Съединените щати привличат хора от цял свят. Днес там живеят хора от над 190 страни. Но означава ли това разнообразие автоматично и чувство за принадлежност, пита германската обществена медия АРД, която е проучила този въпрос в южния американски щат Тенеси.
Общи ценности, ясни граници
Тенеси не е само крепост на кънтри музиката, но и част от така наречения "Библейски пояс", който се простира основно от Тексас на югозапад, до Вирджиния и северната част на Флорида. Хората там са много религиозни, често са евангелисти и обикновено гласуват за републиканците.
В църквата "Патриот" в град Ноксвил подкрепата за президента Доналд Тръмп е безспорна. Но мненията за това кой, според членовете на тамошната църковна общност, принадлежи към САЩ, се разминават.
Така например Аарон заявява ясно, че шериатът, тоест религиозно-нормативният ред на исляма, не се вписва в страната. Но според него са добре дошли онези, които се придържат към Конституцията и подкрепят свободата на мнението и религията.
Линда пък вижда нещата по друг начин: тя смята, че има прекалено много нелегални имигранти, че страната е в опасност, а краят на света наближава. При това делът на имигрантите в региона е сравнително малък – според някои оценки само около два процента от населението няма легален статут. Разнообразието в тази част на САЩ е почти незабележимо в ежедневието, посочва АРД.
"Не всички сме равни"
В столицата Нашвил, където музиката блика буквално от всеки ъгъл, картината на пръв поглед изглежда по-цветна. Но дали многообразието и различията между хората се приемат по-лесно?
Млад мъж на име Пейтън уверява, че това е точно така. Тъй като е част от ЛГБТИ-общността, в миналото той е имал проблеми, но в същото време постоянно е срещал и страхотни хора, които са му отваряли нови възможности, пише "Дойче веле".
Но в Нашвил човек се сблъсква и с неподправена враждебност към онези, които наскоро са пристигнали в страната. Според Скот, уличен продавач на вестници, "имигрантите могат да ни вземат всичките жени". Външният му вид издава, че животът не е бил много благосклонен към него.
Пастор Инок Фъз се грижи за хора като Скот - той управлява хранителен склад и раздава храна и напитки на нуждаещите се. Неговата баптистка конгрегация е изцяло афроамериканска – макар да не харесва тази дума, както казва самият той пред АРД. "Аз не съм афроамериканец, чист американец съм", уверява той и признава, че макар САЩ да са дом на хора от най-различни етноси, с различен цвят на кожата и от различни религии, не всички са равни.
Расизмът в ежедневието
Афроамериканката Джесика Уилямс е напълно съгласна с него. Добре поддържаната млада жена е завършила икономика и сега работи в Нашвил в сферата на недвижимите имоти. Пред АРД тя разказва, че по време на бизнес среща в един хотел внезапно е била изгонена от управата – заедно с бизнес партньора си. Обвинили я неоснователно, че не била плащала сметките си и че била работила като проститутка.
Междувременно от хотела са ѝ се извинили. Но тя е загубила един бизнес партньор и в момента си търси правата по съдебен ред.
Принадлежността като идеал
Кой всъщност решава в едно общество на имигранти кой принадлежи към него и кой не? Юри Кунза е пристигнал в САЩ от Перу преди повече от 30 години. Той е президент на Испано-американската търговска камара в Нашвил. За него произходът не е определящ за принадлежността - по-важни са общите ценности. Но в една политически разделена страна тази обща основа става все по-трудна за намиране, казва той в репортажа на АРД.
В Колумбия, малко градче южно от Нашвил, това единство изглежда видимо поне отвън – там всичко е украсено в цветовете на САЩ. Дори мобилните тоалетни по улиците са в синьо, червено и бяло.
Ерик Привити е уважаван местен политик републиканец. Родителите му са дошли от Италия, а самият той е прекарал целия си живот в Колумбия. Около 20 процента от жителите на градчето не са бели, но и те по принцип са част от общността, казва 61-годишният мъж. Дискриминация може би все още има в дълбокия юг. Но не и в неговия град, уверява Привити.
Страна, която продължава да расте
В репортажа си АРД дава думата и на кънтри легендата Мануел Куевас. 93-годишният мъж е създавал костюми за Елвис Пресли, Бийтълс и Ролинг Стоунс, както и за много уестърни и телевизионни сериали в Холивуд. Но също и за четирима американски президенти.
Той е дошъл в САЩ от Мексико през 1950-те години и се смята за успешен – казва, че е постигнал "американската мечта". Но е категоричен: той смята, че към коренните американци не се проявява никакво уважение, а към чернокожите – около 60 процента. Към европейците, от друга страна, уважението той оценява на 200 процента. Латиноамериканците обаче биват изключвани, въпреки че са тук от векове, допълва той.
За една нация 250 години са още ранна детска възраст, казва пастор Фъз. Той се надява, че през следващите 100 години ще видим една по-добра Америка – която ще се доближи повече до "американската мечта". И в която цветът на кожата вече няма да има значение.
