Наесен реформа: 265-те общини да се намалят поне с 80-100, а областите - с 8-10
На първи юли правителството внесе своя проект за редовен бюджет за 2026 г.
Дефицитът, предвиден в него, е 5,7%, а дългът на България в края на годината ще е 37 млрд. евро.
През 2009 г. страната имаше приблизително такъв бюджетен дефицит в резултат на финансовата криза в САЩ и в ЕС, както и заради фалита на КТБ, когато бяха
върнати от бюджета на вложителите над 4,5 млрд. лв.
Тогава страната също бе в процедура за свръхдефицит, която не е толкова страшна, но по принцип не трябва да се допуска и следва да се изпълняват препоръките на ЕК в тази връзка.
Проектобюджетът за 2026 г. се доближава до представите ми за реалистичен бюджет, но е възможно между първо и второ четене да се оптимизират някои негови параметри.
Обстоятелството, че първите четири месеца (януари – април т.г.) ръстът на чуждестранните инвестиции е чувствителен (7 пъти по-високи и бяха в размер на 2,3 млрд. евро в сравнение с първите 4 месеца на 2025 г.).
През 2026 г. на публичния, а и на реалния сектор се струпаха допълнителни предизвикателства - висока инфлация, петролна криза заради войната на САЩ и Израел с Иран.
Да добавим, че в някои министерства бяха оставени неразплатени фактури за неизвестно колко милиарда евро, което допълнително затрудни сегашния екип на Министерството на финансите. Известни са финансовите еквилибристики на предходни правителства, като предсрочното внасяне на данъка за около половин млрд. лева за 2026 г. от банките през 2025 г., както и предсрочното изземване на дивидента на държавните предприятия, в т.ч. над 1 млрд. лв. от НЕК, допълнителното капитализиране с около 2 млрд. евро на ББР и др.
От тези 2 млрд. евро са похарчени 600 млн. евро за общински проекти, а
1,4 млрд. евро остават неизразходвани
Ето защо би могъл да се редуцира дефицитът в проектобюджет 2026 с около 1%, ако МФ реши целево да разходва този финансов ресурс от 1,4 млрд. евро, както това бе предвидено от предходния редовен кабинет за общински проекти.
В сравнение с предложения от кабинета “Желязков” проектобюджет за 2026 г. в сегашния са заложени 9,360 млрд. евро капиталови вложения, които са в основата на по-големия дефицит.
От друга страна обаче, това е правилен ход. Ето защо: България следва да има т.нар. догонващ (останалите страни от ЕС) икономически растеж от 3 и над 3%, като отделя повече средства за строеж на нови училища, детски градини, подходящи сгради и оборудване с апаратура на институти на БАН и на университети. Грешка ще е да орежат точно тези разходи.
По отношение на въвеждането на заплащането на осигуровките в размер на 20% на заетите в публичния сектор (в частния сектор работниците и служителите заплащат 40%), но без тези в МВР и службите за сигурност и в армията - не е ясно защо се налага отлагането за тях и то следва да се посочи от МФ.
Сега, когато инфлацията у нас е относително най-висока от останалите страни в еврозоната, и немалка част от заетите в общинските администрации и някои агенции към министерствата получават малко над минималната работна заплата, а друга доста голяма част - възнаграждения под 1000 евро, не е рационално осигуровките да са изцяло за сметка на всеки зает в публичния сектор, без да бъде компенсиран от работодателя (държавата или общината) и не следва да бъде прието от НС.
Ниските заплати на тези служители водят до завишена корупция...
Прения има и за вдигането с по-малко от 200 евро (от 2111 евро на 2300 евро) на максималния осигурителен доход, както и на минималните осигурителни прагове. Тези суми са пренебрежимо малки и новите предложения на МФ няма да се отразят сериозно на техните доходи.
Не са верни и твърденията, че това минимално повишение на осигуровките ще прогони чуждите инвеститори, тъй като през тази година към България има повишен инвестиционен интерес.
От изключителна важност (до създаването на финансова полиция у нас) е да се увеличи активността на служителите на НАП и на Агенция “Митници” и в резултат на техните засилени проверки да нараснат предвидените приходи във фиска.
Инфлацията е най-добрият помощник на приходните агенции, но да се разчита на увеличените приходи вследствие на нея, не е достатъчно.
По отношение на приходната част проектобюджетът не се отличава особено в сравнение със заложените приходи от проекта на кабинета "Желязков". Резерви са налице най-вече при събирането на дължимите няколко милиарда несъбрани данъчни приходи от предходни години, за които не е изтекла давността.
Необходимо е за тази цел да се ускорят способите за реализиране на имущество на неизправните длъжници към НАП. Друг важен инструмент е създаването на нов фискален орган към министъра на финансите – финансовата полиция, по примера на сходните служби във Франция, Италия и други държави от ЕС. България остава единствената страна в общността, в която такъв фискален контролен орган липсва. Правителството и НС спешно следва да се заемат с изготвянето на проектозакон за финансовата полиция.
Има и още една възможност за намаляване на разходите (в следващия бюджет 2027 г.), като се проведе административна реформа в България, която да включва намаляването на 265-те общини поне с 80-100, както и на областите с 8-10.
По този начин ще се съкрати сравнително неголям брой заети в тях. Най-разумно е тя да се осъществи след президентските избори тази есен, а местните избори през 2027 г. да се проведат след нея и да бъдат избрани у нас няколко десетки по-малко общински кметове и общински съвети. По този начин ще бъде възможно привличането на много повече средства от ЕС от новите уедрени общини.
