ЕС. ЕК отложи голяма част от работата си в селскостопанската област и обеща да преориентира политиката от налагане на условия към предоставяне на стимули.
Във вторник Европейската комисия приложи това обещание към най-оспорваната сфера на европейското земеделие. Стратегията не поставя въпроса дали в Европа има прекалено много животни. Тя разглежда като заплаха именно това, че има прекалено малко.
Да вземем например метана, който съставлява по-голямата част от емисиите в животновъдния сектор. Начинът, по който се изчислява, е спорен от години. Метанът задържа много повече топлина от въглеродния диоксид, но изчезва в рамките на едно десетилетие, докато CO₂ остава в атмосферата в продължение на векове.
Лобистите от сектора на животновъдството твърдят, че отглеждането на стабилно стадо допринася в незначителна степен за глобалното затопляне и че обичайният начин на изчисляване надценява неговото въздействие. Ирландия и Нова Зеландия - две водещи сили в производството на млечни продукти и говеждо месо, са отстоявали тази теза на международни форуми.
Стратегията е в тяхна полза. Отговорът им на проблема с метана не е целево ниво, а проект за измерване: емисиите се измерват на ниво ферма с достатъчна подробност, за да се възнаградят фермерите, които сменят фуражните добавки или отглеждат добитък с по-ниски емисии. Стратегията говори за "биогенния" характер на метана от животновъдството - идеята, че газът от червата на кравата е част от естествения въглероден цикъл, а не емисия от изкопаеми горива, което е аргументът на лобистите. Длъжностните лица настояват, че това е точност, а не счетоводен трик.
Но екологичните организации се противопоставят на това и повече от 30 от тях, сред които „Грийнпийс" и Европейското бюро по околната среда, изпратиха писмо до комисаря по земеделието миналия месец, в което се обявиха против подходите, които омаловажават въздействието на животновъдството. Те се позоваха на учени, според които метанът затопля планетата по един и същ начин, независимо дали произхожда от крава или от газопровод.
Марко Контиеро, директор по селскостопанската политика на „Грийнпийс" за ЕС, заяви, че ЕК изглежда е готова да възприеме същия метод на отчитане, предпочитан от Ирландия и Нова Зеландия, като определя метана от отглежданите животни като естествен, за да избегне значителните съкращения, на които секторът отдавна се съпротивлява. Той определи „този вид самозаблуда" от страна на Европейската комисия като „скандал".
Стратегията се основава на предположението, че спадът в сектора може да бъде обърнат, а неговото екологично въздействие, намалено изцяло чрез стимули и технологични решения.
Длъжностните лица от ЕК наричат това "реализъм". Според стратегията секторът на животновъдството се нуждае от 18 милиарда евро инвестиции, които не може да набере, а налагането на нови изисквания би довършило една индустрия, която вече се срива под тежестта на ниските маржове и застаряващата работна сила.
Farm Europe - аграрно-хранителен мозъчен тръст, близък до отрасъла, определи стратегията като начало на възраждане след „години на негативни послания" от Брюксел. Copa-Cogeca, най-голямото селскостопанско лоби в ЕС, заяви, че стратегията спасява животновъдството от това да бъде „представяно като част от проблема".
Това, което Комисията няма да попита, е дали ЕС може да намали емисиите от селското стопанство, без да засяга стадата. Нейните собствени климатични съветници казват, че това е невъзможно. През март Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата съобщи пред ЕК, че само технологиите няма да запълнят празнината, и я призова да намали броя на животните, да преориентира хранителните навици към растителна храна, да обложи с данък емисиите от селското стопанство и да отнеме субсидиите от най-замърсяващото производство.
Стратегията не прави нищо от това. За да промени хранителните навици на хората, тя разчита на обществените поръчки, училищното хранене и промоционални кампании за продажба на повече европейско месо и млечни продукти, вместо да намали количеството им в чинията.
„Ние не налагаме диети, а насърчаваме избора", каза Хансен.
