Той: Всичко разбирам и съм щастлив, като я обичам
Само дни след като си казаха “да” сред гората край Панчарево в компанията на близки приятели, музика и много танци, Христо Пъдев и Цвети Петрова вече могат официално да потвърдят нещо, което отдавна личи и без сватбени снимки: двамата са от онези двойки, при които любовта не се обяснява шумно, а се вижда в дребните неща. В подреденото късно вечер хапване след представление. В грижата. В способността да накараш другия да се усмихне, без да правиш голяма сцена от това.
Сватбата им имаше и един хубав почти театрален детайл. В началото на юни Христо и Цвети кумуваха на своите близки приятели Весела Бабинова и Владимир Зомбори, а когато дойде техният ред, Бабинова и Зомбори бяха до тях като свидетели при подписването.
Три дни преди сватбата си Христо и Цветина гостуваха на церемонията на “Достойните българи”, където връчиха награда на две дечица - брат и сестра, помогнали на семейство пенсионери и жена в безпомощно състояние на улицата.
Христо Пъдев беше гост и в подкаста “Неперфектните с Мила”, където с типичния си хумор разказа за дългия си личен “кастинг” в любовта и за жената, която успява да подреди вътрешния му хаос, без да му отнема най-хубавата част от него. Тогава той каза, че животът му в момента е перфектен. Днес, в интервюто за кампанията “Щастието – първа новина”, двамата показват как изглежда това в превод от големите думи към истинския живот.
“Щастието – първа новина” е покана да се огледаме по-внимателно за онова, което обикновено пропускаме, докато сме заети да коментираме лошото: хората, които ни подкрепят, малките жестове, добрите новини, способността да се смеем и в несполуките.
Кампанията на “24 часа” за 35-ата годишнина на медията събира именно такива лични отговори – не като тест кой е най-щастлив, а като напомняне, че щастието често е по-близо, отколкото си мислим.
- Кой от вас двамата по-лесно става щастлив?
Христо: И двамата.
Цвети: Аз.
- Как правиш другия щастлив?
Христо: Като я обичам.
Цвети: Мислех колко често. Е, как? Мисля, че е лесно.
- А как те прави тя щастлив?
Христо: Като ме подкрепя и ме обича.
- Как той те прави щастлива?
Цвети: Кара ме да се усмихвам.
- Каква дреболия може да ти развали деня?
Христо: Някой ако закъснее. Ама малко ми го разваля, защото нямаме време за глупости.
Цвети: Трудно ми се разваля денят. Винаги намирам повод да се усмихна и да се разсмея дори и на несполуките.
- Кой от вас по-добре играе “Всичко е наред”?
Цвети: Аз.
Христо: Цвети.
- Как познаваш, че Цвети е щастлива?
Христо: Като е спокойна, някак си като не се бърза, всичко е наред.
- А как познаваш, че Христо е щастлив?
Цвети: Когато е спокоен.
- Коя нейна страст не разбираш?
Христо: Всичко ѝ разбирам. Всичко. Не знам. Нямам оригинален отговор.
- Коя негова радост не можеш да разбереш?
Цвети: Радостите ги разбирам и ги споделям, слава богу.
- Кое нейно действие е любов без думи?
Христо: Като се прибера вечер след представление и виждам как ми е подредено нещо малко, сложено за хапване, за да не си лягам гладен.
- Кое негово действие е любов без думи?
Цвети: Грижата.
- Кое е по-романтично - “Обичам те” или “Аз ще сготвя”?
Христо: И двете са романтични, когато е споделено.
Цвети: Зависи как е поднесено.
- В какво се разминавате на тема щастие?
Христо: Не мисля, че се разминаваме.
Цвети: Слава богу, не се разминаваме. Споделяме го.
- Кой би избрал бляскава премиера и кой - дивана вкъщи?
Христо: И двамата ще изберем дивана вкъщи.
Цвети: И двамата бихме избрали дивана.
- Какъв жанр е бракът ви?
Христо: Най-прекрасната комедия.
Цвети: Може би трябва да кажа любовна комедия, но само комедия ме устройва също.
- Какво знаете един за друг, което публиката не знае?
Христо: Че живеем в хармония. Абсолютна хармония.
Цвети: Знаем тайните си.
- Кое добро в България остава най-често без аплодисменти?
Христо: Доброто не би трябвало да разчита на аплодисменти според мен.
Цвети: Това ми е много тъжна и болна тема, че много често черните новини са водещи.
- Кой малък жест на непознат човек последно те е трогнал?
Цвети: Усмивката и готовността на човек, когото не познаваш, да ти помогне.
Христо: Онзиден една девойка ме чакаше след представление и беше ми направила торта.
- Какво ви ядосва и какво ви дава надежда за българите?
Христо: Ядосва ме, че сме много... има един такъв скептицизъм, който е плъзнал. Но ми дава надежда, че ние сме широки души и винаги умеем да оцеляваме.
Цвети: Наистина се вторачваме повече в черното, отколкото в светлото. Но ми дава надежда, че познавам много млади, будни и умни деца.
- Каква добра новина за българите бихте искали да е първа утре?
Христо: България се класира на световно първенство по футбол.
Цвети: За нещо голямо, което се е случило, ама наистина да е хубаво, наистина да е светло и наистина да дава надежда и смисъл на хората.
Ако това интервю трябва да има финал, Христо го дава, без да се замисля:
“Тя е винаги щастлива”.
Актьорът три месеца я водил на театър,
преди да му повярва
Няколко часа преди да се ожени за Цветина Петрова в гората край Панчарево, Христо Пъдев разказа в нашия подкаст “Неперфектните с Мила” любовната им история така, както му отива – без пози, с много самоирония и с признанието, че е трябвало доста да се потруди, преди тя да реши, че не е поредният актьор с добра реплика.
Двамата се познавали още от НАТФИЗ, но истинската им среща дошла по-късно – на рожден ден на техен преподавател. От момента, в който заговорил с нея, нещо го теглело цяла вечер да общува само с Цвети, да няма друг, да са само двамата. На следващия ден Христо ѝ писал, а тя не отговорила. Когато все пак успял да пробие тази броня, започнал да я ухажва “по мъжки” цели три месеца. А романтиката им имала съвсем театрален график: почти всеки ден ходели на представление. Не коктейли, не демонстрации в социалните мрежи, не големи жестове за публика – просто двама души в тъмната зала, които постепенно разбират, че им се стои заедно и след като падне завесата.
Пъдев нарича предишните си опити в любовта личен “кастинг”. Доста дълъг, както сам признава, но с добър финал. За Цвети говори с онази усмивка, която не е репетирана: тя го центрира, събира го, носи спокойствие и е “цялата светлина”. А най-краткото му обяснение за щастието им звучи почти подозрително просто: “Откакто срещнах Цвети, животът ми е абсолютно перфектен”.
Не защото при тях всичко е лъскаво и под конец. А защото са намерили своя начин да се смеят, да се грижат един за друг и да не правят драма от всяка дреболия.
