- Когато свободата стане прекомерна и не е балансирана с отговорност, започва да се превръща в свободия, казва психиатърът
- Фентанилът до голяма степен замести хероина и се оказа по-опасен
- Проф. Кожухаров, има ли нещо ново, от което хората полудяваме днес? Накъде върви обществото от гледна точка на психиатъра?
- Както винаги страховете ни са смес от нещо старо и нещо ново. Старото са дълбоко заложените човешки тревоги – за здравето, за близките, за сигурността. Новото според мен е усещането за несигурност, в което живеем. Ако преди години хората имаха по-дългосрочен хоризонт, виждаха по-ясно бъдещето и можеха да планират живота си напред, днес усещането е различно.
Хората живеят все повече тук и сега - за момента
От една страна, това има своите положителни страни – концентрираш се върху настоящето и върху това, което можеш да направиш днес. Но от друга, когато нямаш дългосрочна перспектива, мечта или цел, ставаш по-неустойчив. Липсата на перспектива, липсата на последователност и устойчивост са лоши прогностични белези за психичното здраве.
Човек не може да живее само в настоящия момент. Той трябва да черпи опит от миналото и да проектира себе си в бъдещето. Именно това все по-често липсва, особено при младите хора.
- Защо казвате, че това се наблюдава най-вече при младите?
- Защото при тях ясно се вижда един нов феномен – проблемът на множеството избори. Ако преди едно поколение изборите бяха ограничени, днес възможностите са почти безкрайни. Навремето човек кандидатстваше в 1-2 университета, често в града, в който живее. Днес младите могат да учат навсякъде по света, да сменят специалности, държави, професии. На пръв поглед това е прекрасно, но
твърде многото избори понякога объркват човека
В практиката си виждам млади хора без психични проблеми, интелигентни и способни, които започват една специалност, прекъсват я още първата година, после записват друга, след това трета. Накрая започват да изпитват усещане за загубено време, за лутане и непълноценност.
Това е като махало, което постоянно се движи от едната крайност към другата. И не става дума само за образованието. Става дума за начина на живот като цяло.
- В какво още се проявява този проблем с изборите?
- Практически във всичко. Започва от дребните ежедневни решения и стига до най-важните житейски избори. Нашето поколение вземаше трудно решения като избор на партньор, работа или място за живеене. Днешните млади хора много по-лесно прекратяват отношения, сменят работа или посока. Например
раздялата често се превръща в лесен избор
Прекратяването на контакт – било то личен, професионален или интимен – става бързо и без особени задръжки. Това според мен е следствие именно на културата на непрекъснатите възможности.
Все повече хора не искат да се обвързват трайно. Това не се отнася само до отношенията между хората. Отнася се и до собствеността, до местоживеенето, дори до принадлежността към място или общност. Има стремеж към максимална свобода.
Проблемът е, че когато свободата стане прекомерна и не е балансирана с отговорност, тя се превръща в свободия. А това води до хаос.
- Казвате хаос. Това ли е посоката, в която вървим?
- Не ми се иска да звучи песимистично, но донякъде да. Хората все по-трудно изграждат устойчиви връзки, дългосрочни планове и стабилни общности. Когато всичко е временно и заменимо, човек губи опората. Разбира се, обществото винаги намира начини да се саморегулира. Но сега сме в период, в който промяната е толкова бърза, че хората трудно успяват да се адаптират към нея.
- Коя е най-опасната зависимост днес?
- Всички зависимости са опасни. Не бих искал да ги подреждам в класация. Навремето говорехме, че марихуаната е по-лека от хероина. Днес картината е много по-различна. Виждаме пациенти, които употребяват синтетични канабиноиди и състоянието им е изключително тежко – това преди години трудно бихме си представили. Появиха се нови синтетични вещества, които са много по-агресивни и по-непредсказуеми.
Зависимостта се появява, където липсват механизми за смисъл
и удоволствие. Дали човек ще посегне към синтетичен канабиноид, към хероин или към фентанил – това вече е различната форма на един и същ проблем.
- Увеличават ли се случаите на зависимост към фентанил?
- Да, има такава тенденция. Фентанилът до голяма степен замести хероина и се оказа по-опасен. Той е изключително мощен наркотик и рискът от тежки последици е много по-висок. Тревогата около него е напълно основателна.
- Освен наркотиците кои зависимости са проблем?
- Нехимичните зависимости. Хората заменят реални преживявания с виртуални. В телефона ни днес е събран целият свят. Всичко се случва през приложения, нищо не е пряко и естествено. Дори комуникацията минава през екран. А има научни доказателства например, че
писането на ръка има защитен ефект върху мозъка
Днес почти сме се отказали от него. Телефонът и социалните мрежи не са зло сами по себе си. Те са огромно улеснение. Но когато заместят реалния живот, тогава започват проблемите.
- Все повече млади хора говорят с изкуствен интелект (ИИ) като с приятел. Това тревожно ли е?
- В известна степен да. Технологиите са великолепен инструмент, но не могат да заместят човешкия контакт. Имаше дори случай по света, когато ИИ съветва пациент да се самоубие. Това показва, че не можем безкритично да прехвърляме човешките си отношения към машините.
Ние учехме за законите на роботиката и как технологиите трябва да служат на човека. Те безспорно помагат. Не можем да си представим живота без навигация, интернет, бърз достъп до информация. Но те могат и да ни отнемат важни умения и да спрат развитието ни в определени посоки. Затова човек трябва сам да си поставя граници. Например когато вечеря със семейството си или е с приятели, телефонът да остане настрана.
