Читателите знаят, че заедно с инж. Младен Станев години наред пътешестваме в Централна Азия и Далечния изток в търсене на следи от миналото на прабългарите. Особено плодотворна бе осъществената през юни 2025 г. с помощта на „Експлорърс БГ" експедиция дълбоко в недрата на Саяно-Алтайския планински масив в Монголия, в която взеха участие видни историци като професорите Пламен Павлов и Николай Кънев от великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий". В сеанса с 85-годишния шаман Отгон Балдандорж, всепризнат родов старейшина на село Цагаан нуур сум, нагледно се убедихме в приликите, които имат древните обичаи в Централна Азия с редица особености от древната религият на прабългарите у нас.
И ето, че през юли 2026 г. ще стане нещо, за което не смеехме и да мечтаем. Независимо от преклонната си възраст, прочутият прорицател Балдандорж прие да дойде в България. Заедно с него идва един от най-видните монголски археолози - проф. д-р Нямдагийн Ганбат, с когото проведохме експедицията в Саяно-Алтайската област. Тук Великият шаман Балдандорж ще направи свещенодействие, т. нар. „камлаене", на две от най-светите места на прабългарите. Става дума за главния култов център на езическа България, Мадара, и Перперикон, който пък бил почитан от хората на заселилите се в Беломорието прабългари на Кубер, също потомък на хан Кубрат.
При нашата експедиция специално се интересувахме от запазения до днес в Монголия шаманизъм, защото в първите български столици Плиска и Преслав са запазени десетина изображения на шамани. На графит от Преслав шаман с животинска маска с рога държи палка с топка на края, с която удря по тъпан. Българските учени определят изображението като „велик, силен шаман". Други рисунки представят човек с лък, представляващ „малък" или „среден" шаман. Много интересен е каменният модел на номадска юрта от старобългарското селище при гр. Девня, Варненско. На него е врязана култова сцена на шаман с лък в ръка и кон до него в момент на „камлаене". „Велики" шамани с трироги корони и нарисувани до тях коне се виждат в изображения от крепостната стена на Плиска. Още една рисунка от прабългарското светилище при с. Горталово, Плевенско, представя шаман с палка и тъпан, който свещенодейства над болен или мъртъв човек. На прочутата плочка от околностите на Шуменска крепост пък е представен шаман с трирога корона в ритуален танц, който държи в ръката си жезъл, а наоколо са разположени различните животни, помощници в обряда или предназначени за жертва – куче, теле, змии. Шамански маски са показани на няколко амулета от Преслав, а на една керемида от главния прабългарски култов център Мадара е врязана човешка фигура с вдигнати ритуално ръце, висока островърха шапка и демонстративно представени изпъкнали женски гърди. В. Бешевлиев, Д. Овчаров, Р. Рашев, Ж. Аладжов и др. са единодушни, че става дума за шаман или шаманка.
Според арабския автор от Х в. Ал-Масуди, „българите били от вярата на магите". Интересен е един от отговорите на папа Николай І на въпросите на българския княз-кръстител Борис-Михаил, където се казва, че в обичаите на българите влизали „заклинания, игри, песнопения и някакви гадания". Предполага се, че шаманите били наричани „колобри" и представлявали религиозни водачи по време на война.
Основната религия на езическа България била вярата във върховния бог Тангра, изповядвана от управляващата върхушка. Съществували обаче народни вярвания като тотемизъм, магия, анимизъм, почитане на слънцето, всички залегнали в практиката на шаманизма. В модерната наука вече е изяснено, че няма общоприета дефиниция за шаманизъм. Дори такъв, на пръв поглед неоспорим знак, като приписваното на шаманите общуване с духове, изглежда различно за различните народи. Що се отнася до тюрките и свързаните с тях народи от Централна Азия, то първи такива прояви се споменават през VІ в. сл. Хр., а понятието „кам" като определение за шаман се използва след VІІІ в. сл. Хр. „Класическият" шаман, който си говори с духовете и прави „пътешествия" в техния свят, се оформя едва към началото на ІІ хил. сл. Хр.
Развитието на шаманските култове сред тюркоезичните народи е изключително разнородно и фигурата на жреца-шаман въобще не е универсална. Съвсем наскоро този въпрос е отново повдигнат и разработен в интересна светлина от руските автори Василий Тишин и Николай Серьогин. Двамата учени припомнят, че в древнотюркските рунически надписи изобщо не става дума за шамани и тяхната дейност се е ограничавала на битово ниво, докато основните сакрални функции са били у племенните вождове. В писмените извори от VІ-ІХ в. сл. Хр. се откриват термини за лица с необичайни способности. Китайски източници като „Суй-шу" (636 г.) и „Бей-ши" (659 г.) пишат, че тюрките „вярват в магьосници", а Лю Маоцай използва фразата „заклинателки и заклинатели на зли духове". Китайските историци дават информация и за някакви „магьосници", обозначени като „у-ши" в „Цзю Тан-шу" и „Син Тан-шу". От другата страна на Азия, византийският посланик Зимарх среща през 568 г. в двора на западнотюркския каган хора, които „имат способността да прогонват нещастията". Те танцували около огъня, „бият звънци и удрят тимпани", прогонвайки „злите духове", а им се „приписва силата да ги прогонват и освобождават хората от злото". Византийският автор от VII в. Теофилакт Симоката пише, че тюрките „поставят за свои свещеници онези, които, според тях, могат да им дадат предсказание за бъдещето".
Явно по време на основаването на българската държава в 681 г. сред произхождащите от Централна Азия народи, към които спадат и прабългарите, е имало лица, извършващи магически действия като прогонване на духове, предсказания, гадаене, лечение и влияние върху времето. Не е възможно обаче да се каже дали е съществувала „тясна специализация", а и естеството на тези обяснявани в рамките на традиционните идеи за шаманизма практики не предполага съществуването на някаква конкретна социална прослойка. В. Тишин и С. Серьогин смятат, че писмените и археологическите данни не дават възможност да се отделна прослойка от хора, извършвали шамански ритуали. „По-вероятно е култовите действия сред обикновените номади да са извършвани не от специална група хора (духовници, служители на култа), а от глави на родове или старейшини, които са многократно споменавани в писмените източници." Именно такъв днес е уважаемият Отгон Балдандорж.
Този извод напълно се вписва и в известната до момента картина на религиозния живот в езическия период на Дунавска България. За нас няма съмнение, че споменатите по-горе паметници свидетелстват именно за такива „служители на култа", без значение дали днес ще ги наричаме шамани или не. При констатираната липса на подобни прояви по време на античния период на Балканите, очевидно такива жреци били характерни изключително за прабългарите. Открит остава въпросът дали става дума само за тюркски влияния или за намесата и на други средноазиатски култури.
В този смисъл предстоящото гостуване на шамана Отгон Балдандорж и неговото „камлаене" на древните скали на Мадара и Перперикон следва да се разглежда като изключително важен научен експеримент. Свещенодействията обаче ще бъдат открити и за любителите на историята, които искат да научат повече за миналото на българите. „Камлаенето" на монголския шаман ще се проведе в най-важните за древните религии моменти от деня – при изгрева на Слънцето на Перперикон на 9 юли, четвъртък, и при залеза на небесното светило на Мадара, на 11 юли, събота. Заповядайте!
