Концентрацията е най-ценното умение на XXI век
- Г-н Вълчев, как обяснявате резултатите от външните оценявания?
- Няма нищо ново. Резултатите са съпоставими с тези от предходните години. Това, че са малко по-високи или малко по-ниски, се дължи на това, че са били малко по-лесни или малко по-трудни изпитните задачи. Никога два изпита не са еднакви като трудност. Системата е същата, два съседни випуска от едно поколение не се различават толкова.
Това, което се вижда и от предходните години, е, че слабите резултати по български език са силно концентрирани при училищата с деца от уязвими групи. Това са деца от семейства, в които не се говори български език, в които родителите са с ниско образование, коитопостъпват още на входа на образователната система със значителни дефицити и тя очевидно не може да ги преодолее. Нямаме обаче повсеместно слаби резултати по български език и литература, каквито имаме по математика.
- Защо по математика са толкова ниски?
- 38,45 точки по математика означа, че близо 50% от оценките са двойки, защото прагът за тройка е 30. Но след 7-и клас имаме и ефекта на частните уроци, което вдига средния резултат. Затова показателен е резултатът след 10-и клас, където точките са още по-ниски. Той е по-обективен.
Големият ни проблем с математиката има
2 основни групи
причини
Едните са системни - това са бързите учебни програми. Няма време за решаване на задачи, за затвърждаване на знания, формиране на умения. Учениците препускат. Това води до натрупването на дефицити, а оттам и демотивация. Особено силно това се вижда в прогимназиалния етап. След 4-и клас резултатите са добри, но след 7-и вече са рязко влошени по математика.
Другото, което сме видели от PISA предходните години, е, че нашите ученици не могат да трансформират практическа ситуация в математически израз. Тази година в 7-и и 10-и клас има повече практически задачи, а в 10-и и от природните науки - т.нар. интегрален изпит. Много се надявам това да се случи и за 7-и клас, министерството да заяви такова намерение и да го направи в рамките на разумни срокове. Ако искаме да повишим функционалната грамотност, трябва да променим оценяването, а така казваме как е ценно да се учи.
Имаме проблеми и с недостиг на учители по математика. Имаме недостиг на часове в учебния план. През годините беше разширено най-вече чуждоезиковото обучение, бяха намалени математиката и природните науки като часове, бяха вкарани нови предмети. А учебното време е едно и също, не може да се разширява до безкрайност.
В сравнение с
другите страни
най-малко са ни
часовете по
природни науки като дял от учебния план. Най-пренебрегнати са в българската образователна система за сметка на чуждите езици, особено в гимназиалния етап.
- И все пак откъде сега дойде този крах по математика?
- Това са системните проблеми, но имаме и поколенчески. Отбеляза го и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в доклада към PISA - има спад на резултатите по математика в целия свят, който се дължи на много време пред екрани, в социални мрежи. ОИСР казва, че има корелационна зависимост между времето, прекарано пред екрани за необразователни цели, което те наричат разсейване, и резултатите по математика.
Социалните мрежи са с умишлено заложени пристрастяващи елементи, които ни вкарват в постоянен допаминов цикъл, т.нар. допаминов капан. Мозъкът получава бързо постоянно възнаграждение, но пречи на дълбокото учене. Когато едно дете трябва да положи по-значими когнитивни усилия - да чете по-продължително книга, да решава задача, мозъкът влиза в режим на скука и разсейване. Това се случва с математиката. Имаме
феномена
когнитивно
нетърпение,
увреждане
на мозъка от
продължителното
време пред
екрани
Имаме загубата на време. 3 часа средно на ден, прекарани пред екрани, могат да използват за спорт, за игра, за решаване на задачи. 3 часа е 1/5 от будното време на децата. Има солиден брой научни изследвания, които показват негативното въздействие.
Очевидно има поколенчески проблем. Не го казвам аз, а редица учени - че това води до проблема с математиката и с неспособността на концентрацията. Неслучайно много специалисти определят концентрацията като най-важното и най-ценното умение на XXI век. Затова предложихме законопроект за ограничаване на социалните мрежи за деца. Той вече се обсъжда в комисията по труда и социалната политика - поправка е в Закона за закрила на детето.
Предложили сме и т.нар. езикова интеграция - ако едно дете не знае български било защото се връща от чужбина, или идва с дефицити на входа на 1-и клас, да започне с учене само на български език. Да се измери нивото и да се компенсират дефицитите. Няма как да учи всички останали предмети, ако не знае български език на комуникативно ниво, ако не разбира какво му говори учителят. Такава политика по езикова интеграция има в повечето образователни системи. При нас това е пропуск.
Имаме проблеми, които трябва да се преодолеят -
да се променят
учебните
програми, оценяването да мери повече умения. Да се увеличат часовете по математика и природни науки. Да се увиличава делът на общообразователните дисциплини за сметка на профилираната подготовка. Следващите десетилетия изискват адаптивност и целия спектър от умения, които дават базовите дисциплини.