- Забраната на телефоните в училище добра идея ли е?
- Според мен това е една от добрите тенденции.
Телефонът не бива да присъства навсякъде
Ние също караме студентите и специализантите да оставят телефоните си по време на изпити. Когато телефонът започне да върши всичко, човек постепенно спира да полага усилия. Не е нужно да запомняш, не е нужно да мислиш, не е нужно дори да преживяваш емоции чрез директен контакт.
А човешката психика се развива именно чрез усилието. Разговорът лице в лице носи нещо, което никоя чат платформа не може - има поглед, дистанция, емоция. Това остава в човека. Докато едно кратко съобщение често е просто заместител на истинския контакт.
- Как да убедим децата в това?
- Най-вече чрез личен пример. Децата гледат как живеем ние. Ако постоянно сме с телефони в ръка, няма как да очакваме те да постъпват различно. Освен това младите хора често се страхуват да бъдат различни. Те искат да принадлежат към групата. Ако всички правят едно и също, трудно някой ще избере друга посока.
Парадоксът е, че огромната свобода, която днес съществува, често води до обратното – хората започват да правят това, което правят останалите. А тогава възниква въпросът къде е свободата.
- Има ли нови психични разстройства или нови проявления на стари заболявания?
- Напоследък наблюдаваме интересни случаи на т.нар. дисоциативни или хистерични разстройства.
Става дума за млади хора без тежки психиатрични заболявания, които преживяват толкова силен психологически стрес, че психиката им започва да изключва определени спомени.
Имали сме случаи на хора, които губят памет за цели периоди от живота си. Пътуват, извършват различни действия, а след това нямат спомен за тях. Това не е симулация и не е съзнателен процес.
Психиката понякога се опитва да се защити от травматични събития
За да заличи болезненото преживяване, тя изтрива и много други неща около него. Това са редки, но много показателни случаи за силата на психичните защитни механизми.
- Ковидът остави ли трайни следи върху психичното здраве?
- Категорично. След пандемията се наблюдава значително увеличение на тревожните и депресивните разстройства. Ковид беше първият реален сблъсък на нашето поколение със смъртта в такъв мащаб. Повечето хора до този момент живееха с усещането, че подобни събития се случват далеч. Изведнъж всеки познаваше някой тежко болен или починал. Това промени усещането за сигурност.
Разклати убеждението, че контролираме живота си. И последствията продължават и днес.
- А войните увеличават ли тревожността?
- Да, има хора, които идват с подобни страхове. Но според мен
войните все още се преживяват по-абстрактно
Те са близо географски, но не са част от ежедневието ни, както беше ковидът. Пандемията буквално влезе в домовете ни, войната засега се възприема през екрана. Това не означава, че не влияе, но ефектът е различен. По-често виждаме тревожност, стремеж към свръхконтрол – като психологически опит човек да подреди свят, който усеща като все по-несигурен.
- Говори се много за бърнаут. Наистина ли прегарянето е толкова голям проблем?
- Огромен проблем е. И не само при лекарите. Но при нас се вижда много ясно. Обществото очаква все повече от медицината. От една страна, все още съществува представата за лекаря като за магьосник, който трябва да спаси всеки във всяка ситуация. От друга страна, медицината има своите граници.
Може би ние, лекарите, също носим част от вината. Трябва по-честно да говорим за ограниченията на медицината. За това, че не всяка болест може да бъде излекувана и че ранната диагностика невинаги означава спасение. Хората очакват чудеса, а когато те не се случат, се разочароват и търсят алтернативни обяснения и лечители.
- Защо много хора вярват на лечители и съвети от интернет?
- Защото ирационалното винаги е било привлекателно. Много по-лесно е да повярваш, че някой ще реши проблема ти бързо и без усилия. Лекарят е минал през години обучение, специализации, контрол и отговорност. Но хората предпочитат човек, който е изградил образ на чудотворец в социалните мрежи. Това е опасна тенденция. Не защото медицината е съвършена, а защото тя поне се основава на доказателства.
- Какво трябва да правим, за да не стигаме до психиатър?
- Да се опитваме да живеем по-близо до себе си и по-малко според очакванията на другите. Да се върнем към близките хора, към приятелите, природата, реалните разговори. Да бъдем повече сред хора и по-малко сред екрани. Няма нужда непрекъснато да преоткриваме живота.
Понякога най-добрите решения са най-простите – да бъдем близо до семейството си, да се движим, да общуваме и да не забравяме, че сме хора, а не профили в социалните мрежи.
Визитка
Проф. Христо Кожухаров е началник на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна. Завършил е Медицинския университет в града през 1993 г., а през 1997 г. специалност "Психиатрия" в Медицинска академия - София.
Специализирал е в Психиатричната болница в Листал, Швейцария.
От 2012 г. е доцент към Психиатрична клиника – Варна.
От 2012 до 2016 г.; от 2023 г. понастоящем е председател на Българската психиатрична асоциация, от 2017 г. е професор по "Психиатрия" към Втора психиатрична клиника.
От 2023 г. е председател на националния експертен борд по психиатрия към Българския лекарски съюз. Има над 110 публикации и 2 самостоятелни монографии, както и над 50 участия в национални и международни форуми.
